Момичета, на мен предколедно ми горчи от този разговор, честно. Ама не заради конкретния казус, който обсъждаме. Горчи ми като родител, който се опитва да възпитава добре детето си в тези наши местни условия. Горчи ми да набивам в главата на детето си правила и норми, да му обяснявам (като поотрасне още малко), че когато спазва парвилата - и той и всички други живеят по-добре. Горчи ми, защото съм вече достатъчно цинична, живяла и преживяла всякакви ситуации, за да си давам сметка, че е така само на теория у нас. Реално - който заобикаля и не спазва правилата - живее по-леко, приятно и просперира.
Някои знаят, други - не, но преди няма и месец - се изправих на зъби и нокти една вечер, когато ми докараха Дани от ДГ. Моето лъчезарно, неагресивно дете, което тръгна на ДГ с мерак и "с песен", чак ми се струваше като сън... Та ми го водят и придружаващата го в автобуса учителка (не неговата) ми казва: "Казаха ми да ви предам, че той се бие, много, поговорете с него". Висна ми чейнете, честно ви казвам. Питах, разпитвах...малкия нищо не казва конкретно. Мислих, чудих се, защо, как... Били сме много навън, бил е винаги с деца, много съм следила да не посяга, да не счита това за решение и надделяване в спор, не съм имала никакви проблеми от вида и сега...."той се бие, бие другите деца..."
И взе, че се разболя и си стоя у дома две седмици. И понеже аз съм проста и доверчива маруля, възпитана за всичко лошо да търси грешка в себе си първо - дори не се усъмних, че има нещо неточно в поднесената информация по случая. Седя, мисля, чувствам се пълна издънка като родител, тръшкам се на баща му... Добре, че той е по-рационален от мен де. Та отиде да плати таксата за ДГ и направо при директорката, извикали учителката на Дани и той настоял в детайли да се обясни кога, как и защо нашият син е бил друг
И дец
А. И изведнъж се оказва, че нямало такова нещо
Ама моят син и друго дете се сдърпали за играчка, Дни успял да я измъкне все пак (не е удрял), другото дете вечерта казва на майка си, че е било бито от моето... Дамата не пита никого от персонала дали, или, а направо прави прави скандал на директорката. И понеже "била съпруга не на кого да е" - се казва да ми се предаде на мен, че детето ми било агресивно...и аз се пържа.
И к'во? Наложи се да иде баща му и да им каже директно как и ние "не сме кои да е" (по техните стандарти), че се снишиха и взеха да се извиняват и директно да се мазнят. И после някой ще ми говори за правила?!!! Дето плащаме всички еднакво, дето си уча детето, че не е повече от другите, не го карам демонстративно с БМВ-то всяка сутрин (като тази майка), ами си го пращам с автобус и не се правя на "супер стар". И? Моето го отнася, щото с баща му не сме демонстрирали селяшката кой колко пари има. И за да решим проблема - наложи се да се демонстрира нещо подобно.
ОК, сега Дани няма три, тези неща не са му забележими. И утре, когато станат забележими и аз му обяснявам за правилата и тяхната важност и някой го цака него, щото тати му бил много богат на другия...аз какво д направя? Да оставя някой да го мачка, че да се научи как има правила, дето важат за него, ама за някои други - не? Да, това също е избор, може би по-добрият. Но честно казано не желая и неговият живот да протича като моя - "първа будала на републиката", щото много честна, все по правилата и пр.
Може да си пишем до другата Коледа за правилата и колко са полезни и колко е хубаво да се живее по тях и аз съм напълно съгласна. Малката подробност е, че кое да е правило - върши работа, когато се спазва от наистина всички - "от пъдаря до царя". Ако не е така - всичко това са едни красиви думи, без реално съдържание и приложение в практиката. А ние живеем в джунгла и то съвсем буквално...все тая с какви "ЕС-табели" се закичваме и колко ни се иска да е друго. Не е. И няма да бъде скоро.