Лина, извинявай ако съм прозвучала сякаш си ме натоварила. Просто исках да ти задам този въпрос, за да обмислиш сама вариантите. Иначе жените сме ясни - искаме всичко. То и мен ме гледат странно, че искам да забременявам от мъж, с който до вчера исках да се развеждам. И често ме питат сигурна ли съм и дали изобщо съм на себе си, за да правя подобни опити. Но аз си знам за себе си. Спрял е да пие засега, но ако се наложи и сама ще се оправям с две деца. И пак няма да е съвсем сама. Първо той не би изоставил децата, а дори и мен, независимо дали сме разделени или заедно; второ - началникът ми ще ми осигури нужното, за да работя и отделям достатъчно време за децата си, трето - свекървата също няма да ни остави и накрая - приятелите също ще удрят по едно рамо на 100 %.
От друга страна годинките си напредват, а аз в едно съм сигурна - деца искам. Нямам време да чакам моят мъж да сгреши, за да търся друг мъж, с който да се опознаваме и т.н. В момента имам семейство, минахме през няколко бури, но сме заедно и точно сега е моментът да имаме още деца. Ма какво да се обяснявам на тоз и онзи, вече подминавам това любопитство. Въпреки това все пак поне главният проблем беше отстранен преди да започнем опитите. Карахме се, викахме си, разделихме се за седмица и когато видя колко съм сериозна се сгромоляса в краката ми. А иначе и той ме обвиняваше, че искам да го изгоня, за да си намеря друг, а не защото пие. И ме е ревнувал глупаво, ма кат му тропна с крак да седи мирен в ъгъла и бързо му идва акъла.