www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Мери М. в Декември 29, 2009, 14:40:13 pm
-
При неуспех, при загуба?
Какво искаме да прочетем?
Има ли думи за утеха?
Колко пъти трябва да мерим приказките си, преди да ги публикуваме?
-
думите за утеха идват според това, какво е споделил страдалецът. понякога идват по-трудно, понякога - по-лесно. но винаги има голяма вероятност да се сбърка, независимо от броя измервания на приказките - поради две причини: 1. писмена реч, не лице в лице, няма проследяване на жестове и мимики; 2. непознати хора, най-често.
по повод трагедията с кораба Илинден четох мнение на психолог, че не е правилно да се утешава с думите "виж колко по-лоши неща стават". не каза психологът, обаче, как е правилно да се утешава.
съдейки по личния си опит, най-добре работи утехата с умерен елемент на позитивизъм, сигурност и даване на примери за аналогична ситуация, която се е развила добре в последствие.
а ти защо повдигна темата, нещо конкретно ли те предизвика?
-
Според мен в такъв момент думите не са от особено значение, достатъчна е една виртуална или реална прегръдка.
Когато загубих бебето си преди месец и нещо, като се прибрах от болницата и видях колко хора са ми писали без да чета думите се почувствах специална и обичана от толкова много хора, това ми помогна да преодолея болката и да гледам напред отново.Осъзнах, че имам страшно много приятели тук и това ме прави щастлива.
-
При неуспех, при загуба?
Почти винаги казвам (пиша) "съжалявам" а да си призная така мразя тази дума. Струва ми се така безлична и отбиваща номера.
Имала съм думи за утеха според човека. Има много хора, които никога не съм виждала и на които от сърцето ми идва да им напиша 2 думи. Има и случаи в които трия по 3 пъти написаното защото не го усещам като свое, не усещам, че наистина искам да дам утеха на човека отсреща. А и каква утеха бих могла да бъда?! Мисля, че когато не е искрено написано си личи.
Аз самата съм недомисляла понякога когато съм публикувала постове. Зная, че е имало такива случаи и това, че не са били с лоша умисъл не е оправдание. Понякога заради емоции прибързвам и мисля, че това е грешка.
Какво искаме да прочетем?
Честно да си призная, не съм искала да "ме съжаляват". Затова и все гледам да представя и малко на шега нещата с които неможем да се шегуваме и така да дам "тон" на хората, които ми пишат. Хубаво е да усещам, че ми вярват, че аз вярвам защото е така.
-
Винаги, когато публикувам мнение по неуспеха на някое момиче от форума, си мисля има ли смисъл от многото "Съжалявам", които четем тук и не става ли досадно това. На мен така ми изглежда. Но се замислям на мен как ще ми подейства многото съчувствие и окуражаване в такъв момент, и... пиша, защото всеки има нужда от топло рамо и подадена ръка, пък било то и виртуално. След като си решил да излееш мъката си, то значи имаш нужда от подкрепа. Какво искаме да прочетем?- Аз лично бих искала да прочета нещо, различно от "Съжалявам" само, нещо, което ще ми повдигне духа, ще ми поотърси "перушината" и ще ми разтвори "крилата" въпреки огромната тежест на камъка, който виси на врата ми в такъв момент. Има ли думи за утеха?- Няма точни, но има начин на изказване и впоследствие действие на написаното, които стоплят и дават утеха, не че минава мъката, тя трябва да се изживее, но поне споделена сякаш не е толкова голяма и пагубна. Колко пъти да мерим приказките си...?- Ами не знам, много пъти започвам да пиша, трия, пак започвам и се отказвам- виждам, че нищо свястно не измислям и... няма смисъл да пиша глупости, на кой му трябват; а понякога като прочета някой неуспех и веднага ми идва "музата", с която надявам се поне малко да помогна емоционално на човека отсреща.
-
а ти защо повдигна темата, нещо конкретно ли те предизвика?
отдавна ми беше хрумвало да си поговорим по въпроса ...
иначе, да, имаше нещо конкретно днес, което ме подсети ... клиширани изказвания, които показват кой колко е раним или не е ...
оттам се сетих за клишетата в утехата и как когато касаят човек лично се превръщат в спасителната за момента сламка ...
всички отговори досега са ми много интересни ...
ще отговоря и аз по същество на своите въпроси ... на част от тях, може би :D
-
Какво искаме да прочетем?
Споделен опит, по-различна гледна точка.
Има ли думи за утеха?
Няма.
Дори с роднини и близки приятели не искам да се чувам и виждам в такива моменти.
-
Когато на мен ми е трудно, едва ли има какво да повдигне духа ми. Не вярвам в думи от сорта на "има и по-лоши неща" или "не е чак толкова зле положението" да могат да ме разтърсят и накарат да се почувствам по-добре. Болката отшумява с времето. Поне при мен е така. В някои случаи, тя не отминава, а си остава като сянка вътре в мен - постоянно ми напомня, че има нещо, което не ми дава мира. Да си призная аз доста драматизирам. Когато искам нещо, го искам на всяка цена и ако нещо не се случва според плановете ми - пак нищо не може да ме накара да повярвам, че "всяко зло за добро". За жалост обаче, понякога животът ни показва това. Ние непрекъснато се учим от опита си.
Хубаво ми става, когато напиша нещо във форума и момичетата ми отговарят. Всеки жест на внимание ми харесва. Приемам и съвети и гледни точки. Не мисля обаче, че по някакъв начин болката може да отшуми освен "с времето".
П.П: Много хубава тема.
-
При неуспех, при загуба?
Какво искаме да прочетем?
Нещо искрено, в което има капка разбиране. Може би и малко надежда (но не е задължително).
Тези неща намерих в този форум и затова започнах да пиша тук.
Има ли думи за утеха?
Да, има. Знам това, защото съм ги получавала и само аз си знам, колко много са ми помагали.
Но когато съм ги търсила в себе си, за да ги напиша... да, тогава и аз си задавам същия въпрос... Понякога извират спонтанно от душата ми, понякога ги няма и не успявам да ги намеря, въпреки, че много силно ми се е искало да ги имам, точно в този момент.
Колко пъти трябва да мерим приказките си, преди да ги публикуваме?
Завиждам на хората, които с лекота изразяват мислите си в писмен текст. Написаното от тях попада точно в целта, помага, подкрепя и (когато е нужно) успокоява и лекува рани.
Аз лично пиша трудно. Поправям всеки пост по 5 пъти и все ми се струва, че не изразява добре мислите ми (да не говорим за емоциите). Много постове съм изтрила без да ги публикувам.
Колкото до думичката "съжалявам"... Понякога, когато не намираме други думи, може би и тя е достатъчна. И не е толкова банална, щом е казана искрено. По-добре е, отколкото мълчание.
Мисля, че когато човек е решил да сподели проблема си, значи търси подкрепа от други хора, за да не се чувства сам в мъката и тевогите си. Тогава най-лошото, което може да му се случи, е никой да не му отговори. Поне за мен е така. Благодарна съм за всяка дума, която някой ми е написал. Самото време и усилие, които е отделил, говорят толкова, колкото и думите.
Всеки излиза по различен начин от своята "дупка". Когато получи повече думи, ще намери сред тях тези, които да му помогнат. :)
-
plumeria много си права, че когато получаваш подкрепа всяка дума те прави щастлив, но когато аз искам да изразя подкрепа думите ми се губят и все мисля, че звуча тъпо затова доста често пожелавам сила, кураж и слагам виртуална прегръдка.Не е достатъчно знам, но в такъв момент няма думи които да успокоят човека отсреща.Както си казала обаче мълчанието е най-страшно.
-
...
по повод трагедията с кораба Илинден четох мнение на психолог, че не е правилно да се утешава с думите "виж колко по-лоши неща стават". не каза психологът, обаче, как е правилно да се утешава.
съдейки по личния си опит, най-добре работи утехата с умерен елемент на позитивизъм, сигурност и даване на примери за аналогична ситуация, която се е развила добре в последствие.
...
Това мнение съвпада съвсем точно с моето.
Комфорта и спокойствието което идва след подадено рамо или капчицата надежда са неоценими в тежък момент (поне за мен).
Но има и друг тип, които не могат или не искат да повярват че изхода има, че на една петя от носа им живота вече не е сив... за тях утехата са думи в безтегловност, но разбира се всичко зависи от болката и степента на споделяне на „страдалеца“.
Колко пъти трябва да мерим приказките си, преди да ги публикуваме?
Това вече е въпрос на характер, слабости, мания, комплекси... Аз лично се опитвам да си меря думите.
