По повод коментарът на Жбрул за това как у нас царят дава, пъдарят не дава, да ви разкажа как по подобен начин ме разиграваха и тук. Значи, за да си легализирам академичните справки, трябва университетът да ги разпише пред нотариус. Това не са нашите нотариуси, а са хора които не отговарят за текста и не носят никаква отговорност за самият документ, а само си слагат печата, че са видяли че документа е разписан от който пише, че се е разписал. Почти всеки офис има подобен човек, всеки може да стане. Така подпечатаните документи се пращат в столицата на щата, щатът проверява че е валиден нотариалният печат и слага апостил и вече са лекализирани в България. Дори намерихме нотариус да ми разпише пълномощните директно на български, та няма нужда дори да ги превеждам в България.
Та започнах аз една по една академични справки да вадя, понеже са в три различни учебни заведения. Изкарах 2 и стигнах до колежа, който е най-ниското възможно. Отивам на място да поръчам (иначе може и по интернет), за да съм сигурна, че ще го получа нотаризирано, обяснявам така и така това ми трябва за пред щата и ми се казва „Ние даваме само справки, не можем да нотаризираме‟. Пак почвам, разяснявам за какво ми трябва, че нямам как да бъде легализирано, ако не го направят, при което човекът зад гишето се обръща към някаква очевидно по-възрастна и предполага се по-разбираща колежка и започва на нея да и казва какво искам. Идва тя и отсича „Не може, никой тук не е нотариус, няма как да го направим‟. Добре, тогава, питам ги как се прави,когато има такава нужда, при кого трбява да отида , може би в централната сграда на колежа трябва да отида, при което ми се отговоря „Вие ако искате можете да си го занесете сама на нотариус‟. При което аз вече едвам се сдръжам да съм учтива и започвам да разяснявам, че нотариуса нотаризира подпис, че аз не съм официален представител на колежа, който може да си сложи подписа, че този документ е оригинален. В крайна сметка ми казват да отида по коридора в някакъв офис, да питам за еди коя си и тя да ми каже какво да правя. Хубаво, викам си, отиваме по-нагоре, все в офиса ще знаят. Отивам при въпросната жена, започвам пак с обясненията и пак ми се казва, че те такова нещо не правят. Обяснявам пак за щата, пак питам къде трябва да отида, пак същото. Казвам им, че 2 университета вече са го направили, че това е стандартна процедура, че така се прави, ако искаш да си завериш дипломата за чужбина. В крайна сметка, като чуха че все пак такова нещо съществува и че други са го правили, написана ми на едно листче един телефонен номер на офис в централата им да се обадя да попитам там. Междувременно аз пак се обадих на щата, да не би пък нещо да не съм разбрала инструкциите и да има и други начини,след като в колежа толкова народ не знаят, че въобще съществува такова нещо. От щата потвърдиха, че е точно така както го искам. Тогава се обадих на централата и в крайна сметка попаднах на някаква, която беше чувала за това. Каза ми да дойда на следващата сутрин да си взема нотаризирания документ и дори се разбрахме за час. Отивам днес устирнта там и тя ми казва, че нам кой си трбявало да го разпише, ама тя била в събрание и щяла да излезне след 2 часа, ако съм можела пак да дойда. Моето търпение вече съвсем се изчерпваше, но знам, че избухна ли работа няма да ми свършат и затова настоях дали пък няма някой друг в този офис, който да има право да ги разписва тези неща. И така като попитах оказа се, че тя и без това не разписвала, а удряла печати сподписа си, можели да ползват нейният печат и да не чакам. Та така след 3 отказа и последващи разкарвания, се сдобих със заветния документ. Та Жбрул, мисълта ми е, че човек ако не знае точно какво се прави икак се прави преди да отиде, навсякъд еможе да попадне на хора, които не си знаят собствената работа.