Вени, за децата със специални нужди и детските заведения....
Разбира се, този въпрос мога да го коментирам само на база, как е "решен" у нас и с уговорката (не, че всички не знаят, но все пак да го кажа изрично), че аз нямам никаква квалификация в тази област, задълбочени познания, не съм работила в сферата и пр. Та мнението ми няма претенции за меродавност. Формирано е от от позицията ми на родител главно, какво аз съм видяла досега по въпроса и съответно като ефекти от тези почини и от разговори с различни специалисти, които са пряко ангажирани в коментираната тук тема.
Когато говорим за деца, които имат само двигателни увреждания - не само, че не виждам проблем те да бъдат напълно интегрирани сред другите ( в детските ясли, градини, училища, после ВУЗ), а считам че е задължително това да се случи. Да се отделят достатъчно средства, за да бъде средата навсякъде достъпна за тях, за тези, за които е наложително - да се дават средства и за придружител, редовната и читаво проведена рехабилитация е просто задължителна... Толкова съм ЗА, че няма да гъкна, ако ни се въведе специален данък за финансиране на тези неща (е, ако може нали и да не се краде от един такъв фонд
) Ограниченията, които може да ти наложи собственото ти увредено тяло, при адекватна държавна политика и отношение от страна на всички, имали късмета да са физически здрави - не ти пречат да водиш един съвсем нормален живот. Да си сред другите от ранна детска възраст, да учиш, работиш, да имаш семейство и всичко това, което имат и другите. Всъщност в Стара Загора имаме откакто се помня "Дом на инвалида" и често виждам обитателите му, които си пазаруват в супермаркет, разхождат се, пият кафе по заведенията, ходят в МОЛ-а и пр. И доколкото съм запозната - главният проблем на всички тях е, че никой не иска да ги наеме на работа. Което се надявам да се промени в някакво обозримо бъдеще.
Абсолютно не бе ми затруднило лично мен, в детското заведение на сина ми да има деца в инвалидни колички и каквито и да било други физически особености/ затруднения. Даже го считам за полезно за него. За да се научи още отсега, че те не са по-различни от него, само защото той може да тича, а някое друго дете не може да кажем. Също така би се научил много по-бързо и лесно на това, че трябва да се помага на хората, когато са затруднени с някакво действие и е естествено да се правят тези неща и как се правят по съответния ненатрапчив начин и пр. Считам, че с практика, би усвоил такива умения много по-бързо и по-добре, отколкото с дни и години обяснения, ама "на теория". Считам и, че децата с физически увреждания, растейки сред такива без - също биха се развивали къде по-нормално, щастливо и без усещане, че нещо са "дамгосани" и "ненаред" и едва ли не - за тях няма място в обществото.
За деца (хора) с ментални увреждания обаче и то тежички - да ги метнем в масовата детска градина - хич не считам, че има полза. За когото и да било. Защото при тях - не е въпрос на едното добро желание и положителен пример само, изграждането на добра и адекватна комуникация с околните. Там вече е въпрос на възможност (или липсата на такава) да се случат тези неща. Едни 4-5 годишни хлапетии, или по-малки, които тепърва са се понаучили как изобщо се общува със себеподобните им и през 10 мин. се дърпат и реват за това е мое, аз искам, ти си лош/лоша, вече не си ми приятел и пр. класики, как точно да смелят и осъзнаят на едно добро ниво, че другарчето в групата, което е аутист да кажем - няма да реагира както останалите на едно и също тяхно действие, поради спецификата на състоянието си? Едно толкова малко дете, няма моя набор знания и разбиране за това и онова състояние от вида, то регистрира и реагира на това, което е "на тезгяха". И когато не може да установи ефективна комуникация с Х - просто ще игнорира Х и толкова. И Х в една такава среда - ще бъде изолиран и отбягван от другите т.е. никаква интеграция няма да се случи реално. Това, че ще държим 8 часа на ден Х в някакво помещение с деца, които изобщо не разбират, защо Х се държи по-различно от тях - не води ни до истинско приемане, ни до разбиране на проблема, ни до интегрирарне... Това е чиста проба "измиване на ръце" и лишена от смисъл поза на "толерантност".
