като чета чл.13 от ЗГР излиза, че е въпрос на добра воля на служителя по гр. регистрация как ще запише бащиното име.

май така излиза наистина и аз започвам да се ядосвам зверски на оная ****   

като чета чл.13 от ЗГР излиза, че е въпрос на добра воля на служителя по гр. регистрация как ще запише бащиното име.

Не е въпрос на тяхната воля,а тотална некомпетентност от страна на този служител.Понеже не им се занимава,си прилагат "техните номера" и за съжаление,те минават.

Чл.13 още казва: "....противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите." За мен тук е мястото, с което можем да отстояваме желанието си. Значи мюсюлманите могат да не слагат окончания на имената си, а ние сме длъжни? Че защо? Както ние сме български граждани, така и те. За етноса: аз не съм рускиня, че да вземам тези окончания независимо, че са приети за официални. Етносът ми не позволява. Българските имена са завършвали на -ски. Също и винаги можеш да кажеш, че религията не ти позволява. Да не би да вземат да те питат коя религия си? Това е лична информация, която не сте длъжни да давате на никого! А ако кажа, че съм будист тогава какво ще ми отговорят служителките? Хич не им се давайте. Пак ви казвам, ако се правят на интересни искайте да ви покажат къде в закона е казано, че е ЗАБРАНЕНО да не се ползват окончанията -ов и -ев. Изобщо много може да се спори за тълкуването на тази част от чл.13.Искайте също от служителката да се свърже с началника си и той да ви обясни как нямате това право да видите как ще "омекнат" веднага. Не се "хващайте на въдицата", че като са служители на някоя администрация знаят всичко в нормативните актове, които администрацията отстоява. В работата ми съм се сблъсквала с много такива случаи. Има една определена група хора, които си мислят, че като заемат определени служебни места и са станали богове и всичко им е позволено.

Извинете, че ще се намеся в "справедливото" ви възмущение от служителите, но пък според мен е далеч по-благозвучно с окончанията -ов/а и -ев/а. Да не говорим, че за мъжките имена например излиза все едно, че са двойни собствени имена, а не собствено и бащино. Ми на мен не ми звучи например никак добре Александър Ангел Господинов Все едно моя син има две имена, а не е така. Виж например аз бих искала да вземе името на дядо си за фамилно, но пък няма как. Изобщо не ми харесва звученето на съчетанието господин Господинов например, ама не ме питат. На мен по този начин имената ми звучат меко казано смешни, съжалявам да го кажа.

Естествено всеки има различно мнение по въпроса с окончанията. Гане, на теб не ти харесва Господинов,на мен  пък не ми харесва Евгениева - затова предпочитам да е само Евгени. Не ме притеснява също факта, че някой може да си помисли , че дъщеря ми има 2 имена, тъй като това е само документално формулирано и като се запознава с някой няма да каже "Прияно ми е -Анджела Евгени , а ще каже само първото си име или най-много плюс фамилията.
Държа да отбележа, че тук говоря специално за моя си случай, а не по принцип.Нямам нищо против окончанията, но някои имена просто не звучат добре с тях. Аз лично много си харесвам бащиното име  и не мога да си представя да съм без окончание.

Ми освен да сменим на Евгени името Та Анджела да звучи по-добре. Майтапя се И аз не мога да си представя моето без окончанието. Много си го харесвам

хихихи, като си помисля само 4е аз имах предвид то4но това 4е харесвам хората да имат 1 или 2 имена по желание + фамилия, а нещо като бащино име изобщо да няма, т.е. един вид вместо да побългаряваме, да поевропей4ваме традицията 
ако имам дете ще искам да няма бащино име, може да има второ име и то да е на бащата, но ще е без окон4ание и ако детето е моми4е, второто име ще е женско, например Анджела Евгения...
Така желая и ще се боря с закостенелите служителки докато стане на мойто, ама първо да се сдобия с дете де...
Ина4е май схванах Фуси май се казва фани 
/абе какво става 4е ф-то не излиза и не излиза главно, пфуу/

а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници? от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име!

а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници?Shocked от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име! Very Happy

А като се има и впредвид,че често някои татковци настояват да се кръсти на майка му или баща му.. защото видиш ли то е първото внуче  изумлението ми е още по-голямо.Но съм твърдо "ЗА" майката да даде име на детето.

а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници? от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име!