-
Според мен самите думи нямат значение, важното е да изразиш съпричестност, един вид да кажеш :"Тук съм, до теб съм и дори и да не мога да облекча мъката ти, заставам до теб просто да ме усещаш." Затова и, вероятно, винаги пиша клишета и "Съжалявам" по много пъти, но понякога чуждата болка така те разтриса, че оставаш безсловесен и можеш само да увериш човека, че си до него, на разположение. Когато аз страдам, утеха ми носи същото- да знам,че на някой му пука,че ме боли. Когато загубих майка си, бях бременна в 21г.с. и нищо не можеше да ме утеши, освен мисълта да запазя бебето и фактът,че ужасно много хора ми се обадиха просто така, за да изкажат съболезнования. Затова си и мисля, че дори и човек да не може да измисли нещо смислено и добре звучащо, ако му е мил страдалецът, трябвя просто да му каже две - три думи.
-
Аз лично нямам желание да чета утешителни думи и поради тази причина не търся утеха от околните. Постъпвам така - чувам, виждам и чета това, което знам, че ще ме утеши и същевременно ще ме окуражи. Не ми стига едната утеха. Общи взето радко има думи изречени от човек, които могат да ми повлияят, по-скоро други неща, даже и съзерцание.
Иначе ако ме помоли близък за утеха, утешавам. Много често подминавам колега или близък, когато го видя, че е кахърен, най-често питам - мога ли да помогна, ще споделиш ли...и толкоз. С равен тон. Когато откликнат - да речем, че мога да утеша - говорим, много често обръщам нещата на шега, понякога се поскарвам на събеседника, мъмря го, окуражавам, но всичко това преценявам внимателно.
Задавам много и кратки въпроси.
Но това пак казвам, ако ме помолят.
Ако във форум някой сподели нещо, то нека знае, че отправя покана към всички и дори и да не му хареса нещо, освен, че си е за негова сметка, то трябва да знае, че понякога нещото не е задължително да е написано с лоша умисъл, а евентуално може да има неразбирателство поради изброените от jam причини.
Най-важното, mmery, по мои наблюдения твърде често утешаваните обичат да ги лъжат. А утешителите също толкова добре се справят с лъжите.
Не, не си меря приказките винаги.
-
по мои наблюдения твърде често утешаваните обичат да ги лъжат. А утешителите също толкова добре се справят с лъжите.
И защо не? Ако това помага на утешавания. Нали в крайна сметка целта е да се подтисне болката, особено в първия момент, когато е най-остра и мъчителна. Какво значение има, как ще се постигне това?
Когато човек е на дъното на дълбока яма и няма сили да излезе сам от нея, тогава има нужда от въже (или още по-добре стълба), което някой да му изплете от примери, от случаи, подобни на неговия, но с добър изход. Естествено (освен ако не е съвсем тъп или луд) човекът си знае множеството възможни лоши изходи. Дори обикновено ги приема за много по-вероятни. И какво ще му помогне това, че сме реалисти и безкрайно откровени? Да го оставим в дъното на неговата яма, сам, да си мисли само за лошите варианти?
Когато аз съм на дъното, бих искала да знам, че има поне минимален шанс, 1%, за който да се боря. Тези, които ми го дават, ми помагат много. Оценявам много високо и смелостта и достойнството на всеки, който ми напомни за останалите 99%. Въпреки, че си ги знам и те подхранват страховете ми и без чужда помощ, все пак един страничен трезв поглед много помага. Но за това се иска много повече кураж, усет за хората и дарба да пишеш.
И в крайна сметка е важно, как задаваш въпроса и как четеш отговорите... Строго индивидуално е, дали имаш нужда да споделяш или предпочиташ да мълчиш, дали ти помага да те излъжат или да ти дадат точните, макар и болезнени, факти. Който решава да задава въпроси във форума, го прави точно за да получи различни отговори, от различни хора.
И... не на последно място. Има случаи, когато не са нужни дори примери и факти. Достатъчно е само "до теб сме, не си сама".
В началото се смятах за много трезвомислещ и рационален човек. Бях убедена, че не влагам емоции и задавах въпроси, само с идеята да получа конкретни и точни отговори. Когато обаче нещата се скапваха, когато оставах сама и объркана, една нерационална част от мен търсеше всеки отговор и всяка дума, която момичетата ми пишеха. Това не лекува болката, но я потушава.
-
по мои наблюдения твърде често утешаваните обичат да ги лъжат. А утешителите също толкова добре се справят с лъжите.
И защо не? Ако това помага на утешавания. Нали в крайна сметка целта е да се подтисне болката, особено в първия момент, когато е най-остра и мъчителна. Какво значение има, как ще се постигне това?
Не съм съгласна с това, аз не искам да ме лъжат когато имам нужда от подкрепа, затова ми е достатъчна една прегръдка в случая виртуална или просто едно съжалявам.
-
по мои наблюдения твърде често утешаваните обичат да ги лъжат. А утешителите също толкова добре се справят с лъжите.
И защо не? Ако това помага на утешавания. Нали в крайна сметка целта е да се подтисне болката, особено в първия момент, когато е най-остра и мъчителна. Какво значение има, как ще се постигне това?
Aми има значение ефекта, който би се постигнал. Така мисля. В крайна сметка заблудите и самозаблудите са краткотрайни и след това проблемите могат да се задълбочат.
Говоря за себе си, нали и все пак аз ненавиждам да ме лъжат и поради тази причина избягвам да го правя, съответно често според много хора не си меря приказките. Ама съм егоист и ми е добре да постъпвам така, както смятам за правилно.
Честно казано предпочитам ако ми се е случило лошо да ми кажат - "лоша работа, да! Дали не можем да направим нещо", така усещам съпричастност и на мен това ми и би ми помогнало повече, от колкото да ми се каже - "е, голяма работа, кво толкоз е станало", бих се почуваствала още по-самотна и тъжна, сякаш само за мен нещата не са Ок.
Да си замълчи човек и да подаде само една силна ръка за стискане или една прегръдка също е вариант за мен, както ме подсети denisa.
-
mmery, за мен нещата се свеждат до "важните, значимите хора". Най-добре утешават и най-силно раняват хората, който обичаме. Едни и същи думи казани от различни хора ни действат по различен начин. Освен това да бъдеш до човека, да го гледаш в очите и така да споделиш емоцията му е изключително важно. Физическото докосване в такъв момент също е от значение. т.е за мен да утешиш някого означава много повече от наредени думи. Освен това всеки човек си има вътрешен ресурс за справяне, който не зависи от външни обстоятелства - за различните хора е различен - затова някой хора предпочитат да останат сами в тежки моменти, а други да имат подкрепа.
Отговорите по темата ти могат да са безкрайни и многолики, както е безкрайно личностовото разнообразие на този свят.
ПС В тежък момент за някого е по-добре да го изслушаш, отколкото да му говориш.
-
да мисли и да търси пътя ти заедно с теб, когато нямаш сили за това.
-
Е, denisa, Nina, вие много буквално го възприехте това :( Наистина го написах за да ви провокирам, но явно не съм се изразила правилно. Или говорим за различни неща...
Имах предвид две неща:
1 - има хора, които са емоционално по-лабилни или поне, не така силно практични. Те имат нужда от вяра, дори илюзия, за да излязат от емоционалния срив и след това си стъпват на краката. На такъв човек не бих му казала "О, положениято ти е много зле. Това, което те очаква, е плашещо". Нямам предвид, че трябва да го лъжем буквално, но такъв човек моли за надежда и моята крайна откровенност няма да му помогне, а ще съм му полезна само, ако му помогна да намери надеждата.
(Държа да добавя, че за себе си искам точно обратното - предпочитам пълната откровенност, но имам пресен личен опит, който ме накара да напиша точка 1.)
2 - Какво би станало с някой, който се опитва да се изправи след удар, дори да е много силен човек, но получи леденото мълчание, само защото всички около него са решили, че положението му е безнадеждно и всяка окуражителна дума от тях, може да се приеме за лъжа?
В една друга тема едно от момичетата (нямам време да потърся името, дано ме извини) беше написало "Понякога така се уморявам, че имам нужда някой друг да вярва вместо мен."
Ето това имах предвид. :-) Дано сега съм го обяснила по-ясно...
А израза "е, голяма работа, кво толкоз е станало" въобще не може да мине в групата на утешителните. В същата класация е и "хайде, стига си се притеснявал, трябва да се успокоиш" :wink:
-
Честно казано предпочитам ако ми се е случило лошо да ми кажат - "лоша работа, да! Дали не можем да направим нещо", така усещам съпричастност и на мен това ми и би ми помогнало повече, от колкото да ми се каже - "е, голяма работа, кво толкоз е станало", бих се почуваствала още по-самотна и тъжна, сякаш само за мен нещата не са Ок.
osi_9 :good_post:
-
plumeria съвсем правилно те разбирам и аз говоря лично за себе си не искам да ме лъжат това е.
"О, положениято ти е много зле. Това, което те очаква, е плашещо".
Ти това би ли го казала на някого та дори и да не е емоционално лабилен?Аз лично не.Надежда винаги има дори в някакъв момент на човек да му изглежда безнадеждно.
