Мини, Стара Загора Ич не е малък град 

оф....

хайде да направим една малка анкета тук.

1. в колко часа свършва работното ви време и в колко часа се прибирате у дома след работа?
2. какъв е месечният ви разход за транспорт в рамките на населеното място, в което живеете?

Да уточня, че имах в предвид Петрич - 35,000 население.
Жените се движат основно пеша.
Голяма част от младото население има собствено жилище. Виждам доста хора и то млади, освен на работа по договор,  гледат и животни, садят някаква продукция и си подпомагат бюджета.
Гърция и Макединия  са наблизо, хора се комбинират и отиват да си пазаруват стоки, които са по-евтини.
Климатът е топъл и сметки за отопления за значително по-ниски.

Хората се оплакват иначе, много се оплакват

Хората се оплакват иначе, много се оплакват

 

Винаги съм изтъквала като основно предимство на провинциалния ни живот, от както имаме дете, следното: в 17 часа тръгвам от работа, а в 17.30 вече сме си в къщи с детето и започва времето за игри, разходки и всякакви други приятни занимания заедно, между които остава време и да сготвя и да почина. Дори когато е на плуване, в къщи сме около 18.30 ч. и пак има време за всичко, без бързане и напрежение и без да се налага да лягам посреднощ. Не се налага и да ставаме безбожно рано сутрин, за да се приготвим и отидем на време по местоназначенията си.
Когато детето /децата/ пораснат достатъчно, и намирането на време за общуването  и заниманията с тях няма да е вече приоритет, ще оценя по друг начин ситуацията, но...тогава май вече ще е твърде късно да сменям мястото си за живеене.  Успокоявам се с мисълта, че където и да се намира човек животът в крайна сметка се свежда до едни и същи неща - поне основните от тях. А екстрите могат да бъдат осигурявани с пътуване и общуване с различни хора и изкуства.

ооо веднага мога да отговоря аз на тези въпроси

посмъртно няма как сутрин да свърша каквото и да е, защото ставаме с баща им към 6.30-6.45, да приготвим закуска, будим ги, закусваме, и тръгваме. Минаваме първо през градината след това през училището, аз на работа и той ни отнема към час и 30-40 мин.
Допълнителните разходи не са само за гориво, според мен, което не е никак малко перо, при нас е около 300-350 лв. на месец, това е само градско, ежедневните нужди. Държа да подчертая за една кола, само, аз ходя пеш, защото времето което ми отнема предвижването с трамвай и пеш е почти едно и също, само си спестявам сближаването с половин София в градския транспорт. 
Отделно Деси ходи на частна занималня след училище, защото държавната е до 5 часа. Никой от нас посмъртно преди 6.15 не може да стигне до училище, и това е ако си тръгна точно в 5.30, което рядко ми се случва. Баща им пътува над час от работа до вкъщи, а работното му време е до 18.00 часа.
Ако посещават извънкласни, моите ходят на английски, положението става още по-сложно, наели сме жена която да ги взима съответно от ДГ и училище и да ги води 3 пъти седмично до английския. Тук разхода ми е колкото на мини целодневната гледачка в С.З.
За храната също не съм склонна да се съглася, защото за да следя промоциите на големите конкурентни вериги това би ми коствало пълен работен ден с обикалянето.
Пазаруваме веднъж седмично от Била или Лидл, като не са ми на отсрещния тротоар, а се ходи с кола и цялото упражнение ни отнема около 2 часа. През седмицата в кварталния магазин, който далеч не предлага промоции
Таксата за ДГ не я коментирам, защото на фона на частните градини и другите разходи е наистина смешна сума, макар и малко по-висока от таксите в страната.
Иначе съм съгласна с Ема, че хората много се оплакват и винаги изтъкват как видиш ли на този и онзи му е по-леко. Всеки решава как и къде да живее, никой не ни е сложил вилите на врата...

пътуването от дома до работата с обществен транспорт (най-благоприятния ползвам - метро!) е 45 минути в едната посока и ми струва 1.60 на ден. час и половина от свободното ми време загубени дневно.

мъжът ми пътува с кола, пътува около 1 час в едната посока и това му струва около 4 лв на ден. два часа от свободното му време загубени дневно. вечер, като се прибере, обикаля по 15 минути, докато намери къде да паркира.

