Всъщност, естественото родоразрешение не е чак толкова варварско и унижително за майката събитие.
Не е мини - нито е варварско, нито е унищожително. Би трябвало да се възстановиш много по-бързо. Но и секциото не е.
Самата аз реших да раждам нормално първият път. Контракциите не бяха толкова трудни за преживяване. Раждането при мен започна през нощта, така че не са ускорявали процесът. Имаше някакво обезболяване, но не и упойка. Много бързо стигнах до 8 см разкритие, когато болките спират.
При мен нямаше индикации, че нещата могат да се объркат, но се объркаха. Най-вероятно някаква деформация на таза. При спешно секцио обаче рисковете вече са повече и реални. Първо трудно се взима разрешение за такова секцио, второ всичко трябва да стане бързо...
А когато има съмнения, че може да има проблем и вероятността нещата да тръгнат в нежелана посока е по-голяма, не съм сигурна че рискът ще е оправдан.
Предполагам, когато си раждала нормално дори не си усетила кога си родила плацентата. Тук не става дума за болка. Но това си е доста отговорно. С детето вече всичко е ок, ти си доволна, но ако нещо не е наред с плацентата последствията може да са кофти. Не за бебето.
Не искам да плаша никого. Лекарите са там, за да предотвратят това.
За това смятам, че не е нужно да се страхува от секцио. Да се обвинява, че едва ли не е лигла, защото се налага да ражда като лиглите. Да нормалното раждане е по-естествено, иначе щяхме да се раждаме с цип на корема. По-лесно се възтановяваш. Но секциото не ти пречи да се грижиш за бебето. Чувстваш си шевът дълго време след това. Той си се обажда от време на време. Но не ти пречи да се грижиш за бебето.