Силно ви прегръщам момичета! :bighug:Ще бъдем упорити,ще се справим!Няма невъзможни неща,нали?Болката ни ще отмине, щом чуем така дълго чакания детски плач,който да осмисля истински живота ни!Дай Боже да е по-скоро!

.. само, че нервите ни се разбиха по този път  . Понякога стоя гледам дечица и си мисля, че когато имам свое - разбитите ми нерви навярно ще ми пречат много при отглеждането му. Дано Господ ни даде сили да издържим, защото понякога имам чувството, че ще полудея ... а казват, че нервните клетки не се възстановяват...

Вярно е,че нервите ни се повреждат,бих казала за себе си,не чак разбиват,защото не си позволявам да се разбият,но като си давам воля да си поплача след поредния срив,си мисля,че така освобождавам натрупания негативизъм(от който нямам никаква нужда)и се отварям за повече положителни мисли и настроения,за да може Вселената да откликне възможно по-скоро на ЖЕЛАНИЕТО ми.След първото ми неуспешно ин-витро през април етърва ми забременя-много се зарадвах за нея и бебчето,съвсем леко ми стана тъжно за мен,но знаех,че в най-скоро време и аз ще забременея,и така децата ни ще растат заедно...След провален трансфер на замразени ембриони(след размразяване не оцеляха),като използвахме и ЕЦ,който се оказа с празен фоликул,и в това време вече и сестричката ми беше забременяла,повярвайте ми-полудях от депресия.Но си я преживях,отдадох се на срива,за да не ме погълне той после,мина ми точно за по-малко от ден,е,от време на време ме спохожда самосъжалението,но мисля,че това е нормално-и аз съм жена.Щастлива съм за сестричката си,която много обичам,за етърва си и знам,че аз  ще стана майка в най-добрия момент за нас и децата ни.Вече не се отчайвам,вече живея в бъдещето си,което ще е много скоро с поне 2 сладки обичани бебчета.Момичета,не се предавайте,не си повтаряйте,че нещо сме наказани или дефектни,така само си усложнявате емоционалното положение,вярвайте,че ние ще сме най-добрите майки за децата си,усмихвайте се като си го помисляте,преживявайте това,ще видите колко добре се чувствате след такава "медитация".Така  и само с положителни мисли бихме си помогнали МЕчТАТА ни да се придвижи към нас.Много усмивки на всички ви желая!

аз по отношение на нервите няма да взема отношение, но по-скоро искам да споделя, че и аз съм, като онези от Вас, които като видят или чуят, че еди кои си чакат бебе ... ами аз незнам как аз да се зарадвам на тяхното щастие като мен това щастие не ме спохожда! Питам се защо? защо точно аз? Какво ли съм направила, с какво съм заслужила тази участ? защо аз господи? Предполагам че тези въпроси си ги задавате и Вие момичета но моля ви помогнете ми, защото така аз неусетно се изолирам от външният свят, не искам да виждам беременни, не искам да чувам как си говорят за дрешки, колички легълца и пр... а аз, не бях такава! Не аз не бях злобна, не бях завистлива аз и сега не съм, просто ми е мъка, нещо ми е залегнало в сърцето и  ... боли, много боли ... но няма лек за него всъщност има но то е бебе, нещо за направата на което никога не съм мислила, че ще имам проблем, винаги съм се представяла с две, три дечица, не искам да са близначета, не държа да са ... просто искам да чувам детски смях, искам да гушкам, искам да докосвам бебета, моето/моите бебета но защо е  толкова трудно, защо господ ни подлага на това?
Но аз, знам и вярвам, че ще бъда мама просто искам да се радвам като видя или чея, че някой е забременял а не да приемам с усмивка новините им а аз, да нямам такива по отношение на мен искам и аз да кажа гордо, че очаквам своето дете ... Господи помогни ни, дай ни сили да бъдем силни и да издържим!
Помогни ни господи за да си помогнем  и ние!
Дано всички имаме късмет! Дано ... извиняма се за дългият пост и може би и  малко пообъркан наместа.