2 - Какво би станало с някой, който се опитва да се изправи след удар, дори да е много силен човек, но получи леденото мълчание, само защото всички около него са решили, че положението му е безнадеждно и всяка окуражителна дума от тях, може да се приеме за лъжа?
Ти май не четеш внимателно затова ще се самокопирам :wink:
често пожелавам сила, кураж и слагам виртуална прегръдка.Не е достатъчно знам, но в такъв момент няма думи които да успокоят човека отсреща.Както си казала обаче мълчанието е най-страшно.
1 - има хора, които са емоционално по-лабилни или поне, не така силно практични. Те имат нужда от вяра, дори илюзия, за да излязат от емоционалния срив и след това си стъпват на краката.
Наистина ли мислиш, че илюзията би помогнала на някого?Аз пък мисля, че ако някой тръгне да се самозалъгва после ще стане още по-зле положението.Лично мое мнение .
-
В редките случаи, когато съм имала нужда от утешаване /всъщност не, в редките случаи, когато съм показвала, че имам нужда от утешаване/, съм чувала почти винаги и само "Ти си мъжко момиче", което с годините някак се трансформира в "Ти си силен човек".
Не ми е помагало.
Сега, когато аз утешавам, казвам "Какво да направя за теб?"
Но когато задаваш въпрос, трябва да си готов да приемеш отговора, а той може да е от "Прегърни ме" до "Остави ме на мира" и не винаги ще ти харесва и не винаги желанието ще е изпълнимо.
-
denisa, прочетох го разбира се и не от твоите думи бях провокирана PEACE! :flower:
Май напълно потвърдихме думите на Nina, че който пише по форуми си носи риска да бъде неразбран :wink:
Наистина ли мислиш, че илюзията би помогнала на някого?Аз пък мисля, че ако някой тръгне да се самозалъгва после ще стане още по-зле положението.Лично мое мнение .
Да, разбирам, че не ти звучи добре. Преди година и аз също не бих го помислила. Но видях как само едно погрешно изречение срива човек и го довежда до по-тежко състояние, откокото е бил преди това, а после как листче хартия, наречено "тест" от екстрасенс, реално му помага. Говоря за човек в тежко положение и за видими промени в здравословното състояние. Как да наречеш този тест освен илюзия...?! Мен лично въпросният екстрасенс ужасно ме дразни, но се налага да призная, че илюзията му даде страхотен резултат, колкото и да не е за вярване...
А въпросното погрешно изречение беше "истината" - едно вярно медицинско становище (предположение), но казано в неправилен момент, по неправилен начин. Резултатът беше ужасен. И сега пак предпочитам да знам истината, но вече имам едно наум :wink:
-
plumeria :D аз не те нападам просто се доуточнявам osi_9
Май трябва вски да напише как би искал да го подкрепят, за да не стават грешки :D
-
Да, така е. Тя тази тема затова е интересна, защото на всички ни се е случвало да ни е трудно, когато искаме или даваме утеха.
Ако не ни пукаше, щеше да е много по-лесно и нямаше да се занимаваме да спорим :wink:
-
Е, denisa, Nina, вие много буквално го възприехте това :( Наистина го написах за да ви провокирам, но явно не съм се изразила правилно. Или говорим за различни неща...
Всичко е ок, пулмерия :)
Възприемам и разбирам какво ми казваш, може да имаме разлики, но разбирам.
Това дето Мели казва е съвсем вярно и според моите виждания...."ти си силно момиче/момче, силен човек"..хубави и окуражителни думи. Понякога обаче човек има нужда да е слаб, да почувства закрила, да се "сгуши" в нечии думи, да се сгуши в нечия прегръдка.
-
Това дето Мели казва е съвсем вярно и според моите виждания...."ти си силно момиче/момче, силен човек"..хубави и окуражителни думи. Понякога обаче човек има нужда да е слаб, да почувства закрила, да се "сгуши" в нечии думи, да се сгуши в нечия прегръдка.
Ето това много ми харесва и аз така мисля :balk_81:
-
Предпочитам да ми кажат " Ти си силна жена", отколокото да ме успокояват с общи фрази от сорта "Всичко ще бъде наред".
Рядко споделям неприятните неща, за да не ме лъжат или съжаляват.
В случай, че съм сподела, най-добрият отговор, който съм получавала е прегръдката/виртуална или реална/.
-
mmery, хубава тема. :)
Опитвам се да не утешавам, ако не са го искали от мен. Понякога безмълвна прегръдка, казва повече от всички подходящи думи.Това в реалността.
Виртуално, щом някой споделя проблем, значи има нужда от утеха, в случая написана. Смятам, че границата между добре разбраното послание и нелепото многословие за страдащия е една, за утешаващите друга. В това е риска на виртуалната утеха.
И в този смисъл, винаги съм се питала, защо по нашите географски ширини е толкова разпространено да утешаваме със следните реплики: "Стегни се!";"Ще се справиш!";"Ти си силен/на!";" Гледай напред!";"Кураж!";"Не плачи!", а в един тъп американски филм, например, казват:"Успокой се!" ; "Отдай се на мъката!";"Изживей страданието!".....
Сякаш можем да прескочим тези емоции без да минем през всичките им етапи...
А какво да кажем за "Не плачи, ти си мъж!", набивано на силната, човешка половина от деца...макар, че малко се отклоних от темата.
В заключение,за мен, утехата трябва да бъде, поискана, адекватна и премерена.
-
много, много хубава тема :)
За мен понякога не е въпросът дали човек иска или не съчувствие ... въпросът е дали нас много ни напъва да утешим някого и как го правим ... Работата е там, че когато сме наранени, не е ясно какво точно ще сипе сол в раната и какво ще я намаже с балсам... наранявала съм с реплики, които изобщо не ми е минавало през ум, че ще бъдат болезнени за някого.
Напоследък сам престанала да си меря особено съдържанието на приказките, но пък гледам да намаля количеството :wink:. За мен клишетата не само не работят, ами ме и дразнят ... вече като чуя че "Това, което не ни убива ни прави по-силни" направо ми се повръща... Скоро, едно момиче много се разплака пред мен... просто я стиснак за ръката, това ми се видя най- подкрепящо за момента ...
-
Миналата седмица казах на една от приятелките ми, на която от доста време исках да кажа, но все не намирах подходящ момент, че имаме проблем. Тя ме прегърна и каза: "О, миличка...". Това ми беше достатъчно. Насълзиха ми се очите, разказах й, отпуснах се. Нямах нужда от: "Всичко ще се нареди", "Ама ти знаеш ли на еди кои си какво им се случило, пък ти затова си седнала да се тюхкаш" и т.н., имах нужда просто от една прегръдка, от много време насам и я получих.
Но хората са различни. Аз самата понякога не намирам подходящите думи и наранявам в стремежа си да успокоя. Разбирам го разбира се след време :(.
На живо и тук виртуално също има разлика. Ако тук, понякога, думите излизат просто ей така, на живо е доста по-трудно. Трябва наистина да го усетиш със сърцето си, защото иначе си личи, че всичко е наизустено от типа на: "Това, което не ни убива...".
-
Темата действително стана хубава, благодарение на всички вас ...
Поредна илюстрация колко сме различни и в тъгата си и в чувството си на съпричастност.
Няма прави, няма правила ...
В този смисъл всяко мнение ми е много любопитно, особено тези, които са ми по-неприсъщи. Замислиха ме ...
В строго форумния смисъл мнението ми бе като на jam ...
Много рядко се включвам, когато не мога да кажа нещо по същество. Рационалният ми подход надделява. Изхождам от това, че когато не мога да бъда полезна с нещо конкретно, с прегръдка едва ли ще помогна особено ...
Доста теми съм подминавала защото съм считала, че моята “непозната” утеха е безсмислена ...
Мненията на момичета преминали скоро през труден период обаче ме наведоха и до други изводи.
Обаче дали когато очакваме мълчалива подкрепа сме готови да чуем нещо различно, било то и изключително полезно?
По-скоро насочвам изводите си към етапите на загуба ...
И съответно адекватните на етапите "утехи".
Когато сме подвластни на шока, гнева, пазарлъка или депресията едва ли сме склонни да чуем думи подходящи за приемане и надежда.
Аналогично, когато изживяваме подобни емоции сме подвластни на тях и трудно можем да превключим на чуждата вълна ... склонни сме да пренесем своите емоции в чуждата болка ...
Ако съм гневна ще подходя така и към другия ... Може и да не съобразя, че вече работи надеждата ...
П.П. Това, което не ни убива ни прави по-силни?
Горкият, стар Ницше :D ... дали е мислил, че в 21 век ще звучи като водка с утеха ...
-
Обаче дали когато очакваме мълчалива подкрепа сме готови да чуем нещо различно, било то и изключително полезно?
