И за двете раждания отидох с идеята, че природата си знае работата и за раждането прагът на болка се покачва достатъчно, за да издържа. Май с Васил можех да издържа, но все пак ползвах упойка. С Криси крещях, че това раждане е огромна грешка, защото зверски боли. Но с нея бях наплашена, че е огромна и ще има разкъсвания и по-скоро беше психологически момент на страх. При това положение упойката беше неизбежна, а криси излезе и без да напъвам дори (отказвах от страх). Като видях колко е малка бая се засрамих, но беше късно. Както се каня за трето ако се стигне до там хич няма да му мисля, а ще се упоя подобаващо отново, за да съм по-спокойна поне. Нямах консултация с анестезиолог нито веднъж, на първата упойка ми откриха шиповете, на втората предупредих за тях. Дано всичко е наред, Хелиантус. Малко остана ♥