плащам на жена, която да прибира детето от занималнята, която е до 17 часа и да го занимава до към 19 часа, когато успяваме да се приберем ние. това ми струва 150 лв на месец. занималнята отделно е 250+70 за храна.

оттам нататък почва губенето на време за пазаруване (задължително с кола), развеждане на детето по занимания през уикенда (задължително с кола, защото дори и близките до нас занимания са на скромното разстояние от по 3-4-5 км). изтръпвам от ужас, ако се наложи да се ходи по доктори, зъболекари, по други задачи, защото прекосяването на града е ужасно и времеемко. всичко става най-лесно с кола или такси, ама едно такси от точка А до точка Б е средно 10 лв.  а често ми се налага да го правя по 2 пъти. например - да изляза от работа в центъра, да изтичам до квартала на 10 км, да взема детето ,да го смъкна обратно до центъра на 10 км, където е зъболекарят, след това отново да го заведа до квартала на 10 км.  колко км имам да навъртя дневно, колко струва това и кога ми остава време да върша всичко останало?

хора, на никого не пожелавам тоя ад, честно.

По стечение на обстоятелствата и ред причини някои, от които изредиха Стефи и Джам обмислям преместване в по-малък град заняколко години...
Допълвам си поста...
Мъжа ми работи в Банско от няколко години, на горе-долу добра позиция и нормално заплащане. Всъщност взима два пъти повече пари от мен. От известно време обмисляхме той да се върне в София и да търси работа. Но работа така и не сме намерили още. Живее се трудно така на разстояние. Аз съм отговорна изцяло за отглеждането на детето (не финансово) и на моменти изтрещявам. Последните дни в работата ми се случиха събития, които ме обидиха и взех решение. Ще се местим в Банско. Работя от 17 годишна, което е вече 19 години. От тези 19 години, 10 се борих за дете. И сега, когато детето е факт, аз нямам никакво време да го погледна. От негативната ситуация в работата, успях да видя положителното. Местейки се в Банско ще имам възможност известно време да се посветя на детето. Майната й на "великата" кариера. Детето ми заслужава да му отделя малко повече внимание. Стефи и Джам са описали, време в София няма никакво.
Разбира се, мога да си позволя местене и си казах, че няма да го изпусна.

Мдаааа, както обича да казва мъжът ми "леле, колко много е 1 час в Гоце Делчев"...Оставяме колата на автомивка, през това време отиваме до банката напр., пътьом сме си поговорили с 2-3 познати, изпили сме по кафе, и междувременно сме си направили  и разходката Опитайте да свършите всичко това в София...

всичко това в София ми е 3 дни планиране, минимум. За да мина през банката да извадя карта на Зачатие, която е необходима за регистрация в пейпал ми отне 3 дни планировка. Защото ако мина днес, няма кой да ми вземе детето от баскет, който е в училището. Ако отида утре пак не става защото не мога да стигна на време и т.н. и т.н. Сега трябва да мина да им подпечатам протокола, че са ми я дали, защото бях забравила печата като я взимах. Ми няма кога...

хора, на никого не пожелавам тоя ад, честно.

Даам, аз съм по съшият начин. Това непрекъснато тичане и лудница ме побъркват.

всичко това в София ми е 3 дни планиране, минимум.
....
Ми няма кога...

от това логично страдат и социалните контакти, защото всички са в такова положение. какво ти виждане с приятели, това са планировки и кандърми от седмици наред.

Е, има и по-лошо сигурно Ако попаднете и в задръстване, да си почакате час в колата... съвсем ви отива планировката...
Моя живот в момента се върти около децата - не мога да почна работа, защото Алекс е до 11 на училище, със занималнята до 2. Мила е на градина до 4. После трябва да ходят на карате, домашни, придвижване от точка А до точка Б... Вземането на жена би струвало толкова, за колкото ще работя аз. Така моята кариера отпада...