Мани, мама, тва е щот сме живели у патриархата Ако бяхме у матриархата, щяха да вземат майчиното, ама не... Те тва е минке положението

Цитат на: manhattan в Октомври 20, 2007, 13:17:53 pm

а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници? от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име!

Мани, мама, тва е щот сме живели у патриархата Ако бяхме у матриархата, щяха да вземат майчиното, ама не... Те тва е минке положението

Абе незнам незнам... в испанско взима и на мама и на тати фамилиите... И всеки после се пише както си иска... А не бих казала, че испанците не са мачовци... 

Момичета, не се терзайте защо по този начин се образуват имената на българските граждани. В крайна сметка така е решил законодателя, може би след време нещата ще се променят, зависи как се развиват обществените отношения в тази насока.
И другото, независимо как и на кого е кръстено детето, то си остава най-силно свързано с майката.

Нещо принципно по въпроса ще напиша. Дали на нас ни "звучи" добре, или не ни "звучи" добре образуването на бащиното име, то това няма нищо общо с това дали така е прието по нормите на българското словообразуване. Ако на някой му се занимава, нека да отвори някоя книжка по българска ономастика (науката за имената, включва и образуването им) и да види как стоят нещата. Служителките просто следват наложените от традицията и от законите на българския език правила, а не си ги измислят. Прието е (не само в българския език, а и в другите славянски езици, в които има бащино име) бащиното име да има суфикс накрая, който се прибавя към основната форма на името на бащата. Друг е въпросът, че понякога от комбинацията на двете се получава нещо не много благозвучно. Съвсем нова (не славянска, а западна) е модата бащиното име на детето да остава същото като името на бащата, т.е. без суфикс. Например: Иван Николай (вместо правилното Николаев) Димитров. Съмнявам се да се променят основно и генерално тук нещата, защото образуването на бащиното име е само малка част от образуването въобще на имената (съществителни, прилагателни и други)в българския език. Освен това трябва да имаме предвид и явлението Пуризъм, т. е. борба за чистота на езика, и то на всички равнища.  Стремеж да се запази спецификата и уникалността на родния език. Когато се възмущаваме от англицизмите например, трябва да имаме предвид, че чуждиците проникват на всяко едно равнище в езика. Както виждаме, в случая чуждото влияние е на ранище образуване на бащиното име. И ако някоя служителка направи компромис, то не означава, че това е правилно. Съжалявам, но засега това е така.  А и, както се спомена по-горе, то лесно може да бъде объркано с второто име - също чуждо влияние. Няма значение какво ще каже детето, важното е какво се разбира, като е написано

P.S. Така както спазваме текста на канституцията и законите на държавата, в която живеем, така трябва да спазваме и законите на езика, който говорим и който е основен. Останалото е лично творчество и шикалкавене. Ако успеете да намерите пролука в закона за личното си творчество и модно увлечение - добре.  Ако ли пък не, то остава да спазваме закона. Никой не е пострадал точно от спазването на закона - езиков или конституционен! 
Лек ден, момичета!

Мини, за съжаление, си права! Обществена тайна е, че не се спазват не само езиковите закони и правила.  А иначе принципно въпросът стои така, както написах по-горе. Ще видите, когато се стопим до 1, 2 милиона, как ще даваме мило и драго, за да си пазим родното и българското, да го съхраняваме  - и то във всички сфери. Винаги има такива обратни тенденции, които са като защитни механизми. Много отблизо познавам един етнос, който е с впечатляващия брой на населението - около 50 000. Т. е. те са малцинство. Тези хора дават всичко, за да има кой да им афишира официално етническите и културни знаци на идентичност, и то пак не само на езиково равнище. Ама, сега май все още ни е широко около врата!  Иначе, всеки си е свободен в рамките на закона да експериментира!  Няма лошо, защото това пък е и катализатор да се променят нещата, да има нови тенденции и т.н. Но за да се установят и да се легитимират тенденциите е нужно да мине много време. Само времето е проверка да се види дали не става въпрос за временна мода, а за трайно установено положение на нещата. След 100 години (който е жив да види  ) може и да се "наемат" хора от Африка, за да се кръщават Иван Иванов Иванов, а не Иван Иван Иванов!  Въобще, въпросът има много измерения и дълбочини.


P.S. Надявам се да не доживея времето, когато ще отпадне и суфикса от фамилното име. От варианта "Иван Иван Иван" вече ми става и леко тъжно. Иначе, дискусията по въпроса е много интересна. И тя не засяга собственото име, доколкото разбрах.

Лека вечер!

