И много хора правят неща, цапайки или рушейки , без притеснение ,защото и другите правели така .
точно затова работи теорията за счупените прозорци, линк към която дадох по-горе.
като е чисто, преметено и оправено - нямаш оправданието, че всички правят така.
Именно. Опитвах се да кажа и напред, че за да се случват нещата както искаме - не става (очевидно) с прехвърляне на цялата тежест и отговорност по случването им на едната страна - в случая обществото, пък другата...е, нея да не я търсим, то можем и сами всичко.
Рачо ме подсеща сега, че какъвто кмет имаме ние - такъв имат и те в Бургас. И при нас и при тях нещата се случват в пълно потвърждение на "теорията за счупените прозорци". Т.е. нещата се случват там, където държавата и институциите си влизат реално и съвестно в ролята и има взаимодействие между тях и гражданите.
Боби, мен мама ме е възпитала така и ми е задала такава ценностна система, че за мен е естествено, логично и съвсем по реда си - да спазвам правилата, да не мамя на едро и дребно и да не се водя в своето поведение от това "какво правели другите". Една кражба - не спира да бъде кражба, само защото е кокошкарска кражба и видиш ли всички така правели. (примера за свекърва ти и кърпичките). Нормално е по същия начин да си възпитавам и детето - предаваш му и го учиш на нещата, които за теб са "нормалното положение на нещата", независимо че другите около теб - правели нещо друго. От това обаче - НЕ СЛЕДВА кардинална промяна в общия пейзаж.
Т.е. ти си живей по всички правила, научи и детето си да го прави и то ще приема това за норма, а не другото, но за вас жизнената среда си остава същата такава гадна и сбъркана в крайна сметка. А аз и мисля всички ние тук - искаме тя да се промени към по-добро. И това е възможно да се случи единствено с усърдното участие на държавната администрация във всички аспекти на живота ни. Друг начин - няма, не е измислен просто.
Хората, които живеят по всички правила, защото такива са личните им разбирания, така са възпитани... живеят така, защото вярват, че ако всички го правят това - то всички ще живеем много по-добре (което е факт). Само, че тези хора, склонни да живеят така въпреки цялата абсурдност на обитаваната от тях среда са малцинство. Във всяко едно общество по света. По-голямата част от обществото - винаги се нуждае от допълнителна мотивация поне, или дори чиста принуда, за да започне да живее така, както за мен и теб е естествено и "по подразбиране". Едва тогава е постижимо това, което на всички ни се ще, опитваме да постигнем като "самостоятелни бойни единици" и то все не се получава. Ако хората бяха склонни по природа масово да се "самоосъзнават" и да не я карат по тъча за всичко, за което могат - то би било излишно да имаме изобщо държави в този им вид, институции, полиция, съд... Обаче ги имаме, защото те са инструментите, да се живее в едно хармонично общество, в което правилата за всичко са норма. Необходимото условие за случката обаче е, гореизброените да работят изобщо, или да не работят в "режим извращение". Само, че у нас - те си работят точно така. И оттам моите, твоите, на Джам, на Стефи лични усилия за каквото и да било - просто нямат никакво значение за промяна на общия ни фон на обитание.
Последното ми куче почина на 14 години, Дани беше на 3 месеца тогава. Наскоро майка ми си разчистваше гардероба и изхвърляше якета, които не е обличала от години. В джобовете на повечето от тях - все още си седяха торбичките, с които се прибираха изпражненията на кучето при разходка. Въпросното действие - в общия случай беше посрещано с хихикане, цъклене и недоумение от страна на случайните минувачи. Другите разхождащи кучета пък казваха, че сме луди. Това Боби са 14 години!!! И за тези 14 години - нищо не се промени в реакциите на околните и в техните навици по въпроса. Ще ми се да ти кажа, че добрият пример е заразен, че поне още няколко човека съм виждала да правят така, ама не съм. И това, че моето семейство 14 години събираше чинно л***а след своето куче - на мен не ми спести "радостта" моето дете да нагазва в тези на чуждите кучета по градинки и пясъчници. Поради което твърдо си оставам на мнението, че докато държавата не си дойде на мястото и не се захване чинно да си върши работата по всички фронтове - моето "добро възпитание и поведение" - водят единствено до това да бъда чиста пред собствената си съвест и толкова. Никакъв ефект няма това спрямо околните, които все така си свинстват и безчинстват на воля.
В България конкретно и масовата бедност на населението - допълнително води до обостряне на всякакви кофти привички и практики, а не води до замисляне дали не е по-добре да спрем да шмекеруваме за всичко, за което можем. Знам за немалко случаи на жени, на които им се казва, че ще получат работата, но ако подпишат договор на мин. работна заплата, а останалото да е на ръка в пликче, а понякога направо им се предлага работа без никакъв договор. На тях може и да не им харесва такава оферта, ама другата опция им е да нямат никакви доходи. И приемат такава оферта притиснати от обстоятелствата. Не защото са мошенички по душа и много ги кефи да правят подобни неща. Когато такава жена се окаже бременна - следва нов проблем естествено. Не можеш да докажеш реален доход за година-две назад, не си се осигурявала на него, или още по-лошото - водила си се безработна и ти се полага социално майчинство максимум. Това води до втори етап на шмекеруване. Да започнеш да се самоосигуряваш на максимума, та белким малко вдигнеш парите за майчинство първата година и пр. от вида.