 Леле голямо оплакване падна.  Момичета , гледате от вашата си  камбанария, това не е всичко - не сте жертви. Питам като е толкова зле защо продължава наплива към София.  Малък град разбирам ... Павликени, Брацигово, Карнобат.... ей такива градове някой да иска да живее там -  на някоя от вас да й се живее там? Ако беше по лесно нямаше да обезлюдяват тези градчета. Нямам в предвид Стара Загора, нямам предвид и малки градове с характерен поминък като Банско или Петрич, с характерните възможности там. Отворете картата и вижте колко са много, ей такива едни, на никакво сякаш място, неудобно и далече от голям център. Там няма басейни и подобни "екстри"  за децата за спорт и развитие извън училище, места където няма не читаво, ами направо никакво здравеопазване , места,  където няма избор какво и къде да учи детето ви.... изобщо какво да изброявам. Както казах като гледате от вашите си камбанарии,  не мислете че виждате всичко.  Кое му е по лесното? Няма загуба на време и средства в транспорт (основен проблем), еми не е ли въпрос на избор локацията на месторабота, защо избирате и приемате работа за която ще пътувате по час и половина .... ясно е защо - нормално, а в малкия град дори няма такъв избор.  Като няма работа , а ако я има заплатата като е 350 лв както и да ги върти човек тези пари не стигат за нищо, та ако ще доматите да са в градината , там четирицифрена сума за заплата няма, още повече с цифра различна  от 1 и си е цяло щастие и двамата родители да работят.

авалон, леко си в грешка, никой не се оплаква, напротив, просто решихме да направим сравнение и всеки споделя ежедневието си

avallon, както е писал Киплинг - Изтокът си е Изток, Западът си е Запад и те никога няма да се срещнат.

всеки си мисли, че чуждата кокошка е по-патка.

описанията, които направихме аз и Стефка, бяха със съвсем конкретна цел - не да се оплакваме, а да опитаме да демонстрираме, че по-голямата заплата в големия град влече и по-големи разходи (материални и нематериални), като може да се окаже така, че като се тегли чертата, крайното салдо да не е в полза на работещия в големия град. но за целта трябва да се сложат на кантара както материални, така и нематериални ценности, а тях не всеки е склонен да оценява еднакво.

много хора идват в столицата, привлечени от "по-голямата заплата", но не си дават сметка, че реално са на загуба.

Аз живях в София 7г, без дете.Сега съм в Плевен пак от 7г. и тях без дете.Плюсове и минуси много и на двата града.Като се има в предвид, че Плевен все още се води сред 100 000 градове, а често да си кажа си е супер загубен град в който няма нищо, хората са ужасни снобари и могат пари да нямат ма ще си купят великите маратонки адидас, няма нищо че бачкат за 400 лв и мама и тати ги гледат.
Плюсовете на града е че е малък и аз специално, живея на такова място, че мога почти навсякъде да стигна пеша.Все още има няколко училища който поддържат висок стандарт, както и няколко добри гимназии.За свободата на децата и живота има като по-малки, всичко зависи в кой квартал живеете.В стария ни квартал децата играеха на криеница до тъмно.Тук където сме сега не мога да си помисля да я пусна сама пред блока дори, приближаваме се до София за съжаление.
Тук възможностите са ограничени от към всичко, просто защото хората нямат пари да си го позволят, а и не им е приоритет, ако трябва да сме честни.
На моменти още се ядосвам защо се прибрахме в тоя град, на моменти виждам плюсовете при отглеждане на дете.

много хора идват в столицата, привлечени от "по-голямата заплата", но не си дават сметка, че реално са на загуба.

Не съм съгласна. Голямата заплата и други материялни придобивки зависят от човека ,но възможностите на малкият град или някое забравено от Господа място ,не са равни на възможностите на една столица или определени градове в които има още някаква икономика.Аз не виждам какъв гении трябва да си ,за да живееш някъде по такива места,които ги е цитирала avallon и да си позволяваш добър живот там Вижда ми се малко невъзможно, макар,че понякога богат чобан на село звучи по-добре от колкото простак с диплома у града Пак си мисля , че всико е до човек

Вярно е, че в Петрич, Банско и региона е доста по-благоприятно поради географското положение. И климата.
Лятото дойде на гости на зълва ми,  една жена от северна България малък град, не си спомням точно кой беше. Тя сподели, че при тях е страхотна беднотия и мизерия.

Джам, Стефи - по това, което описвате, то изглежда по-зле от чужбина. В Канада също имаме е забързан живот, но вашият изглежда по -тежък. Ние се стараем поне през седмица  да се събираме приятелите.