Х, в това си състояние - ще има нужда от доживотни грижи, от работа със специалисти, които са добре запознати със състоянието му и неговите особености, които имат знанията и уменията да работят с Х така, че той да има максимално нормален живот, възможно най-близък до този на другите хора. И това може да се постигне само с постоянна, много професионална работа, много целенасочена и подплатена със съответни знания и умения. "Госпожата" в масовата детска градина - не е била обучавана да работи с деца със специални нужди от този вид. Тя може да е много мотивирана да опита да се справи добре със ситуацията, обаче просто не знае как. И не е виновна, че не знае как. Тези, които са подготвени по темата - са се подготвяли с години за целта, взели са 100 изпита и са ходили на м'найсе стажа и обучения, че да знаят какво и как се прави. Само, че такива специалисти - не се назначават на редовно място в градина еди коя си и група еди коя си, където са приети такива деца и да са там всеки ден, по 8 часа, наред с другата учителка и да работят с децата със специални нужди. В добрия случай - тях ги викат за някой час, 1-2 пъти в седмицата и се очаква с ей такава "работа на парче" да постигнат чудеса. Да, ама това просто не е възможно. И това за мен е грешка на системата. Даже не съм убедена, че я има в опит да се спестят някакви пари да ти кажа. По-скоро считам, че поредния чиновник, стоящ някъде нагоре в тази система, без ден практика с такива деца - е седнал и написал поредния куп "гениални" наредби и планове, звучащи много добре на хартия, ама как да се претворят в практиката - мисъл не е имало. И как да я има, когато ти самият не си практик?
Децата с Даун например (както и сама отбелязваш) са най-лесния случай от спектъра. И за тях конкретно, при една малко от малко адекватна организация на дейността - чудеса могат да се постигнат и да се впишат идеално в една масова детска градина. ОК, ама в тази до нас, която споменах, са натикани деца буквално, покриващи всякакви състояния от вида и всички техни степени на тежест. Неспособни дори на елементарни действия, касаещи някакво самообслужване (ходене до тоалетна, хранене и пр.), в добавка и невербални, неосигурени откъм грижа на специалисти и достатъчно персонал който чисто физическите им нужди да удовлетворява... Ти представяш ли си картинката? Да не бъдем лицемери, ние хем сме големи хора вече - един ден само да гледаме 5-6 деца в такова състояние и ще се смажем психически за месеци напред. А всеки ден да го гледат това едни 3-5 годишни деца, на които хич не можеш да обясниш смислено и това, което ние знаем...е, що за полза? И за кого е тя? Тези дечица с проблемите, те какво печелят от цялата работа? Играят си с другите, общуват си с тях, какво?!
Родителите на деца с такива проблеми са поставени открай време в "стойка партер" обаче. Безумно скъпо е да се грижиш за едно такова дете. Тези грижи, освен сериозен финансов ресурс, изискват и единият родител 24/7 да се грижи за това дете. Няма как да работи. Не е тайна, че у нас, в масовия случай, когато такова дете се роди в нечие семейство - таткото (обичайно) бързо си вдига чуковете и забравя, че това дете го има. Майката остава сама с него - без пари, без възможност да се труди, без адекватна помощ от страна на държавата и пр. "прелести".
Няма специализирана ясла, или ДГ за тези деца. Няма "дневни центрове" за тях, нищо няма. Казват ти обаче, че имаш право да си пратиш детето с такива проблеми в масовата детска градина, "щото ние в България не дискриминираме". Тези родители са много по-наясно от мен, че в масовата детска градина - няма кой и как да се грижи за техните деца АДЕКВАТНО, но друга алтернатива те просто нямат. И тук някъде кръгът се затваря, лицемерието и нищонеправенето взимат превес, смитаме под килима реалния проблем по темата и се правим, че сме го решили, та и адекватно сме го решили... Да, ама не сме! И това, което ти казваш Вени, че в други държави практиката сочи, че при адекватна, постоянна, професионална работа с такива деца - се постига резултат, даващ им възможност за живот, максимално близък до този на другите в обществото - у нас не е така. Не е, защото такава работа просто не се извършва с тях. Тук в общи линии "повелята" е - ама моля ви, бъдете европейци и се правете, че детето със специални нужди, няма специални нужди и то ще се интегрира и ще живее нормално и щастливо. Егати абсурда! Или "криворазбраната цивилизация" - епизод пореден.