За мен "мълчаливата" подкрепа е доста интимен акт. Ако "мълчаливата" подкрепа не изисква думи или редове, то тя изисква поглед, мимика, жест, а за да усещаш и познаваш някого само по погледа, да можеш да разпознаеш, че има нужда да помълчите заедно, а той да оцени този вид подкрепа е нужна повече близост.
Във форум е почти невъзможно да получиш мълчалива подкрепа, почти. Понякога както сама каза - подминаваш теми. И на мен ми се случва. И нищо да не напиша в тема, която ме е докоснала дълбоко, един вид съм подкрепила "мълчаливо". И все пак отсрещният не го разбира. Би могъл единствено ако прочете....
Смятам, че когато човек напише нещо във форум, то все пак иска да получи "немълчалива" подкрепа :wink: , а дори и да го провокират, пак е нещо, пак се излива енергия.
:)
Това, което не ни убива ни прави по-силни......или ни убива, но лека полека, не отведнъж.
Ницше ше ме извини. Хо хо.
-
П.П. Това, което не ни убива ни прави по-силни?
Горкият, стар Ницше :D ... дали е мислил, че в 21 век ще звучи като водка с утеха ...
Много точно казано! Многократно е напирало в мен желанието да кажа /напиша/ няколко утешителни думи, но просто не мога. Десетки пъти препрочитам някоя тема, нечия тъжна история и рядко намирам думи... Често е по-добре да замълчиш, отколкото да несъзнателно да нараниш някой или просто да изречеш някое клише. Предпочитам да дам съвет и да разнищя нещата... Да потърся нова вратичка /за другите не за себе си/. Съветите, утехата и съпричастността която получавам от форума определено ми помагат.
Нали затова сме тук! "Не губи кураж, идва нов тираж!" - почти във всеки втори пост стоят точно тези думи! Наистина имаме нужда от това!
-
Доста дълго подминавах темата, даже не мислех да пиша, но ми беше интересна. И сигурно така щеше да си остане, ако снощи не бях гледала един филм, който някак си ме предизвика и съответно води до поста ми тук.
За себе си - понякога предпочитам да излея мъката си, да се разтоваря и после като трескав наркоман търся отговорите, за да съм сигурна, че има някой, който ме е разбрал, който ще ми каже дори само едно простичко съжалявам и аз ще се почувствам добре. А понякога я тая в себе си, гризе ме, тормози ме, измъчва ме, но не мога да я споделя с никой и тогава само сънувам... И сънувам... и говоря сама със себе си и крещя вътрешно, защото не мога да го споделя или да поискам помощ...
Много зависи от това, какво е душевното ни състояние в момента - в една ситуация искаме приятелско рамо, в друга прегръдка, в трета - мълчание...
Та за филма - не харесвам Дженифър Анистън, но снощи гледах един филм с нея - Love Happens, та там на главния герой съпругата беше починала при катастрофа. Той беше минал през всички етапи на отчаянието и беше зациклил на отричането. Та той каза нещо, което ме впечатли много - как когато тъжим, ние все едно гледаме в огледалото за обратно виждане и не можем да намерим пътя пред себе си. Понякога имаме нужда да се вперим право напред и ще намерим пътя. Признавам си, този филм много ме докосна и доста си поревах... Понякога човек има нужда от нещо подобно, понякога от друго. Но ми се струва, че не винаги му се иска да остане сам със себе си, колкото и да се обича...
-
Доста несвързано ще се получи ... но е по темата...
Преди години пием кафе с една от най-близките ми приятелки, аз все още бях във водовъртежа на цикъл - овулация - цикъл и т.н. Та говорим си и тя по едно време с възторг ми разказва как наша позната забременяла и чакат дете и колко е щастлива ... бях като попарена, попитах я "как ти хрумна да ми разказваш тези неща точно в този момент", а тя отговори "ама аз ти го разказвам точно, заради това - да видиш, че има надежда за всички ..." Е, не и се получи утехата :lol: Не и се получи и тогава, когато аз ревях след неуспешното си ИКСИ, а тя ми каза "Помисли, може би няма да успееш да забременееш, защото едно родено вече дете има нужда точно и само от теб"
Сега на този етап знам, че е била права, но тогава ме заболя... заболя ме от първата част на утехата :wink:
-
:D и ние не сме лесни за утеха ... затова аз лично рядко подлагам околни и близки на такова изпитание ... :D
Fussii, добра приятелка, само дано няма амбиции за психолог.
и аз си имам "любими" включвания, не толкова към мен, но ги приемам лично :D ...
в последно време топ тройката, която ме качва на черешата е:
- Пенка от вестника или от телевизора след 5 инвитро успя - значи и ти ще успееш /неминуемо следствие от популяризирането на проблема :wink:/;
- Всичко е в главите ни /импулсивно бих отговорила, че е в други части на тялото/;
- Заслужаваш да бъдеш майка, ще бъдеш прекрасна майка ...
Ganka, мерси за филма ... да, за да тръгнеш напред трябва да гледаш напред
-
в последно време топ тройката, която ме качва на черешата е:
- Пенка от вестника или от телевизора след 5 инвитро успя - значи и ти ще успееш /неминуемо следствие от популяризирането на проблема :wink:/;
- Всичко е в главите ни /импулсивно бих отговорила, че е в други части на тялото/;
- Заслужаваш да бъдеш майка, ще бъдеш прекрасна майка ...
:lol: :lol: Това наистина е добра топ-листа! Колко си права, само...!!!
-
:D и ние не сме лесни за утеха ... затова аз лично рядко подлагам околни и близки на такова изпитание ... :D
не, не сме... точно това имах предвид в най-първия си пост и това имах предвид,когато казах, че понякога много ме напъва да утеша някой, който не знам дали иска да бъде утешен...
а по повод на омразното мен клише за убиването, Фреша го беше допълнила по ПРЕКРАСЕН начин
Това което не ни убива, ни прави по-силни, но ни и разболява ... :wink:
-
а нещото, което най-много е "моето" нещо за утеха е едно стихотворение, дето съм го поствала поне 5 пъти тука:
Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е...
и т.н да не ставам досадна
-
а нещото, което най-много е "моето" нещо за утеха е едно стихотворение, дето съм го поствала поне 5 пъти тука:
Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е...
и т.н да не ставам досадна
Фуси, постни го цялото - моля те :) Харесва ми, а не съм го чела преди.
-
"Помисли, може би няма да успееш да забременееш, защото едно родено вече дете има нужда точно и само от теб"
Не мисля, че човек, който си няма представа през какво минаваме, има правото да изрича подобни думи, пък било то и няй-добрата приятелка. Аз лично бих я удушила собственоръчно. Много е лесно така отстрани да говориш и да изричаш клише след клише, само за да кажеш нещо. Според мен, ако не знаеш какво да кажеш, по-добре е да замълчиш, отколкото да изречеш някоя зверска глупост и още повече да закопаеш човека, когото уж искаш да утешиш.
За всеки тук истината е различна, всеки различно би приел думи, които за едни са успокояващи, за други дразнещи.
Аз лично, категорично не искам да слушам/чета успокоения от типа - "спокойно, не го взимай толкова навътре", "гледай напред", "ти си силна", "бъди силна", "всичко ще се нареди" - откъде са толкоз сигурни? А най-омразното е това - "има и по-лоши неща" 8O Е това изречение според мен е брутално да го кажеш на жена със стерилитет. Какво значи по-лоши неща? Нима това не е лошо? За мен подобна реплика омаловажава собственото ми нещастие, макар и не това да е целта на казалия го. Обаче, все си мисля, че малко повечко трябва да помисли човек, преди да изрече нещо подобно. Дай сега да взема на смъртно легло да легна, че да разбера, че стерилитета ми не е най-лошото.... Това са пълни простотии. И за мен, това е може би едно от най-лошите неща, които някой може да ми каже. Най-нараняващото, защото след подобна реплика още повече се засилва усещането, че си сам с болката си и околните не те разбират. "К`во толкова, някакъв стерилитет, я гледай колко по-гадни неща стават по света, ти си седнала да се тръшкаш" 8O - ей така ми звучат на мен такива реплики :?
Рядко се включвам в теми за утешаване, защото в 90% от случаите не знам какво да напиша. Обикновено, мисля аз какво бих или не бих искала да чуя. И ако реша есе пак да пиша, се съобразявам с това. Мисля, че по-добре бих подкрепила и утешила някого, ако простичко го прегърна виртуално и му кажа, че го мисля и съм до него, отколкото да изричам дежурните клишета и да се напъвам с оптимизъм, който всъщност в момента не чувствам.
Аз съм от хората, които искат да си изживеят болката, не да я крият и да се правят, че всико е наред. И когато ме боли и споделя, че ми е гадно и т.н., не искам някой да ми казва, че всичко ще се нареди или всяко зло е за добро, или още по-малко "това, което не ни убива..." :? Пък да не говорим за изпитанията и Божията любов...Направо се вбесявам. Предпочитам да чуя/прочета нещо подобно - "Да, животът е гаден, случват се гадости и мъки, не е честно, но е факт.Поплачи си, изживей си мъката и после смело напред!" - ето това за мен значи, че човека насреща ме разбира. Аз не обичам да бъда залъгвана. Никой нищо в този живот не може да ми гарантира, наясно съм с това. Затова се боря с всички сили, пък да става каквото ще!
