Как ме промени ли ....
Странно доста ме промени даже! Аз, и преди не бях вечно усмихната, но сега ... още по-малко се усмихвам, то и няма за какво. Нищо не ме радва вече ... нито това, че до мен е любимият ми човек, че имам подкрепата на близките си на приятелите ... нищо не е в състояние да ме развесели аз, искам само едно..., съзнанието ми мисли само за едно, за бебче ...
Никой и нищо не може да ме зарадва, животът просто си тече покрай мен а аз, дори и неискам да се включа в него, плаче ми се, плаче ми се когато видя бременна жена, когато видя майка с деца, когато видя бебета, плаче ми се често, дори много често, само от снимка на бебе мога да се разплача. Душата ми плаче, неутешима съм, от момента в който разбрах, че аз именно аз, съм стерилна, че не мога да имам своя рожба, нещо за което цял живот съм мечтала ....
Дори колкото и крайно да звучи, животът ми загуби смисъл, не искам да живея ако никога няма да гушна свое бебче, то ще запълни онази голяяяяяяяяяма празнина, която сега я има и никой и нищо друго не може да я запълни.
Така, че ме промени стерилитетът и то много .... Ноооо аз, няма да се предам и ще продължавам да се боря с всички средства за да сбъдна мечтата си, направете го и Вие мили момичета и да знаете, не сте сами, много сме ...