Хелиантус, на мен ми се гадеше и повръщах и с двамата само накрая. Киселините не помагаха въобще.

Хелиантус, още съвсем мъничко остана. Много се радвам, че скоро ще има още едно бебче.
Като Ви чета и на мен почна да ми се гади, пък такова нещо не съм изпитвала като бременна.
Не четях за бременността, а за развитието на бебето в утробата. Винаги ми е било възхитително как от нищото се получава човек. Чак в края на бременността разбрах, че имало забранени и опасни храни (то аз и без туй не ям от тях). Във витамините ми имаше омега 3 и сега се опулих като прочетох, но като дочетох разбрах. И сега ако нещо чета за отглеждането гледам да е по-сбито и конкретно, но повече се допитвам тук и до лекарката. С първото дете гледах клипчета как правилно се слага памперс и практикувах върху детето на приятелка, която роди 3 месеца преди мен, но през цялото време знаех, че имам инстинкт и той ще ми е водещ. Все пак първите месеци с Васил се боях да се доверя на инстинкта си, но след като видях, че това което съм си мислела е вярното за моето дете станах по-смела и самоуверена (не безразсъдна). Затова бъдете спокойни, всичко ще бъде наред. тези бебечета са измолени, изплакани, изстрадани и никоя от Вас няма да сбърка с отглеждането им. Вашето Аз ще ви подсказва кога му се яде, колко му се яде, кога плаче, защото иска чист памперс, кога иска да поспи и кога е готово за гушкане. Винаги ще има съмнение дали се справяте добре, но бъдете уверени, че с вашето дете никой друг няма да се справи по-добре от самите вас. Разбира се, че ще имате нужда от съвет, подкрепа, почивка, помощ, но в крайна сметка ще сте целият свят на тези дечица и те също ще ви имат доверие, а вие инстинктивно ще го оправдавате.
Когато родих Васил свекърва ми ми подари книгата на д-р Спок, за да знам как да си гледам детето. отворих я веднъж когато беше на 1 годинка и търсех информация. Видях, че всичко описано по случая съм изпълнила стъпка по стъпка и я затворих. Тогава окончателно спрях да се съмнявам в себе си. Втори път я отворих когато родих Криси, но за да я дам на свекърва ми да я прочете. Обиди ми се, не я прочете, но спря с критиките. А там даже имаше глава за досадните баби и как да се отървем от тях

Лято, освен да ти се пригади, не ти ли се задействаха нещата с фонда 😁
Как се справяте с емоциите при бременност, момичета. До вчера лесно се разревавах, вчера в бг-мама писах в една тема да се пошегува и една жена, като се възмути, ужас. Аз пък на своя страна да се почувствам виновна и сигурно пулсът ми стигна 150, сърцето ми щеше да изскочи. Започнах да дишам, за да се успокоя, ама докато се успокоя ми се втвърди корема и ме стегнаха връзките отстрани. Стреснах се да не са контракции и веднага пих Но-шпа и си легнах. По някое време ми отпусна корема. Не ме болеше, просто го усещах опънат. После 100 пъти се будих да се притеснявам, че си предизвиках сигурно контракции.
По принцип, ако не съм бременна изобщо не бих реагирала на такава ситуация, сега ме заля като някакъв неочакван стрес, така да ми се пръсне сърцето.
Контракциите по принцип могат да доведат до отлепване, но могат ли да доведат до това да навредят на развитието на самото бебе?
Де да можеше мъжът ми да го износи това дете, на работа съм желязна, взимам решения, нося отговорност, сега какво съм се разтреперила като лист

Тери, малко емоции не могаг да ти направят нищо, нито на бебето. Те влияят точно толкова, колкото им позволиш. Като ми се плачеше ки плачех, като се ядосвах си се ядосвах. Както и преди съм ти казвала, бебета и през войни се раждат, така че спри да ги мислиш тези. Ако има нещо да става, то ще стане и с всичкото пазене на света. Това е от нещата, които не можеш да промениш, така че ти пожелавам мъдростта, за да го приемеш. Просто си живей нормално. Нищо не се е променило. И се пази както обикновено.