Само процентът на такива деца, които доживот ще бъдат в инвалидна количка, защото не им е осигурена рехабилитация, благодрение на която те биха могли да ходят и да се самообслужват в известна степен е потресаващ! Ми по-лесно е да ти отпуснат 1000 и някой лев за количката, отколкото да се организира и плаща рехабилитация на детето ти години наред, всеки ден, или през ден - да. И тук точно така се прави. Не е да нямаме подготвени специалисти за работа с такива деца. Имаме. Обаче, за да работят те наистина ефективно с тях - трябва да е на частно. А родителите им нямат пари за това. Те едвам смогват финансово с най-належащите им нужди, касаещи физическото им оцеляване...Потресаващо е положението, меко казано. То не е по-различно и при възрастните хора с такива проблеми де. Закриха се специализирани лечебни заведения, диспансери, затри се цялата изградена все пак (разбира се, че не идеална) система за тях и на нейно място има едно голямо НИЩО. Който оцелее - оцелее, близките му да се оправят с него както могат. Казвам го и защото лично си изпатих от човек с ментални увреждания преди време. Не го упреквам човека разбира се, заради проблема му. Но ситуацията е такава. Мъж на средна възраст, физически здрав, сутрин му се отключва вратата на дома му и го пускат да си шари из града цял ден. За съжаление е и агресивен, удря хора без предизвестие и без да е видимо провокиран с нещо, такъв отвъртя на Дани, че не знам как не му падна главата. Виждала съм го да удря още куп хора, главно жени, защо - нямам идея. Не, не съм нетолерантна, но изобщо не считам, че този му начин на живот е адекватен за състоянието му, а освен това - тормози кого ли не, ежедневно. С него никой не работи, не поучава специализирани грижи, опасен е за околните, опасен и за себе си. И за себе си казвам, защото все някога ще удари някой баДка, който хич няма да мисли болен ли е, или не е, ами ще го смаже от бой на място и дотам ще е. Аз поне - не разбирам така понятията "интеграция" и "толерантност" отнесени към хората с такъв вид проблеми. Днешните деца, с такъв вид проблеми - ги чака същото "светло бъдеще" като на този мъж, ако не започне най-после да се работи адекватно по темата. Само с призиви за "толерантност" - няма да стане. Към тях трябва да се добави една добре функционираща система за реални грижи, при това постоянни за тези хора. И тя да работи от самото им раждане та през целия им живот. Какъв модел точно ще се избере, чисто като система - има примери за функциониращи такива по света все пак. Като седнат баш спецовете да ги огледат, анализират, съобразно местните условия да преценят кое да взаимстваме - може и да станат добре нещата. Дотогава - всичко за мен е чиста проба лицемерие и имитация на грижа за хора с такива увреждания, деца, възрастни - все едно.
На мои приятели момиченцето с Даун (ходи си, самообслужва се, заиграва се с другите т.е. всички предпоставки, за да си живее нормално са налице), беше с Дани първата година в частната градина. Разбира се, тесногръдието и възмущението на родители от групата по този повод не се разминаха, някои даже си отписаха децата и пр. идиотщини. Тя колкото Дани на възраст и когато всички в групата бяха на ооооколо 3 годинки - нямаше особено видими разлики в нейното и тяхното поведение. Обаче като минаха 4-те - нейната "различност" взе да става видима за "съкилийниците" и те започнаха да я изолират. Учителката им, въпреки много доброто си желание и буквално амбиция да разреши проблема - не успя. Няма жената необходимата професионална подготовка за целта, не че не беше преодолима ситуацията, ако с нея се беше заел специалист. Поне аз така мисля. Майката отписа детето, нае му бавачка и това беше. Говорили сме с нея по въпроса. Много интелигентна и фина жена е, не е упреквала ни родители, ни другите деца, ни персонал в ДГ. Каза ми, че е благодарна на учителката в ДГ, дава си сметка, че тя е направила всичко по силите си да се справи добре със ситуацията, но нейното лично мнение (като майка на такова дете, считам, че достатъчно добре разбира проблема на дъщеря си) беше, че за целта си трябва човек, който е специално подготвен за работа с такова дете, особено поставено в група с други деца нямащи този проблем. Не изпадна в горчиво-обидени упреци от вида, че другите деца отхвърлят нейното, защото у дома така ги настройват, дават им лош пример и пр. Както казах - жената е доста интелигентна. Мнението й беше, че за да се поучат нещата си трябва работа (за групата говорим) не с нейното дете, а с другите деца, ама не защото те са лоши, а защото просто са много малки деца и реагират съвсем нормално и по детски на една такава ситуация. И за да имат друга реакция на същата - не може то да хванеш някой "от пътя" и той да им покаже и да ги научи, коя е правилната реакция в един такъв случай. То с възрастен и уж с акъл човек не се получава лесно, че как да стане с някакви човечета на 4? Ей така с "щрак". Те виждат, че към дъщеря й има някакво "специално отношение", към тях го няма, реагират си натюр на това - с игнор и обида, че тях ги "прецакват" в един куп ситуации. В техните главици е така просто, на онази им възраст. Нейното момиченце изпадайки в изолация - започва да се чувства зле разбира се и да не иска да ходи на градина повече и крайният резултат е какъв? Че единственият вариант на тази майка беше, да си изолира детето умишлено, защото опциите й да го "интегрира" добре - всъщност липсват.