.. само, че нервите ни се разбиха по този път  . Понякога стоя гледам дечица и си мисля, че когато имам свое - разбитите ми нерви навярно ще ми пречат много при отглеждането му. Дано Господ ни даде сили да издържим, защото понякога имам чувството, че ще полудея ... а казват, че нервните клетки не се възстановяват...

Това все едно аз съм го писала...Точно така се чувствам всеки път като ме връхлети мъката.
Като цяло по темата мога мнооооого да говоря, но едва ли ще кажа нещо ново. Изпитвала съм и продължавам да изпитвам всички чувства, които описва всяка една от вас...и положителните и отрицателните /особено последните/.
Постоянно се успокояваме една-друга, че като му дойде времето и ние ще станем мами ,а кой казва, че не му е дошло времето? Смятам, че подходящия момент за дете е тогава, когато човек го пожелае.
Страхувам се, че накрая, когато дай боже и на мен се случи това щастие, няма да съм пълноценен родител...Аз и сега не съм пълноценна съпруга, нали се усещам..станала съм нервна и избухлива, всичко ми е криво, останах без приятели, защото не мога да понеса да ги гледам в щастието им /звучи ужасно, нали/. Не съм същия човек и никога няма да бъда, дори когато успея. Винаги ще усещам горчилката и мъката да си различен....Стерилитета ме беляза по ужасен начин и не мисля, че някога ще се възстановя психически от това...

Извинете ме за тези черни мисли, момичета, имах нужда да ги излея!
Но това не значи, че съм спряла да вярвам и да се боря! Продължаваме напред!
Успех на всички!

.....и аз съм белязана...от съдбата може би, да не се радвам на единственото си желание- детенце. разбирам всяка от Вас и само се моля " Господи помогни на всички ни!". Нека продължаваме да се борим, мили момичета!

Здравейте,аз бях на вашето място преди една година.След десет годишна борба със стерилитета най-после успях да победя.Станах майка на едно прекрасно момченце,след инвитро.И аз си мислех,че съм "осакатена" психически  и няма да бъда пълноценен родител,но не е така.Изцяло съм се отдала на детето и вече не изпитвам чувствата от преди,те отстъпиха място на нови.Вярно,никога няма да забравя болката,самообвиненията,сълзите,мъката и безсилието.Но въпреки всичко човек трябва да се бори докрай,зада сбъдне мечтите си.Пожелавам от сърце на всички,които минават през ада наречен "стерилитет",съвсем скоро да гушкат своите бебчета.

Здравейте,аз бях на вашето място преди една година.След десет годишна борба със стерилитета най-после успях да победя.

Светле, Благодаря ти , мила. Вдъхна ми голяма надежда. Дано всяка една от нас достигне, Дай Боже, така желаната мечта.
ПП: Току що разбрах, че и моя близка е бремменна и едва не се разциврих, докато си говорихме. А тя, пак ме пита, а Вие??????? Вече не знам какво да отговарям на такива въпроси.

ПП: Току що разбрах, че и моя близка е бремменна и едва не се разциврих, докато си говорихме. А тя, пак ме пита, а Вие??????? Вече не знам какво да отговарям на такива въпроси.   

Е, хубаво де ... Щастлива е жената и я разбирам ... Но защо да му се не види, трябва да задава този въпрос "А вие?". Ох, колко ми е писнало да ми го задават и на мен ... Кълна се, че дори преди да узная за собствените си проблеми, никога не съм питала някой на тази деликатна тема ...     

Цитат

ПП: Току що разбрах, че и моя близка е бремменна и едва не се разциврих, докато си говорихме. А тя, пак ме пита, а Вие??????? Вече не знам какво да отговарям на такива въпроси.   

