Мдааа, тази вечер имахме нагледно представление как се иска нещо и не се получава. Човека беше решил, че иска да се качи на количките на входа на Морската. Не го огря, но такова представление изнесе, че свят да му се завие на човек. Тръшка се на плочките, рева, лази по корем, претъркалва се през гръб. Всякакви начини за придвижване опита и баща му го завръщаше обратно. Всичко това придружено от силни писъци и рев, все едно го колят. Стояхме и гледахме, без да се караме, без да говорим с него, а аз се смях до сълзи. Такова чудо не бях виждала и не вярвах, че ще ми се случи. Добре, че са сложили в средата на площадчето едно като балони, хвърчила или нещо подобно /някакво изкуство, ама не знам какво/, та го разсеяхме с дърпане на въжета и го изнесохме. При нас тази вечер подейства страха от кучета - разлаяха се уличните псета и той се стресна, та се покатери на баща си и му мина мерака за колите.
Изобщо, става все по интересно и по-интересно