Искам да поясня някои неща относно това:

Няма значение какво ще каже детето, важното е какво се разбира, като е написано

Не, не е така  . Когато в един документ фигурират 3 имена, то трябва да не си в ред, за да си помислиш, че детето си няма бащино име, а 2 собствени и фамилия  Друг е въпросът ако фигурират 4 имена- е, ясно става, че собственото се състои от 2 имена.

Останалото е лично творчество и шикалкавене. Ако успеете да намерите пролука в закона за личното си творчество и модно увлечение - добре. 

Това въобще не желая да го коментирам, защото ме обижда достатъчно.

Завършила съм педагогика- за българска учителка и ономастиката, както и пуризма са ми доста ясни по същество. Това не ми пречи да искам името на детето ми да е благозвучно.

Пиера, ами никой не обижда никого. Ние просто си разсъждаваме по темата. В една дискусия е важното да се чуят различни гледни точки. Дискусията е лоша, когато хората почнат да приемат всичко лично, отнасящо се само за тях. Ако си се засегнала - извинявай! Щом си завършила БФ, значи знаеш за разликата между благозвучието и нормата. Да си призная, от този форум научих за тази модна тенденция. Вариантът "Иван Иван Иванов" ми бе изцяло чужд и непознат досега. Но явно нещата се променят или аз нещо съм поизостанала с чуждите модни влияния. Едва ли обаче има някой, който може да оспори, че става въпрос за чуждо, не родно влияние. По върви  например: "Маргарита Пол (Джон, Ейвън, Харви)+ фамилното..". Но в случая става въпрос за чуждо бащино, не българско име. Чак пък да се обиждаш от нечии размисли?! Нали не смяташ, че ще хукна да обикалям служителките и да ги предупреждавам за тази "опасна" тенденция?! Така че, малко се успокой! Не прочетох някой да ти забранява да си кръстиш детето, както си искаш. Ние само си разсъждаваме за нормата, модните тенденции и чуждите влияния. Дискусията може да е полезна. Повече от ясно е, че момичетата, които са си избрали варианта "Иван Иван Иванов", ще го бранят с всичка сила. Но не виждам някой да им оспорва това право. Нека пък и ние, които засега сме на традиционния вариант: "Иван Иванов Иванов" да си кажем защо го харесваме. Щото тя толерантността има винаги повече от едно лице.
Айде, лек ден!

ДиваРоза, наясно съм, че написаното не е с цел да обиди някого.Аз лично се почуствах едва ли не леко празноглава, защото се подвеждам по модни тенденции и шикалкавя.А не е така.Имам собствено мнение и не смятам, че е модно увлечение или сляпо подражание на запада.Та затова написах предния пост.
И пак повтарям- аз също харесвам Иван Иванов Иванов, конкретно за моя си случай говоря 

Пиера, много се радвам, че се изяснихме! Не става въпрос за празноглавост. Не всичко чуждо се възприема, щото нашите глави са празни. Просто, в повечето случаи то изглежда по-примамливо, екзотично. То един вид става посредник, връзка между детето и чуждата култура. Я, да се сетим в началото на промените, когато почнаха всичките сапунки какви екзотични латино имена се появиха. Те като че ли обещават, че бъдещото дете ще бъде с гореща кръв, огнено сърце и пламенни страсти и...богато, разбира се.  Да се върнем малко по-назад в началото на социализма  тогава са налице идеологическите, съветски увлечения. Името е като етикет, който те прилепва към нещо. То събира в себе си цялата положителна енергия на символиката за добрите, красивите неща. А в началото на промените красивите, богатите неща не бяха нашенски. При нас всичко беше сиво, мрачно, отчаяно, депресиращо. И хората избираха красиви, чужди имена, за да може поне опосредствано да са част от света на красивото. На подсъзнателно ниво става изборът. Нещо такова ще да е станало и с бащиното име. Ще го проуча аз този въпрос. Явно е, че се среща вече тази тенденция. За мен тя е излишна. Други я предпочитат. А и щом законът позволява...Абе, много може да се разсъждава по темата. Всъщност, в исторически план дълго време само богатите са имали второ име,а за бедните в повечето случаи са оставали прякорите, прозвищата на базата на занаят, физически недъг и т. н. Да не се отплесвам. Та, не става въпрос за празноглавост, а за символично приобщаване към нещо друго. Ще видите вие, като станем една шепа!  Едно си баба знае, едно си бае!  
Пиера, лек ден! И поздрави!