Така си е, Павла. Много ми се е искало да мога да мисля спокойно като теб, ама... И Маги е желязна, но се поддава на емоции и тя. Другите не сме влезнали в психиатрия, защото вие двете сте ни озаптявали.
Аз днес си позволих да си купя нещо за детето. Поръчах си от една група от онези старите прожекционни апарати. Гледахме с тях детски на стените, ако си спомняте. Все ги гледам в една група и скоро ще ги изкупят всички и реших, че ще играя на смело и ще си поръчам вече, толкова време ги подминавам. За 25 лв си го поръчах, продават филмчета по 2лв. Много мил спомен ми е и все съм си представяла как ще прожектиране на децата ни на тавана такива детски, както на нас едно време.

Аз ще ти кажа какво направих, не следих в нито една тема на БГ мама и подобните.В никакви отчетни не пишех.Много страшни неща все разправяха там, много често размахват пръст и се държат с теб все едно си идиот.Та казах им мерси с МОника и това беше най-правилното ми решение.Питах тук.По-адекватни отговори и съвети няма къде да намериш.Без излишен стрес, без една жена каза, без преиначаване.
С близначките писах в една тема за близнаци, ама там имаше по мнение на месец, та не ме натоварваше.А и търсех инфо повече за количка, за дрехи и т.н. че всичко е по 2

Железен е човек, когато реши да ограничи ненужната информация и да се интересува и да ползва само изпитани източници.

Сетих се че всяка седмица четях в една страница за развитието на бебето и майката, това ми помагаше също.

Апропо с Моника бях изключително много натоварена от лоши истории, много.Умирах от страх ежеминутно и за това не спрях работа, трябваше да откача.

А нерви ще има, даже ще има да крещиш по хората около теб, ехееее чакай тепърва предстои

Аз не съм спокойна, а рационална, Тери.
И с двете успешни бременности имах много емоции и проблеми- и крак, купих, и работих по малко, и къща купувахме, и се местихме, и наводнения имаше, и .. , и... Отделно здравословните проблеми и при двете. А колко плаках и се ядосвах. Че и със самолет пътувах, Сими го носих почти постоянно, че бях в 5м като проходи, че и кървях малко.
Ей ги на. Единият скача отгоре ми, а другият се кани да се събужда.

Теринка, разбирам тревогите ти, всички сме ги преживели. Но наистина бебетата не са толкова крехки. Нито докато са в корема, нито после като се родят. Ти се пазеше и преди, даже предостатъчно. Продължавай си така, без се натоварваш повече. Аз като обикалях кабинетите онзи кошмарен ден и се чудех дали ще запазя бебето, което усещам в себе си, не контракции, Ами скала ми беше станал корема. Дните, в които чаках резултатите бях като зомби. Не спях, не се хранех, на сила изяждах по някоя филийка и гледах само в една точка. Ама диването си е живо и здраво. Иначе аз бушуващи хормони нямах, притеснявах се, но емоциите си ми бяха както по принцип. Не съм плакала без причина или лесно да се разстройвам или да сменям настроения. През цялата бременност си бях вечно нахилена, супер спокойна и даже на фона на сприхавият ми характер, някакъв дзен ме беше ударил. Много трудно някой можеше да ме разстрои. Притесненията не ме напуснаха, де, но иначе се чувствах много добре.

При все, че първата бременност бяхме под наем, аз без работа, а мъжът ми точно си създаваше проблемите с алкохола се бях настроила, че трябва да съм спокойна и всичко приемах много леко. Сега с Криси си викам пак да е така, но с добре платена работа, непиещ мъж, помагащо голямо дете и без наеми и заеми бях много нервна и палех от четвърт.
По повод искането на Тери тия протеини да ги мислят със солен или кисел вкус казват, че това значело момче. А глада за сладко момиче. С Васил наблягах на грейпфрути и солено, а с Криси на захар и тесто под всякаква форма. Малко да погадая и аз за пола ♥
Аз доникъде не съмс  фонда. Писах им мейл, но не са отговорили. Ама и аз не бързам, а и отговорите реално и в клиниката могат да ми ги дадат, тъй че не се притеснявам. В крайна сметка ЗЕТ трансфера не е непоносимо скъп и дори може сама да си покрия разходите, та не си давам зор. Намислила съм към средата на пролетта да записвам час и да обсъждам възможности с лекар, така че към края на лятото да имам резултати ако мъжът ми се навие. Ако не се навие ще го изненадам, но ме е страх да не му стане лошичко и да се поболее от притеснение. А както казва Павла - аз наумя ли си нещо...

