Явно има много компексирани хора , щом дори и като искаш да дадеш на някого нещо трябвало да бъдеш тактичен и да внимаваш да не ти се обиди.

Боби, не става въпрос за комплекси. Хората са различни.

Боби, понякога ми приличаш на Бареков Иска да каже нещо смислено, но като отвори уста от нея излита само словесна салата....

Не можеш да съдиш някой, ако е отказал помощ. Всеки си преценява според собствената камбанария и разбирания. За детето си също нямам предубеждения и се радвам на всичко, което ми е дадено - основно дрешки, давам и аз. По този начин сме спестили доволно разходи, които са отишли за други полезни неща.

Явно има много комплексирани хора, щом дори и като искаш да дадеш на някого нещо трябвало да бъдеш тактичен и да внимаваш да не ти се обиди.

Не става дума за комплекси. Просто не може да вземеш току така нещата и да ги дадеш, особено ако не са поискани. Според мен даването е изкуство. Да си спомним за разказа "Сините листа" от училище, независимо че там е разгледан друг аспект на даването. Колко от нас искаха да четат репликите на Лена и колко на Катя?

м, кой разказ?
За какво става дума, защо сте го чели в училище, задължителен ли е бил?

По мое време трябва да са били "червените листа"  :lol:Може и -знамена,даже е по-вероятно

м, кой разказ?
За какво става дума, защо сте го чели в училище, задължителен ли е бил?

и аз не съм го чувала

Едва ли някой от нас има предвид да натрапва нещата си на абсолютно непознати хора. Става дума за съвсем различно нещо, да предложиш на близки и приятели, разбира се първо питаш, или дори ако те попитат самите те, да дадеш. Никой не ходи по улицата и да пита - имате ли малки дрешки за детето ми

Давала съм дрехи и други неща на непозната жена от форума. Не се засегна изобщо, напротив. Зарадва се, станахме приятелки и поддържаме връзка. Мисля, че правите нещата по- сложни, отколкото са в действителност.Ако някой не иска-ок, негова воля. Всичко, което съм подарявала през темата "Борса зачатие" си е намирало собственик за максимум 2 дни.

м, кой разказ?
За какво става дума, защо сте го чели в училище, задължителен ли е бил?

Аааа, имаше такъв разказ. Няма да казвам отново на колко години съм  , но беше доооста отдавна, затова споменът ми е поизбледнял  . На кратко, ставаше въпрос за следното: действието се развива в часа по изобразително изкуство и учителят поставя задача всеки да нарисува пейзаж. Едното момиче установява, че се е счупил зеленият и' молив. Не помня, дали моли своята приятелка да и' услужи с нейния, а тя отказва или пък сама решава да направи рисунката с каквото има........ако нещо греша, моля rtfrtf да ме поправи. Та, в крайна сметка, учителят събирайки рисунките, с изненада вижда в едната- дърво със сини листа.

ra40, не бяха червени листата, но разказът май беше в учебника по Руски език, да видим кой колко го е чел   

Хм, нямам спомен аз. Помня само за " паметник нерукотворной...." Маяковски ли беше?? И за красная паспартина Явно не си на чак толкова години ,като батко си...

молив беше, не карандаш, май по български беше разказа. Изплувахме трилобитите в темата, това беше преди колко години ... тогава ни учеха да си помагаме и услужваме

Доне,ще ме прощаваш,ама какво ще рече "трилобите"......

обитатели на океаните още преди да дойдат динозаврите

Хм,дебело ти разбрах тънкия намек,да знаеш.... Момичета,абе нещо ми липсва в тия дискусия и като се замислих,да ви попитам-Къде изчезна "форумския Балзак"???  Нямо кой един ферман да напише вече

Що бе Рачо, важно е на колко се чувстваме Ти пък не се засягай И аз не съм я виждала сиса скоро.

ми може и тя да е влюбена бе, та не й остава време за нас

Ба, засягам се аз  :lol:Малко да се помайтапим. Стеф,ако причината е Либов,няма да и неизвинено тогава

Абсолютно става дума за комплекси, ако се обидиш. Да откажеш е друго. Дето викате различни са хората, може да не искаш чужди дрехи и т.н., но да го сметнеш за обидно е толкова показателно , че си компексар, че няма на къде. В главите на тези хора проблема е, че някой е решил, че те имат нужда и те искат да покажат, че това не е така. Това не е гордост, понеже даването не е унижение. Но те така го виждат, като унижение един вид. Пак повтарям, че не говоря просто за отказванем а за тези, на които това им е обидно.

Едва ли някой от нас има предвид да натрапва нещата си на абсолютно непознати хора. Става дума за съвсем различно нещо, да предложиш на близки и приятели, разбира се първо питаш, или дори ако те попитат самите те, да дадеш. Никой не ходи по улицата и да пита - имате ли малки дрешки за детето ми

Разбира се, че за това става дума, ама явно на някои хора се налага им се обяснява по-подробно.  Всъщност аз го бях написала точно това, че няма някой непознат на улицата да те пита, ама реших, че е безсмислено да го обяснявам . Явно не е било .