Вярно е,че нервите ни се повреждат,бих казала за себе си,не чак разбиват,защото не си позволявам да се разбият,но като си давам воля да си поплача след поредния срив,си мисля,че така освобождавам натрупания негативизъм(от който нямам никаква нужда)и се отварям за повече положителни мисли и настроения,за да може Вселената да откликне възможно по-скоро на ЖЕЛАНИЕТО ми.След първото ми неуспешно ин-витро през април етърва ми забременя-много се зарадвах за нея и бебчето,съвсем леко ми стана тъжно за мен,но знаех,че в най-скоро време и аз ще забременея,и така децата ни ще растат заедно...След провален трансфер на замразени ембриони(след размразяване не оцеляха),като използвахме и ЕЦ,който се оказа с празен фоликул,и в това време вече и сестричката ми беше забременяла,повярвайте ми-полудях от депресия.Но си я преживях,отдадох се на срива,за да не ме погълне той после,мина ми точно за по-малко от ден,е,от време на време ме спохожда самосъжалението,но мисля,че това е нормално-и аз съм жена.Щастлива съм за сестричката си,която много обичам,за етърва си и знам,че аз ще стана майка в най-добрия момент за нас и децата ни.Вече не се отчайвам,вече живея в бъдещето си,което ще е много скоро с поне 2 сладки обичани бебчета.Момичета,не се предавайте,не си повтаряйте,че нещо сме наказани или дефектни,така само си усложнявате емоционалното положение,вярвайте,че ние ще сме най-добрите майки за децата си,усмихвайте се като си го помисляте,преживявайте това,ще видите колко добре се чувствате след такава "медитация".Така и само с положителни мисли бихме си помогнали МЕчТАТА ни да се придвижи към нас.Много усмивки на всички ви желая!