Mmary, темата е наистина много интересна, благодаря ти!
Благодаря и на момичетата, които споделят мнението си, много ми е полезно и интересно!
-
в последно време топ тройката, която ме качва на черешата е:
- Пенка от вестника или от телевизора след 5 инвитро успя - значи и ти ще успееш /неминуемо следствие от популяризирането на проблема :wink:/;
както казала как`Сийка - "теб лъжа, мен истина".
аз лично доста пъти съм използвала точно този шаблон за утеха, защото самата аз много вярвам в него. но не с примера на Пенка от телевизора, а с примера на личните си наблюдения вече 5 години и половина из средите на хората с репродуктивни проблеми. казвала съм го много пъти - от хората, с които се запознах в началото преди 5.5 години, чакам само още една жена. имаше много хора, с какви ли не проблеми, с какви ли не по давност неуспехи, с множество АРТ опити, абе, всичко имаше....
е, днес всички те са вече майки. това е проста статистика, която, струва ми се, би могла да служи за утеха в духа на умерен позитивизъм на база подходящи примери, за който писах в първия си постинг.
всичко зависи как и кога ще се поднесат думите.
-
Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е.
Не ми разправяй, че е тест,
Че съм благословена,
Че съм избрана точно аз
От всички в таз вселена.
Не отговаряй вместо мен
На моите „Защо?”-та.
Не казвай докога да жаля,
Че кратък бил живота.
Недей тегли, недей мери
На мъката товара.
Не ме учи как да скърбя,
Кога да разговарям.
Във болката си потопена
За всичко аз нехая.
Но все пак, застани до мен
И стой със мен до края.
Приемай ме, каквато съм,
Как плача, как немея.
Хвани ме просто за ръка,
Кажи ми – „С теб жалея!”
автор Лилибон
-
При неуспех, при загуба?
За мен не е важно какво ще ми кажат повечето хора,защото репликите са ми до болка познати,но все пак ме утешават по някякъв начин.
Най важно е за мен какво ще ми кажат най близките ми хора.Тези на които мнението им има най голямо значение за мен.Искам да знам,че ме подкрепят,че държат на мен и че ще бъдат до мен каквото и да става в добри и лоши моменти.Но най много се вслушвам в подкрепата на съпруга си,тя е най-важна от всички.Все пак болката ни е обща и затова знам,че рано или късно ще постигнем мечтите си и ще им помогнем да се збъднат.Все пак щастието не идвало само,трябвало да го повикаш първо.Но все пак съм благодарна на всички,които се опитваха да ме успокояват по някякъв начин,когато ми е било най тежко.Много е хубаво да знаеш,че има хора,които те разбират и споделят мъката ти.За което МНОГО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИыКОИТО ПО НЯКАКЪВ НАЧИН СТЕ БИЛИ ДО МЕН.
Желая ви на всички много късмет през новата година и нека има повече красиви моменти.
-
мммдаааааааааамм - наистина сме много различни
по повод написаното от Джам ...с примера на личните си наблюдения вече 5 години и половина из средите на хората с репродуктивни проблеми. казвала съм го много пъти - от хората, с които се запознах в началото преди 5.5 години, чакам само още една жена. имаше много хора, с какви ли не проблеми, с какви ли не по давност неуспехи, с множество АРТ опити, абе, всичко имаше....
и аз заради това... не мога да кажа на който и да е "ще успееш да забременеш със сигурност... " ...просто не мога, защото знам, че не мога да знам ...
а от известно време спрях да казвам и "ще бъдеш майка ..." :oops: :oops:
-
а нещото, което най-много е "моето" нещо за утеха е едно стихотворение, дето съм го поствала поне 5 пъти тука:
Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е...
и т.н да не ставам досадна
Ох, аз само "да-да" казвам... :oops: но... ДА, страхотно е това стихотворение! ... (не знам, дали ме утешава, но е многооооо... докосващо душата...)
-
в последно време топ тройката, която ме качва на черешата е:
- Пенка от вестника или от телевизора след 5 инвитро успя - значи и ти ще успееш /неминуемо следствие от популяризирането на проблема :wink:/;
както казала как`Сийка - "теб лъжа, мен истина".
аз лично доста пъти съм използвала точно този шаблон за утеха, защото самата аз много вярвам в него. но не с примера на Пенка от телевизора, а с примера на личните си наблюдения вече 5 години и половина из средите на хората с репродуктивни проблеми. казвала съм го много пъти - от хората, с които се запознах в началото преди 5.5 години, чакам само още една жена. имаше много хора, с какви ли не проблеми, с какви ли не по давност неуспехи, с множество АРТ опити, абе, всичко имаше....
е, днес всички те са вече майки. това е проста статистика, която, струва ми се, би могла да служи за утеха в духа на умерен позитивизъм на база подходящи примери, за който писах в първия си постинг.
всичко зависи как и кога ще се поднесат думите.
:D това което пишеш и за мен е истина, няма лъжа ... всъщност не съм на различно мнение, просто не го развих ...
Все пак не случайно казах, че не съм лесна за утеха ...
Статистиката е хубаво нещо, но мен по никакъв начин не може да ме вдъхнови, че въобще изобщо някоя жена е успяла след n-ти опит. За секунди си задавам въпрос за възраст, състояние на яйцници, водещ фактор или комплекс от фактори, лекуващ лекар, дори държава ...
Подобна статистика би ми действала /и действа/, ако намирам много сходни с моя проблем успехи. Което е естествено да не дойде от телевизора или вестника, а да дойде от човек врял и кипял в проблема 5.5 години, примерно ...
-
Никой не може да каже ще успееш да забременееш,дори и докторите,които правят всичко възможно това да се случе.За това казваме само много съжалявам дано следващият път успееш и се молим да е така. :balk_103:
-
При мен последните две години най ме нараниха най-близките ми хора- най добрата ми приятелка която роди през това време второто си дете, при един телефонен разговор, след като я попитах защо не ми се обажда, че имам проблеми и се нуждая от нея- тя ме попита: "какви проблеми имаш ти, знаеш ли, че съм се побъркала с тези две деца и майка ми я няма и трябва да си ги гледам сама". Аз само и казах да се моли много силно да не разбере какви проблеми имам, това беше последния ни разговор.Също сестра ми и леля ми ме нараниха с приказки през това време, другата ми приятелка която забременя с второто си дете точно когато беше първата ми биохимична бременност след 7 ми инсе, да беше до мен през следващите ми три опита ин витро, но явно и тя се умори и ме остави, може би съм прекалено чувствителна, но предпочитам да съм сама, така ми е по-добре и много по спокойно.
А най голямо разбиране и подкрепа получих точно от хора които не познавам, или сме се видяли един път, хора които знаят през какво минава защото и те са го минали или го минават в момента, благодаря на момичетата в сайта защото тяхната подкрепа и утеха ми е най ценна и нужна, и никоя от тях няма да ми каже: "успокой се, не го мисли и ще стане".
-
На базата на моята информация и личен опит, смятам, че са нетактични следните реплики:
"Успокой се и ще видиш, че ще стане" - при стерилитет, например над 2 години
"Всичко ще бъде наред", "Ще си направите друго", "С времето ще ти мине" и подобни - след аборт или загуба на бебе
"Направи още един тест"/при 2 отрицателни теста в разумно време след трансфер/;
"Ще видиш, че ще забременееш", "Ще станеш майка, защото го заслужаваш"- особено след N-тото ин витро
И мисля, че когато някой споделя виртуално, нормалното нещо е да му напишеш нещо /било то и с емотикон/, защото иначе няма как да разбере за твоята съпричасност. Ако не желае да получи такава, просто няма да сподели проблема си. Има интровертни има и екстровертни хора. За някои наистина е важно да разберат, че не са сами.
-
и аз заради това... не мога да кажа на който и да е "ще успееш да забременеш със сигурност... " ...просто не мога, защото знам, че не мога да знам ...
а от известно време спрях да казвам и "ще бъдеш майка ..." Embarassed Embarassed
Аз вярвам че всяка от нас ще успее, просто е въпрос на опити (това ми го каза един лекар перди години, а тогава не му повярвах че дори ми стана тежко), време, средства, сили...
Чисто медицински са много малко случаите в които отрицателния отговор е категоричен и именно за това се опитвам винаги да дам кураж, умерен разбира се.
Друг е въпроса вече как да окуража приятелката си с 3-5 и повече опита и камара операции предстоящи настящи, но пак се опитвам да намеря две-три топли думи или само прегръдка...
Този път по който вървим ме научи на търпение и смирение.