Е, хубаво де ... Щастлива е жената и я разбирам ... Но защо да му се не види, трябва да задава този въпрос "А вие?". Ох, колко ми е писнало да ми го задават и на мен ... Кълна се, че дори преди да узная за собствените си проблеми, никога не съм питала някой на тази деликатна тема ...     

ф...мнооого го мразя този въпрос! На мен след 1 година задавани въпроси ми писна и казах на най-близките ми приятели "Виж какво, може да имаме проблем и като ме питаш постоянно не ме улесняваш а ми причиняваш болка. Млъкни на тази тема и ако аз имам нещо да споделя ще си кажа сама." Приеха го по-добре отколкото очаквах. И сега си мълчат и не ме питат

"Виж какво, може да имаме проблем и като ме питаш постоянно не ме улесняваш а ми причиняваш болка. Млъкни на тази тема и ако аз имам нещо да споделя ще си кажа сама."

За това не съм се сетила, ще пробвам, но дали ще имам смелост, не знам???????
Аз до сега им казвах "Има време и това ще стане", но кога????????Само се питам.

Много хубаво си им казала,jasmin_veni,то хората като не се усещат,е добре да им покажеш,че не трябва да наливат масло в огъня.Наистина този въпрос "А вие?" е доста неделикатен,но доста близки го задават с добри чувства,без да целят обида или дразнене,с очакване за нова радост,без дори и да подозират за евентуални проблеми в семейството ни за зачеване.Но пък ако ни питат "Да не би да имате проблеми със забременяването?",няма ли пак да ни подействат по същия начин?Аз си мисля,че ако въздействието на другите върху нас,като ни задават въпроси,свързани със забременяването,е отрицателно и натоварващо психиката ни,то това е плод на самите нас,на позицията ни на различни и дефектни/а ние сами се поставяме в тази позиция/.Помислете само колко по-добре бихте се чувствали,ако не обръщате внимание на такива въпроси,та дори и намеци,колко врееме на самопогубване бихте си спестили,от което нямате изобщо нужда.Смея да се изолирам от това число на податливите на негативни емоции момичета от нашата "категория",защото наистина не си слагам такива лоши и натоварващи мисли и емоции от доста време насам,и повярвайте,чувствам се чудесно!Пожелавам на всички ни да можем да се отърсим от страха,завистта за чуждото щастие,самосъжалението и депресиите,които ни погубват,защото по този начин никак не си помагаме по пътя към успеха.Извинете за дългия монолог.ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ НИ МЕЧТИТЕ НИ ДА СЕ СБЪДНАТ ПО-СКОРО!И без черни мисли,моля!

Колко много общо има във всичките ни истории... Аз имам едно детенце и от пет-шест години се опитваме за второ - проблемите с лопата да ги ринеш... До скоро се справях с успешното подтискане на чувствата когато видя бременна или нервна майка която крещи по детето си... Но все по-трудно се контролирам. Понякога имам чувството че ми е изписано на лицето тъгата която изпитвам... надеждата която си отива всеки месец и вярата която се връща после като бумеранг. Всъщност при мен срива дойде след спонтанния аборт, който по думите на приятелката ми беше "Разбери - така е трябвало да се случи..." Но какво трябваше да каже-разбирам че и за нея е достатъчно сконфузно. По същото време при нея се наложи да й направят кюртаж поради кухо яйце, но психологически тя понесе съвсем леко нещата тъй като не беше убедена че в момента иска бебе... Година по-късно тя си забременя съвсем нормално и има едно прекрасно бебе, което някак си много рядко ми го показва... Скоро пак си говорихме и в откровен разговор тя се ядосваше на мъжа си че не й помага особено много за бебето, а пък тя не е била убедена че иска изобщо бебе и видиш ли сега сама трябва да си го гледа!!! Разбирам я - може би и аз в същата ситуация щях да съм бесна на мъжо, но в главата ми беше летеше единствената мисъл "Господи само да можех да имам отново бебенце, не бих искала
помощ от никого това ще си е лично мое щастие...". Тъй че милички - хора много, съдби всякакви.... За мен най-трудното в момента е да намеря малко търпение и спокойствие в душата си. Подадох документи за фонда, чакам отговор, ще се подготвям за инвитро или може би инсеминация преди това - но кога - неизвестното начало и край ме съсипва и съм половин човек.
п.п. сори за дългия пост.