Лято, за трето детенце ли ще действате? ❤
Тери, като минат първите седмици и първата морфология ще се поуспокоиш, притеснения винаги ще има, но става по-добре с времето. Вземи си и доплер, на мен много ми помогна и все още даже си го пускам като ми залипсват движенията на бебето. Мерси отново на Лина и Яна, че ми го пратихте.

Аз поне киселини нямам, никога в живота си не съм имала и се надявам и сега да не разбера това какво е.

Лято, вярно не остана много, ама да си чака термин, че не съм готова психически още за раждане    . Иначе съм сигурна, че после ще се появят инстинктите и всичко ще е наред. Иначе има още време да почета някакви неща, вече чета книги за бебета, отглеждане, възпитание, кърмене.

Тери, с емоциите не мога да помогна много,  мен голямо спокойствие ме беше налегнало. Не мисля, че съм плаката от както съм бременна,  а по принцип съм голяма ревла  . Но от както съм бременна много се щадя, не чета нищо натоварващо. Чак сега последните седмици съм малко нервна, но това е от недоспиването.

Иначе това според симптоми да се гадае за пола...с моето гадене всички казваха момиче, ама не. Но и аз на кисело наблягах.

Маги изяде всички краставички на света и има 2 момичета. Не е вярно това.

Аз три бременности - две момичета и едно момче имам абсолютно еднакви вкусови предпочитания. Които са абсолютна противоположност на нещата, които обичайно ям.

Робин радвам се, че е помогнал доплера. Аз и другият ще го пратя на някого, само да спра да го ползвам. Напоследък е 1 път на 10 дни, но пак е успокоение.

Тери само моля те не влизай в групите във Фейса “Мами с термин...” че ще откачиш. Там са луди!
Нашата групичка във Фейса е много яка. Около 60 мами сме. Тишина и спокойствие е. Повечето постове са пълни с майтапи. И понеже сме малко и вече се познаваме, та сме си като семейство. Тя и Робин е с нас.

А доплера откога може да се ползва? Аз със сигурност ще искам да си взема.
Лято, сега ще те втерщя още повече. Още от времето на трансферите Докторката ми беше забранила грейпфрути, че променят действието на лекарства и при бременност предизвикват контракции.
Сега не ми е казвала нищо какво да ям и какво не, сигурно ме знае колко съм крайна и ми го спестява.
Искаше да ми издава болничен от 10-11 седмица, каза че абсурд да си работя работата. Ама ще я карам на 4 часа от февруари. Ще се побъркам иначе. Болничен, зимата в пандемия, ето това е абсурд.

А да ви кажа с какво разбуних духовете в бг-мама, та после така се притесних, че нещо кой знае какво направих. Разправях им как единия доктор в клиниката е голям симпатяга и точно преди пункция той ми дойде над леглото да си говорим и аз се притесних да не почна да им говоря като излизам от упойка колко голям симпатяга е доктора, защото последно видях него. Ужас, все едно кой знае какво написах.

Аз, както Павла е писала, изядох киселите краставички в магазина посред лято с близначките, а с МОника киселото зеле на баща ми  От сладко ми ставаше мноого лошо и май шоколад не бях яла през цялата бременност и двата пъти.Тестено май се яде на всяка бременна, но аз се ограничавах до закуска на седмица, че много празни въглехидрати са ми това.