-
Днес си мислих...колко по-лесно ми е да утешавам сега когато вече съм от успелите. И се замислих колко повече може би наранявам с това все още неуспелите.
Признавам, че сега се въздържам да пиша в някои теми защото ми се струва някак много лесно отстрани (от моята страна) да давам акъл, да вдъхвам кураж ама в стаята спят децата ни и колкото и да съм съпричастна и да не забравям през какво сме минали, сме една крачка напред.
Предпочитам да замълча понякога, макар много да обичам да споделям, да си разказвам всичко:))))
-
Едните се страхуваме да дадем утеха, другите се страхуваме да я поискаме....
Има една приказка - и аз не знам как е, ама и така не е..
-
Едните се страхуваме да дадем утеха, другите се страхуваме да я поискаме....
Има една приказка - и аз не знам как е, ама и така не е..
не случайно шринковете печелят толкова добре...
-
За себе си - понякога предпочитам да излея мъката си, да се разтоваря и после като трескав наркоман търся отговорите, за да съм сигурна, че има някой, който ме е разбрал, който ще ми каже дори само едно простичко съжалявам и аз ще се почувствам добре...
Вярвам, че всички ние сме изпитвали точно това усещане...
-
Днес си мислих...колко по-лесно ми е да утешавам сега когато вече съм от успелите. И се замислих колко повече може би наранявам с това все още неуспелите.
Признавам, че сега се въздържам да пиша в някои теми защото ми се струва някак много лесно отстрани (от моята страна) да давам акъл, да вдъхвам кураж ама в стаята спят децата ни и колкото и да съм съпричастна и да не забравям през какво сме минали, сме една крачка напред.
Много добре казано!
Де да се сещаха за това много от бременните във форума, вместо да шарят из темите на опитващите с безраничен ентусиазъм за окуражаване и повдигане на морала.
-
:D и ние не сме лесни за утеха ... затова аз лично рядко подлагам околни и близки на такова изпитание ... :D
Виждам как близките ми се стараят да ме разберат, но не им е лесно, затова гледам ги щадя. И докато се правех на силна пред тях, без сама да осъзнавам, че го правя, потърсих утеха тук. :)
Форумът създава едно усещане за безконфликтна общност от (почти) идеални съмишленици. :) Някак си преполагаме, че тук хората не са "като другите" и са повече "като нас", т.е. винаги ни разбират, знаят какво не трябва да казват, ако ни дават примери, то това не са преразказани изрезки от вестници или историята на нечия съседка, ако ни дават съвети, те са добре премислени и т.н... Вярно е, че форумът създава малко свръх очаквания и съществува риска от разочарование. Обаче следващият път, когато се срина, знам, че пак ще се заровя да чета тук. :wink:
Не знам дали ви се е случвало, но на мен ми помагат и думите, написани за някой друг. Ако има тема по моя проблем, не се налага да пускам нова. И ако е дълга, с много отговори, още по-добре :)
-
... Не знам дали ви се е случвало, но на мен ми помагат и думите, написани за някой друг. Ако има тема по моя проблем, не се налага да пускам нова. И ако е дълга, с много отговори, още по-добре :)
редовно, дори предимно ... не щеш ли дневници, не щеш ли теми ... само време да има човек да чете ... въобще сме си в един паралелен свят :D
... много от бременните във форума, вместо да шарят из темите на опитващите с безраничен ентусиазъм за окуражаване и повдигане на морала.
къде има паднал морал, където шарят бременни да го повдигат, че ми стана интересно :lol:
-
къде има паднал морал, където шарят бременни да го повдигат, че ми стана интересно :lol:
Където има опитващи, има постоянни неуспехи и моменти на отчаяние.
-
Днес си мислих...колко по-лесно ми е да утешавам сега когато вече съм от успелите. И се замислих колко повече може би наранявам с това все още неуспелите.
Признавам, че сега се въздържам да пиша в някои теми защото ми се струва някак много лесно отстрани (от моята страна) да давам акъл, да вдъхвам кураж ама в стаята спят децата ни и колкото и да съм съпричастна и да не забравям през какво сме минали, сме една крачка напред.
Много добре казано!
Де да се сещаха за това много от бременните във форума, вместо да шарят из темите на опитващите с безраничен ентусиазъм за окуражаване и повдигане на морала.
Извинявай, това е малко грубо. :? Все пак повечето от тези бременни момичета са били в положението на дълго и отчаяно искащи. Не говоря за сателити, случайно попаднали тук. А за момичета, които вървят също така дълго и трудно по този път и които са имали своите моменти на отчаяние. И които са останали тук, за да помогнат или да дадат надежда...
П.С. Ако аз бях изпаднала в криза, то бих се зарадвала да ме окуражи човек, като Лиско. А съм споделяла и друг път, че цял живот ще съм благодарна на Зайко - Литъл Рабит, ти си човека, дал ми силата и куража да тръгна отново напред :bighug: И е една от причините да имам моето момченце, както Лили - моето момиченце.
-
къде има паднал морал, където шарят бременни да го повдигат, че ми стана интересно :lol:
Където има опитващи, има постоянни неуспехи и моменти на отчаяние.
ясно, стана ми смешно за падналия "морал" ... явно е грешка?
просто си го представих прекалено буквално :D - едни бременни дето се разправят с упадъчния морал по темите ... yahoo_33
което ме подсети за нещо все пак по темата ... чувството за хумор, има ли място в утехата?
в самоутехата със сигурност, поне за мен :D
-
което ме подсети за нещо все пак по темата ... чувството за хумор, има ли място в утехата?
Има, разбира се, mmery. Много ми е помагало на мен лично! Виждаш какво е по срещите, макар че с теб досега не сме били заедно на такава :x Това ще се коригира!
Но хумора при невербалното общуване понякога може да бъде неразбран правилно (липсва интонация, поглед, мимика) и е приложим виртуално само между по-близки хора.
Цигуларче, права си понякога е много важен начинът, по който се дава куража и много зависи от емоционалното състояние в момента и на двамата. И аз като Лиско сега ми е много по-трудно да окуражавам, защото се притеснявам точно от това, въпреки, че наистина съм искрена и уверена, че успехът ще настъпи рано или късно.
-
Днес си мислих...колко по-лесно ми е да утешавам сега когато вече съм от успелите. И се замислих колко повече може би наранявам с това все още неуспелите.
Признавам, че сега се въздържам да пиша в някои теми защото ми се струва някак много лесно отстрани (от моята страна) да давам акъл, да вдъхвам кураж ама в стаята спят децата ни и колкото и да съм съпричастна и да не забравям през какво сме минали, сме една крачка напред.
Много добре казано!
Де да се сещаха за това много от бременните във форума, вместо да шарят из темите на опитващите с безраничен ентусиазъм за окуражаване и повдигане на морала.
Извинявай, това е малко грубо. :? Все пак повечето от тези бременни момичета са били в положението на дълго и отчаяно искащи. Не говоря за сателити, случайно попаднали тук. А за момичета, които вървят също така дълго и трудно по този път и които са имали своите моменти на отчаяние. И които са останали тук, за да помогнат или да дадат надежда...
Не, не е грубо. Не говоря за утехата и уместните коментари, отправени по конкретен повод. Написах "шарят", защото имам предвид пърхането без повод и неизменно екзалтирания тон на бременните в седмичната тема на опитващите. Непрестанните "ще успеете", "не се отчайвайте", "и вашият момент ще дойде съвсем скоро". В тая тема напоследък присъствието на бременните нараства, а това на опитващите намалява, по наблюдения мои и на други съфорумки. Точно защото е толкова лесно, макар и не винаги уместно. Затова ми хареса толкова прозрението на Лиско.
Тук дори не става дума за модериране и правила, а за усет кое бива и кое не. Утехата и окуражаването не стават по-ефективни като се дават на час по лъжичка или се доставят на килограм.
П.П: mmary, "морал" наистина не е на място, "дух" е вярната дума.
-
Цигуларче, имено това наложи и създаването да подфорум "В очакване на щъркела ..."
, но модераторския екип не може да вмени чувство за такт на никой
-
Цигуларче, у по-старите тук, както и у тези с повече години опити, това прозрение винаги го е имало. Не може да очакваш у тези, които опитват от скоро и не са с тежки фактори да им "просветне" изведнъж, точно това нещо.
-
Според мен, едно е да окуражаваш момиче, което е в паника, че 3-ти месец вече опитват и не се получава, с думите " Ще стане, не се отчайвай", а друго е да го кажеш на жена след 5-тото ин витро, например. Съгласете се, че наистина има жени, които не успяват да родят деца - медицината не е всесилна.
Не влизам в темите за щъркелите, но не виждам нищо лошо, ако някой, особено бременна след 4-5 години стерилитет, посъветва "начинаещите" да не бързат.
-
Цигуларче наистина е малко грубо това което казваш, Радостинка, Анизи и доста от другите бременни влизащи в Щъркела се борят от години и какво лошо има в това да пожелават късмет.