Хайде сега да си помислим, защо изобщо се стига до тази ситуация и то често. Защото тези жени масово имат склонност да мошеничестват, много ги кефи да не им се внасят пенсионни осигуровки на реален доход, а на минимален, или им харесва да не им тече изобщо трудов стаж и да не бъдат осигурявани? Ами не. Просто държавата - не осъществява ефективен контрол над работодателите по тези въпроси. Такава работничка знае, че и да се оплаче по съответните инстанции, ще последва една формална проверка на въпросната фирмичка, шефът ще даде рушветчета тук-там, че да се окаже бял и праведен и това е всичко. Тя остава без работа и доходи, фирмичката продължава да си бачка по същата схема и това е всичко. Бих казала дори, че в такива случаи самата държава склонява гражданите си към съучастие в нарушения и престъпления, защото за гражданите е въпрос на оцеляване в общия случай дали да участват, или да не участват. Нямат особен избор. Колкото и да си съвестен и морален, като те чака у дома едно гладно дете и неплатени сметки - навит си на всичко, че да изкараш някой лев. Това е положението.
И това е само един от многото примери, които мога да ти дам, как реално липсващата държава - води до силни изкривявания в поведението на подопечните й граждани. Не е оправдание за тях, а обяснение на мотивите им да вършат едно, или друго, напълно осъзнавайки, че то е нередно.
Ако аз знам, че държавата си е на мястото и някой ми предложи такъв договор за работа и се оплача където трябва - оттам следва да му спукат г**а от проверки, глоби и то така, че да не си помисли втори път да предлага такова нещо на служител - ми ще си подам жалбата естествено. И колегите на въпросния - също няма да смеят да правят такива неща, аз няма да съм принудена зорлен да участвам в такива схеми, само и само да не пукна от глад и студ. Само, че аз и всички останали сме наясно, че баш по обратния начин стоят нещата. И какво точно да направи "човека в огледалото" при това положение? Да седи без работа няколко години, докато случайно попадне на някой от малкото коректни работодатели ли? Ми супер идея, ако можеш да си го позволиш. Пък повечето от нас просто не могат. Свекърва ти според мен - не краде кърпички, защото по природа е склонна да краде. Мизерното живуркане, с мизерни доходи, години наред - води до това да мислиш постоянно какъв разход и за какво би могъл да си спестиш. Дори най-дребничкия - "все файда". Като живееш скотски живот - оскотяваш щеш не щеш и става неусетно за теб самия. Ако твоята свекърва имаше някакъв нормален доход, за разходите които й се налагат неизбежно, че да живее - просто няма да си помисли да "спести" левче от някакви си кърпички. Ще мине през някой магазин на връщане от работа и просто ще купи за внучките си пакет кърпички и някое дребно подаръче дори. Ще, ама ако заплатата й - не беше по-малко от сметката й за парно зимата. Само, че в нейното житие-битие, десетки години нещата стоят "скотски" и затова и тя започва да живее скотски, както и повечето около нея. Този живот Боби - не е ничий личен избор в общия случай у нас.
Ти идваш от държава, където е друг стандартът на живот и сигурно ти звучи пресилено това, което ти казвам за тук. Сега си в София, където доходите и стандарт на живот са най-високи сравнено с почти всяко друго населено място в държавата. Аз живея в община, която по икономическо развитие (според статистиката) взе да изпреварва и София. Обаче пък - ходя тук-таме по разните ни изостанали региони, ама яко изостанали и буквално съм потресена от това, което виждам там. Трудно ми е да нарека "живот" битието на хората там, то не е и съществуване даже, ами някаква потресаваща вегетация. Горни Лом е поредният ужасяващ пример какви са ефектите от тази вегетация апропо. Когато си поставен в такива условия десетки години - не ти е до правила, ценности, морал, редно, нередно. Всичко се свежда до едното оцеляване за теб.
И да, работа на държавата е да променя условията за работа и живот на гражданите си към по-добро, но тя не го прави както виждаш. Подчертавам -
условията да променя, не да ни храни в човчиците със златна лъжичка. Скоро във ФБ, по друг въпрос коментирахме нещо и дадох следния пример. Повечето българи, които емигрират в някоя "по-бяла" от нашата държава - там се справят добре. Работят, спазват правила, плащат данъци, живеят нормално и спокойно. Те същите, в своята си държава, след 1000 опита и челни стойки, да заживеят така както им се случва в държавата-гостоприемник - все не успяват. А това са все пак едни и същи хора, със същите качества и липси каквито имат и живеейки тук. Ама тук - не им се получава, пък "там" им се получава. Ми не е като да няма значение как се държи държавата (в административен смисъл) за това как се държат и живеят гражданите й. Ако взимаш да кажем 2000$ заплата и от тях не ти отиват 90% за храна и битови сметки - ми нЕма да ти хрумне да краднеш пакет кърпички за долар от работното си място. Тук като работиш за 500лв., пък сметката ти за парно само е 600 - ха познай какво почваш да мислиш непрекъснато.