Четете, питайте, осведомявайте се.Видях много неподготвени хора, много страх и ужас, много отричане след раждане на детето. Ежедневието се променя, всичко изчезва, вие преставате да съществувате за един период, особено с първото дете.И да колкото и да не обичате да излизате и да се виждате с хора в един момент ще проискате, ще жадувате за ресторант и чаша вино, за хубав сън без събуждане, за малко време само за вас.Нормално е!При мен се случи и двата пъти към годинката, сега вече се чувствам зле чисто умствено, имам чувството, че съм затъпяла тотално и искам да ходя на работа, защото аз не се чувствам добре.И недейте да се чувствате виновни, вие също сте хора и независимо колко са чакани тези деца, това не изключва вашата личност и заменянето и с детската и не трябва.

Айде след безсънна нощ ръся акъл

ПП. че Тери е писала Тери казаха ти какво да не ядеш.Осявен ако нямаш изрични противопоказания, не се ограничавай така драстично.Хубаво е ти и това бебе да приемате повечко витаминчета и т.н. Не за друго ами ще те изпие това дете, повярвай ми.
А тия в Бг мамата са луди, аз съм ги признала.

Тери моят втори доплер, който си ползвам го дават от 12-та седмица. Но аз го поръчах в 10-та и още тогава хванах сърцето и досега го правя без проблем.
И за доплери недей да четеш в нета, че такива глупости пишат че направо не знам откъде им ги измислят главите.
Аз съм се консултирала за доплера с моят доктор, с Павла и четох наръчника на NHS за ползване на доплери. Напълно безопасен е и е огромно облекчение да го имаш.

Аз също не бях чела абсолютно нищо за след раждането, с изключение на кърменето. Никога не бях сменяла памперс и още един куп неща. Всичко си ми дойде отвътре. Следвах си бебето и до ден днешен го правя и мисля, че не съм допускала сериозни грешки или поне не се сещам. Така или иначе Дими ни е избрала нас от каталога за родители. Значи сме най-добрите за нея.

И аз имах доплер с Моника, в началото беше голямо успокоене.

В БГ е много важно къде ще родиш.Аз ходих на лекции за кърмене и четох за кърменето, интересувах се от разнинеща  гледах да не пазарувам излизшни работи за бебето, че се оказах затрупана в един момент.В болницата ми показаха мнооого неща свързани с бебето и си тръгнах много сигурна от там.Това, за съжаление, е рядкост за нашата страна.

В 10гс сигурно си си хванала твоя пулс, Яничка.
Около 12-14гс си се хваща. Аз моя си го ползвах до последно. Като почне да се усеща спираш да го ползваш, защото реално няма нужда.
Някъде назад бях качила и къде се намира матката според седмицата. така е още по- лесно да се хване. Моят е същият като на акушерката ми. Забравих какъв беше точно. Сега е в Хелиантус. Ако му потрябва след това на някой, може да го вземе, но после си го искам.

Аз не харесвам това с избирането и подобни неща. Също не мисли, че всеки родител е най-добър за детето си. Като знам какви идиоти има, как се държат с децата си и тн.

Не говорим за грешки толкова, колкото да си обясняваме нещата- защо спи, защо не спи, ама коликите, ама защо сълзи окото, забелване, синехия, кърмене, естествени цикли и периоди и тн. Грижи за пъп, кипане, повиване, пелени и още неща, за които трябва да се разгледа и попрочете,а и да се определи бюджет.

Има акушерки в индивидуални практики, които биха правили домашни посещения и биха обяснили всичко необходимо.

Със сигурност не е бил моят, защото първо
проверявах него и после хващах на бебето. На бебето беше чувствително по-бърз. А и на пубисната кост нямам идея как ще си хвана моят пулс. И досега все го хващам почти на едно и също място и все е по-бърз от моят.

Аз явно съм някаква странна птица, защото в главата ми никога не са изниквали
въпроси - защо спи, защо не спи, това нормално ли е... Дори тия дни като чета книгата на Хедра и се хващам, че не съм броила нито напишкани, нито наакани памперси. Пъпа нищо не съм го правила, зъбите също. Май като се замисля само за коликите четох.
Абе явно съм била тотален непук. Сега ще видим с второто как ще е.

В 9-10гс не се хваща хубаво с узи. Но може, знам ли.