И да не забравяме, че забременяла не означава непременно успяла.
-
А обикновено критикуват бременните, че "забравят от къде са тръгнали", зарязвали темите на чакащите и бързо се премествали в други... Няма да им е лесно да ни угодят :wink:
-
Аз пък, mmary, мисля, че няма нищо лошо в изразите, които звучат понякога банално и клиширано. Все пак ние общуваме предимно с езикови, вербални средства; невербалните като езикът на тялото и други са помощни и при писане не са толкова важни. А клишетата за изразяване на подкрепа, утеха и други са езикови изрази, които са част от етикецията, на която хубавото е, че хем подава ръка към човека в беда, хем поставя и деликатна граница, която може да бъде преминена само ако човекът отсреща го иска. Етикетът е много хубаво и полезно нещо, защото налага ненатрапчиви правила при общуването.
И въобще проблемът не е в думите, които ни звучат "банално" понякога, а в нищонеставането, в това, че проблемът ни продължава да не се разрешава. Това поражда чувство на безнадеждие, раздразнителност и тиха агресия, която прехвърляме и към околните. Не това, че ти си "трудна за утешаване", а това, че нещата продължават да не се случват засега е това, което те вбесява. И тук никога няма да има достатъчно правилни, подходящи и небанални думи, които да ти обещаят и компенсират останалото.
А и от нас зависи дали ще търсим в обикновената любезност и желанието за съпричастност от хората решаване на нашия проблем и дали ще вярваме дословно и буквално на това, което казват, като подават ръка. Двете неща нямат нищо общо според мен, защото едното идва отвън и е жест на добра воля, а второто е израз на наранената ни по друг повод душа и на неверието ни на думите, а и на нетърпението ни нещата да започнат за се случват не само като обещания.
За мен етикецията е положителен и цивилизован израз да покажеш съчувствие. Нещо все пак хората трябва да кажат, което пък нас не ни задължава с нищо освен да отвърнем с благодарност за добрата дума. Мълчанието в този случай би ми звучало по-нелепо.
За "меренето на приказките" - да, винаги си ги меря. Даже и когато изглежда, че не е така, тогава най-много съм ги мерила, кроила и рязала преди да излязат от мен. Не мисля, че е похвално и голямо геройство да не си мерим думите. Да не забравяме, че думите са силно оръжие, което може да наранява.
Лек ден!
-
Дениса, Плумериа ...
Цигуларче изобщо не говори за Анизи, Радостинка или момичетата, които тактично си пишат в темата. Става дума за момичета, които се появяват и след месец забременяват - после почват да дават съвети как и останалите да забременеем. Темата е за "Опити за забременяване" и е логично след като си забременял да се прехвърлиш в темата за бременни, а не да дразниш мимичетата, които никога не са виждали положителен тест за бременност с въпроси от рода на "Много ми се гади - кажете какво да правя" или "Имам болки ниско долу, това нормално ли е?"
Как да се чувстваме ние ? Как да отговорим на тези въпроси ? От къде да знам какво е да ти се гади от бременност ? И понеже с цялото си същество искам и аз да науча какво е, а някой там горе не е решил да имам това щастие - трябва да ми се набива в очите че някой се оплаква от това ли ?
Ей за такива неща става дума. А не за тактичните отговори на бременни момичета, за които аз поне много се радвам, че са успели. Няма да ме нарани техен съвет. Но ще ме нарани, ако ми кажат "Радвай се, че не ти е лошо, а аз се скъсвам да драйфам" или "На теб ти е добре. На мен знаеш ли какво ми е като се притеснявам дали всичко с бебето е добре"
Мисля, че точно за това говори Цигуларче.
Поздрави на всички !
-
Етикетът е много хубаво и полезно нещо, защото налага ненатрапчиви правила при общуването.
не само ... колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че е и необходимост... просто възпитанието и спазването на етикета са юздите, които ни дръпват обратно в пътя, когато емоциите ни подхлъзват и има опасност да обърнем колата от пътя...
Но мисля, че Ммери говори за случаите на непотърсената утеха...и пак се връщам на споменатото от мен, че вече спрях да си меря толкова приказките, колкото се опитвам да огранича количеството им, което за мен лично си е проблем :wink:
Случвало ли ви се е нечия реплика първо да ви "взриви" или нарани дълбоко, но после да се върнете към нея и тя да ви даде нова посока на мислите, че и утеха...
Затова ви разказах за моята приятелка.. защото първоначално бях наранена, но после връщайки се назад думите й ме подкрепяха в много трудни моменти
-
DivaRoza,
Аз пък също ще кажа ДА :D
Първо да,!
Да, Етикетът, доброто възпитание и обноски са повече от прекрасни и спестяват всякакви емоционални усилия ...
НО
Постът ти ме подсети за една сценка от стая в моя месторабота ... Влизам след коледни празници да кажа здрасти на колеги ...
Двама от тях говорят по телефона – единият говореше с приятел хау дъз скиинг в Алпите /и изглеждаше по подобен начин/, другият също с приятел колко гърчаво е прасето таз година и са го колнали по-рано, щот много се рани, но не наддава ...
А как се изглаждат културалните различия? И възможо ли е? И когато липсва възпитанието какво може да го замени?
Човещина и доброта – единственото за което се сещам в момента.
Второ да!
Да, естествено, че никаква утеха, дори и обвита в кралски етикет, не решава ничии проблеми ...
Трето да!
Да, повече от безспорно е че „Етикетът е много хубаво и полезно нещо, защото налага ненатрапчиви правила при общуването”
Лесно и приятно се общува с човек от твоя културен слой ... Дори е изкушение да преминеш отвът етикета и да ходиш по ръба на добрите маниери ...
Fussii,
Да, случвало ми се е ...
Всъщност и обратното да съм в ролята на твоята приятелка. Острани нещата винаги са по-леки :D
-
mmary, иде ми да те цуна! Ако си ми наблизо да ти се метна, ей така хлапашки, приятелски, пък отстрани нека да изглежда налудничаво.
"Човещина и доброта – единственото за което се сещам в момента." - мда, там понякога преобладава простодушието наместо етикета, но е по-сгряващо в определени случаи.
:bighug:
-
Малко късно се включвам в темата, но.. :D
Винаги съм свързвала утешаването с искреност...
Не може човек, които не е искрен в желанието си да те утеши да го направи.
И това се усеща, няма как да се скрие.
На мен лично ми е малко трудно да свържа етикета с искреността на утешаването.
По скоро етикетът го свързвам с формалното общуване, а утешаването с неформалното.
В интерес на истината, ако някой тръгне да ме утешава формално предпочитам да не го прави - няма смисъл, някакси не е равнопоставено - моята болка е истинска, а неговата утеха е формална, може би продиктувана просто от възпитанието му, от наложените норми на поведение, но неясно дали от сърцето му...
И отново дойдохме до стихотворението на Fussii, което много ми хареса! :balk_602:
Но както и да е - това съм аз, всеки е и има правото да е различен. :lol:
Колкото до примерите и статистиката, колкото и да е нищожен процента на неуспеха това може да е точно цифрата на утешавания за съжаление. :?
-
mmary, иде ми да те цуна! Ако си ми наблизо да ти се метна, ей така хлапашки, приятелски, пък отстрани нека да изглежда налудничаво.
"Човещина и доброта – единственото за което се сещам в момента." - мда, там понякога преобладава простодушието наместо етикета, но е по-сгряващо в определени случаи.
:bighug:
:bighug:
ще нарушим добрите обноски като се видим, ясна е работата :D
-
Мила Мери, Четвърто "Да"! :D
Твърде наивно е да очакваш истинска и искрена "човещина, доброта и разбиране" от всекикого и по всяко време. Точно етикетът и формалното "съжалявам" ни спестяват подобни разочарования.
И въобще, ти наясно ли си за себе си какво точно очакваш от света в подобни случаи?! Защото това също има значение за степента, в която ще можеш да бъдеш утешена.
Иначе, можем да си нищим субективно думите до безкрай и да си се мятаме през ред екзалтирано на вратовете, но дали това е в състояние да утеши някого?! Мисля си аз просто... :D
-
На мен наистина много ми харесва темата, но още повече ми харесва отношението на авторката към собствената и тема. Чудесно е - приемащо различия, ествествено, доза премерен сърказъм, различност. Харесва ми.
Роуз, аз се мятам от радост и приятност, не само за утеха. Смятам, че въпреки определени обстоятелства, хората нямат нужда от постоянна утеха. Трябва и друго. Прекомерната утеха ми идва малко като съжаление.
Не, мерси. :D
-
Роуз, :D
Не, този път
Не съм наясно дали очаквам нещо от света или от себе си, по-скоро. Затова преобладават въпросите.
Наивността не ми е чужда ... Една хубава учтивост за глупост :D...