mari-al права си, че както ние решим да го възприемаме. Ако им теглим една дъъълга м..на на ум на всички, които ни подкачат по тази тема изобщо няма и да се засягаме.
Ама какво да се прави - пусто чакане и ОВУ, после на ДЕНЯ, после на изследвания и т.н могат да затормозят всеки.
Вчера една приятелка, която роди скоро каза "Не се бях замисляла какво ти е. Спомням си като чаках изследванията дали всичко е наред с бебето как треперих." И се осъзна. Пак нямаше да се стига до този разговор, ако аз не го правя на проблем сама за себе си.

j_j_ana аз така бих я насолила ако съм на твое място! По принцип съм си цапната в устата, а пък като някой ми каже "ми аз не съм сигурна, че го искам" ми звучи  като "ми айде ще родя, ще го дундуркам малко и после на детска и в училище и да не ме занимава много-много".
Абе понякога се чудя дали хората са наясно, че въпросът не е само да родиш, но и да го отгледаш това дете?!

Оффф....емоциите ми дойдоха в повечко и направих един дъъълъг пост.

когато видя ... нервна майка която крещи по детето си...

И в тази връзка искам да споделя как вчера от виковете на една майка се събудих и когато погледнах през терасата какво става - какво виждам мислите ? Една майка крещи на детенце на около 1 годинка "Ако не спреш да ревеш, няма да ти дам вода !"      
 Е, това направо ме хвърли в размисъл и яд ... Може ли да откажеш вода, не какво да е , а вода на плачещо дете ?!?!?! А то не спираше да плаче и с протегнати ръчички да я моли ... Сърцето ми се късаше и незнам как не се провикнах като някаква луда орлица през терасата ..
Наистина хора всякакви. Може би и моите нерви скоро ще се държат само на косъм и ужасно се страхувам да не се превърна в откачалка, в нервна майка, в грубиянка и зъл родител ... Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".

момичета, колкото и да ни е тежко, колкото и да ни боли, като слушаме и научаваме, че ... еди кой си и еди кои си ще имат бебенца не се отчайвайте, знайте и ние ще сме мами, е вярно нашият път малко по-трънлив е, и не така утъпкан, като техният но затова пък нашата радост в повечето случаи е двойна и по-желана ... ще успеем, ще видите, няма да се отчайваме а смело напаред!

Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".

Не си права, Анмарче! Точно, че спокойствието и разума ни ще са в двойна доза тогава, когато си гушнем по едно, а защо не и по две малчуганчета! Трябва да сме оптимисти.

Цитат на: garga в Август 18, 2009, 16:37:26 pm

Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".

Не си права, Анмарче! Точно, че спокойствието и разума ни ще са в двойна доза тогава, когато си гушнем по едно, а защо не и по две малчуганчета! Трябва да сме оптимисти.

Това не са мои думи 
Знам, че когато всички един ден имаме детенце, ще бъдем невероятни майки. Те ще получат всичко, което им е необходимо. Не говоря във финансов аспект.

Съжалявам    , явно нещо съм си мислила за теб. А думите са на Гарджето.

Съжалявам    , явно нещо съм си мислила за теб. А думите са на Гарджето.

Всичко е наред, мило! Хайде да стават бебоците, че да си говорим после 
Сори за спама! 

Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".

Да,отговорът е НЕ.Дори в момента да ги губим,то после във всеотдайността си към така чаканите ни деца,ще бъдем повече от това,за което сме се надявали да бъдем като майки.