И аз с това тръгнах, дали виртуална прегръдка - сиреч форумен етикет - е в състояние да утеши някого. Оказа се, че да ... има и такива мнения
-
Мери, ако само беше в моите възможности да направя така, че да нямаш нужда от утеха в този форум, ти щеше да си една от първите в списъка с големите момичета, които ми се иска да усмихна за постоянно!
Но понеже това не е в моите възможности, ми остава само да си играя с думите - етикетни, формални, случайни, сърдечни, неподходящи и така недостатъчни. Повече няма да се губя в тях!
Не, няма да ти се мятам на врата, не го прави и ти, че ми се активират вратните шипове!
Стига ми, че когато влизам във форума, очаквам и ти да си била вече тук!
-
Ако ми кърви душата, съм толкова близо до инстинктите си, че етикетът е мираж.
Не го забравям и когато давам утеха. Туй е моята камбанария.
Проформа утеха не искам и не давам, затова с времето поне за себе си разбрах, че не във форума я има.
Не ми дава сърце да пиша "съжалявам" , ако не го чувствам.
Предпочитам искрено мълчание, пред формално отчитане в темата, за което ще забравя в следващите две минути.
А светът е шарен, важното е всеки да е удовлетворен и търсейки, да я намира, давайки я, да пристига.
-
Роузи,
Пълна почит и уважение към вратните ти шипове и челюстни мускули :D
Само с Нинчето ще се целуваме и прегръщаме ...
Теб само ще обичаме!
-
Случвало ли ви се е нечия реплика първо да ви "взриви" или нарани дълбоко, но после да се върнете към нея и тя да ви даде нова посока на мислите, че и утеха...
С казана към мен реплика не, но ми се е случвало с прочетени неща в теми, които съм приемала лично. Даже съм се учудвала, защо този, към когото е адресирана репликата, не се дразни.. и после разбирах защо. :) Например, преди да стигна до първото инвитро и след него - гледах на нещата по съвсем различен начин и прочитах едни и същи отговори, с различни очи.
Тъпото е, че после аз направих същата грешка - отговорих на едно момиче с искрено желание да я успокоя и седнах да й обяснявам, как инвитрото дава отговор на много въпроси.. Дори не ми мина през ум, че нея, в този момент, точно идеята за АРТ процедури я плаши и отчаянието й идва от мисълта, че не може да намери решение на проблема, без да се налага да стига до АРТ. И аз едно "успокоение" и предложих.. нямам думи :( Хем съм минала през този етап и съм се чувствала точно по същия начин, но го бях забравила. В началото не разбрах, защо думите ми никак не й действат успокоително....
И сега се чудя, кое е било правилно в този случай... Може би е трябвало само да напиша 2 (макар и банални) думи, за да изразя подкрепа, вместо да се напъвам да й бъда "полезна". Обаче аз самата питам, за да ми предлагат решения, дори да не ми харесат. Как да знам, дали отсреща искат същото? osi_8 А пък може би и аз несъзнателно търся удобни отговори и само се самозаблуждавам, че бих приела всяка обективна, болезнена за мен, преценка...?! :(
-
Случвало ли ви се е нечия реплика първо да ви "взриви" или нарани дълбоко, но после да се върнете към нея и тя да ви даде нова посока на мислите, че и утеха...
Да. С риск да си навлека доживотен бан точно за тук, имало е моменти, когато изразът, който веднъж ми е действал като шамар "Децата не са единственото важно нещо в този живот" , а в друг случай ми е помагал да продължа да дишам и да се усмихвам. И да действам по-спокойно по задачите да имам деца.
-
Случвало ли ви се е нечия реплика първо да ви "взриви" или нарани дълбоко, но после да се върнете към нея и тя да ви даде нова посока на мислите, че и утеха...
Да. С риск да си навлека доживотен бан точно за тук, имало е моменти, когато изразът, който веднъж ми е действал като шамар "Децата не са единственото важно нещо в този живот" , а в друг случай ми е помагал да продължа да дишам и да се усмихвам. И да действам по-спокойно по задачите да имам деца.
Напълно подкрепям :lol:
Когато утешаваш не е чак толкова важен самия съвет, а начина и искреното желание да си съпричастен! Е, виртуално е малко по-сложно, за това и често стават недоразумения!
-
Танита - много е важно и в какъв точно момент от кого и какво точно се казва. Едни и същи думи от устата на човек, който знаеш, че много те обича, звучат по един начин, а от позната или колежка по друг. Независимо, че и двете са искрени и съпричастни.
-
Танита - много е важно и в какъв точно момент от кого и какво точно се казва. Едни и същи думи от устата на човек, който знаеш, че много те обича, звучат по един начин, а от позната или колежка по друг. Независимо, че и двете са искрени и съпричастни.
Да, така е.
-
Болката и опитът да утешиш някого... Преди доста години се опитвах да утеша сестра ми, след това аз самата станах майка и това прокопа огромна дупка в нашите отношения, не сме се чували от 3 години, тя не иска да говори с мене... Колко пъти съм се опитвала да и подам ръка, да я утеша и то искренно, но гласът ми никога не е стигал до нея.Колко пъти съм се питала - виновна ли съм, че аз имам детенце, а тя не? :( И, че винаги искренно съм и пожелавала да успее, дори и само на ум и че мислите ми винаги са били за нея и болката и...
Болката - четири години, собствен опит за второ детенце, тъгата по чуждите успехи, въпросите на синът ми и недоверието на мъжът ми, че тайно взимам хапчета.. чуството за безсилие от неуспехът ти и болката от него. Моментите в които ти се иска да зарежеш всичко и надеждата която винаги се появява точно в момента в който вече почти си се предал.
Последният ми неуспешен опит и най тъжната ми Коледа...
Момичета, трябва понякога просто да позволим да ни утешат, дори и заради самите нас, не всяка дума изречена като утеха е неразбиране.
Дали ще успеем - това само времето ще покаже.
-
Случвало ли ви се е нечия реплика първо да ви "взриви" или нарани дълбоко, но после да се върнете към нея и тя да ви даде нова посока на мислите, че и утеха...
Ооо да ,разбира се.Не една при това.
За пример:"..помни, че вече имаш едно детенце,а почти всички други тук не - само се постави на мое място за момент." :o
Винаги съм била съпричастна на всички момичета тук,съобразявам се,не съм натрапвала първото си дете и дори късно си сложих лентичката в подписа.Дълго време се борих за това си дете и не мисля,че по-малко страдам като не забременявам сега за втори път... :?
И никога,ама никога не би ме огорчило вече успяло момиче(което иска да ме утеши),защото именно тук всички знаят какво е да се бориш и да изстрадаш щастието си! yahoo_33
И точно вие бременните ни давате куража и така позагубената Надежда. :bighug:
-
Ох, такива хубави неща сте написали... :D
Ето някои цитати, които изразяват и моите усещания:
На Джам:
съдейки по личния си опит, най-добре работи утехата с умерен елемент на позитивизъм, сигурност и даване на примери за аналогична ситуация, която се е развила добре в последствие (ето такъв пример за аналогична ситуация, предложен ми уверено от Бени, се оказа съдбоносен за мен :D).
На Инки Тинки:
Според мен самите думи нямат значение, важното е да изразиш съпричестност, един вид да кажеш :"Тук съм, до теб съм и дори и да не мога да облекча мъката ти, заставам до теб просто да ме усещаш."
На Сигнусче:
да мисли и да търси пътя ти заедно с теб, когато нямаш сили за това.
Мисля, че не са важни точните думи, а отношението, което се усеща от тях. Не знам, понякога едно "съжалявам" звучи като клише, понякога разтърсващо и много лично, може би зависи имал ли си личен (макар виртуален) контакт с човека преди...
На мен не ми действа добре окуражаването тип "отрезвяване" или тип "здравословен шамар" - до отрезвяването така или иначе си стигам сама, по-скоро подкрепата ми е била ценна.
Докато се лутах и аз, имаше няколко човека, които бяха абсолютни оптимисти за мен и тогава това ми идваше малко странно, после си помислих, благодаря, че вярвахте вместо мен :D После пък от група "страдалци", дето си вървяхме заедно в невървежа, се случи така, че аз първа забременях. Направо се зарадвах за приятелките ми, щом при мен се получи, казах си, няма как и при тях да не стане :D и то стана :D И аз Джами често си прехвърлям на ум колко от хората, които познавам отдавна тук, вече успяха и така ми е кеф, имам си кратичък списък за хора, за които насочвам енергията си и чакам хубавите неща да се случат и при тях, хубавото е, че останаха 1-2 само :D
Ох, да не забравя, скоро след като разбрах, че здравето ми няма да е като преди, се срещнахме за обяд с Фани и тя ми донесе едно букетче цветя от онези, които продават бабите по Графа... никога няма да го забравя и колко топло ми стана от него (благодаря ти, мила Фани :D~
-
защото те обичам, затова :wink: