едно време, като карах шофьорския курс, инструкторът ни изпитва на знаците... и тъй като знакът "Евентуална поява на силен насрещен вятър" (Боби, знаеш ли го? ) е по ред малко преди знака за тунел, един съкурсник формулира названието на знака за тунел така:



всеки път, като минаваме през тунел, ме напушва смях.

Хе хе Джам да, евентуална .

За вятъра го знам, да ( не беше ли страничен вятър?). Ама той си е добър знак Тук обаче дори такива предупредителни знаци не за в правилника, а пишат табели с текст. Биха ги написали с думи. Например в Хюстън ( от всички места на земята баш в Хюстън) на всеки мост на магистралата пише да внимаваш за лед на моста. Което разбира се е безсмислено, защото това се случва веднъж за няколко часа, посред нощ, на 5 -10 години и като се случи тръбят по радиото и градът буквално спира да работи, дори училищата затварят. През останалото време си ги гледаме тези знаци и сме си създали такъв навик да ги игнорираме, че и в студено време не ни минава на ум да им обърнем внимание. Та глупави табели има и тук де, но мисълта ми беше, че всякакви такива допълнителни информации са сложени като надпис, не са част от правилника въобще. В правилника пише, че има табели с текст ( както и в нашият си го има това) и няма друго.

Друг хит, който открих в нашият правилник са знаците за човек с ръчна количка и знакът забранено за пешеходци. За първият не разбирам каква е разликата дали човек без количка или човек с количка пресича, щото някоя баба е по-бавна от млад мъж с натоварена ръчна количка, достатъчен би бил знак, че минават хора. Знакът забраняваш влизането на пешеходци обаче е наистина върха. Очаква се всеки пешеходец да знае правилника, за да разбере, че му е забранено да влезне ли? Та понеже се знае, че не всеки го знае, те пак трябва да сложат знак с надпис, че е забранено за пешеходци, което автоматично пък премахва нуждата от още един такъв знак  на пътя, специално описан в правилника.

Знакът забраняваш влизането на пешеходци обаче е наистина върха. Очаква се всеки пешеходец да знае правилника, за да разбере, че му е забранено да влезне ли? Та понеже се знае, че не всеки го знае, те пак трябва да сложат знак с надпис, че е забранено за пешеходци, което автоматично пък премахва нуждата от още един такъв знак  на пътя, специално описан в правилника.

Боби, тоя знак е за тия, които не могат да четат, 

  Джам, изплюх си виното бе...с евентуалната поява на тунел.

Боби, у нас си имаме и спешъл знак, който те предупреждава за твърде  евентуална поява на водач на каручка на пътя. 

Иначе съм съгласна, че не само за шофирането, правилника и знаците - едно нещо колкото по-сложно и излишно претрупано с детайли го правиш - толкова по-калпав е крайният резултат. Младият шофьор (в смисъл без стаж) и да ти рецитира правилника с точки и запетайки, попадайки в критична ситуация на пътя за сефте - минимум ще се препоти. По-вероятно е да реагира неадекватно, въпреки че на теория знае как следва да реагира, като например на лед - да скочи на спирачката до ламарините. Нито ще се сети да минава на моторна спирачка, нито ако кара автоматик - да превключи на ръчен режим и да сваля предавките, ако се налага да спира - прассс на спирачката, врътва се като пумпал и помита и околните. Класика в жанра, всяка зима я гледам. Летните гуми са за разкош само. 

Трябва да се учат набор основни знаци (не всички измислени от някого някога, половината от които може да не видиш на живо за целия си шофьорски стаж). При кормуването - да се обяснява и напомня каква следва да е реакцията в най-често случващите се инциденти и другото е - каране, каране и каране. То малко като секса това...чети, гледай филми, ама докато не "влезеш в играта" - само си мислиш колко те бива. 

Важно е да има култура и толерантност на пътя. Някой път Иван като се изнерви на някоя тътреща се (без видима причина кола), че като вземе да се джаска.... Ми знаеш ли го тоя човек кога е взел книжка изобщо, или колко често кара а? Ми по-добре да кара с толкова, колкото се чувства сигурен в реакциите си и може да си владее колата, не да го натискаш и панираш ти, че да се помелим зорлен и двете коли. Ама и тоя тътрещия се - бива да не кара по средата на платно нали, ми да се изтегли максимално в ляво, че да можеш да го изпревариш безопасно. Ама няма брате - и двете категории са - оле-мале.

За мен лично И излишното зубкане и провеждането на шофьорски курс у нас, все едно елитен университет завършваш - допринасят за излишното самочувствие на пресния шофьор. Чисто психологически. Вземеш най-после заветната книжка, ма то било цяла сага и нерви и си мислиш как... ама не моЕ след целия този напън да не си наистина добър. Но всъщност - не си. И ако си малко по-неблагрозумничък по природа...Присъствала съм на подобни диалзи межди прясно взел книжка и шофьор с опит. Опитният вика на пресния: "По-полечка сега, по-внимателно, без рискови маневри и луди скорости, ще стане нещо дето не очакваш, ще се панираш и край. За секунди става." Пресният е контра с: "Абе ти знаеш ли тоя знак какво означава а? А това и онова правило как е точно? Аааа не знаеш. Забравил си?!!! Ми ето - к'во ми даваш акъл аз как да карам, то ти не знаеш правилата дори...".  Ходи му набий в тиквата, че колко метра отстояние от ЖП прелез без бариери упоменават съответните знаци с 3 чертички, че две, че една....и на колко метра от самите релси следва да спреш, като го знаеш е "и к'во от това?". Като ти изскочи насреща някой джигит, рисково изпреварващ, на двулентов път, а зад тебе е колана, а да те видим к'во праИш? Скачаш на спирачките, слизаш от колата и рецитираш правилника на джигита? Докато те гази той фронтално - пък колоната зад тебе в гръб.

П.П. Един пред мен - ей така точно го помляха като глътна гипса, добре, че оживя и като слезе от колата - ревна к'во щял да каже на тати си за колата.... Хем ми олекна, че нищо му няма кой знае какво, хем ми идваше да му прасна два шамара, честно.

Важно е да има култура и толерантност на пътя. Някой път Иван като се изнерви на някоя тътреща се (без видима причина кола), че като вземе да се джаска.... Ми знаеш ли го тоя човек кога е взел книжка изобщо, или колко често кара а? Ми по-добре да кара с толкова, колкото се чувства сигурен в реакциите си и може да си владее колата, не да го натискаш и панираш ти, че да се помелим зорлен и двете коли. Ама и тоя тътрещия се - бива да не кара по средата на платно нали, ми да се изтегли максимално в ляво, че да можеш да го изпревариш безопасно. Ама няма брате - и двете категории са - оле-мале.

Абсолютно съгласна, но и около мен опитните шофьори(предимно любители на високи скорости мъже) твърдят, че точно тия бавно каращите предизвикват катастрофите  Дори и да не са на средата на пътя, то едва ли не трябвало в къщи да си стоят ако не спазват "общата скорост" ако мога така да се изразя 

Боби, а чувала ли си термина „неделен шофьор“? И такива ги има и карат баш по описания от Жбрул начин - бавно и по средата на платното. Пенсионери, което за мен е = забавени реакции + самочувствие на шофьор от 40 - 50 години, ехеее къде го търсите вие. Той, когато е имал книжка и е карал, тия наперените не са били родени още. Което е вярно де, ама пък неделният шофьор не отчита факта, че той когато е карал и колите са били по-бавни и много по-малко де. И често са като моя свекър - живеят си на село и идват 1 път в месеца в града, за пенсията, лекарствата и до някой голям хипермаркет. Да удобно е да може да кара в селото, поне газ за готвене да може а си зареди, но на мен лично ми е притеснено, като го знам, че е в града с кола. И за баща ми по същата причина се притеснявах.

Знам, че в България е много коментирана тема, знам че са много хора това е просто едва ли не известен факт, но за мен не е вярно, че тези хора с причина за голям брой катастрофи, да не говорим, че вероятно не са причина за почти нито една смъртоносна катастрофа. Причината за тази реакция, според мен, е тоталната липса на толерантност и колегиалност на българските шофьори Пътят е за всички, за съжаление на някои ( и за радост на други) пътищата няма никога да станат ексклузивни за мъже между 25 и 50 г с 5 години опит в София или друг голям град, които шофират ежедневно. Не може да се иска всеки да се включи в общия фон ( каквото и да рече това) и да бъде ръчкан, ако не кара така. Първо, има по-възрастни хора, които са си съвсем в час и си спазват правилника, но просто карат по-бавно. Дори аз вече карам по-бавно от едно време, това си става годините явно.  Второ, има начинаещи шофьори, които имат нужда да получат опит без да бъдат ръчкани. Трето, има хора които по принцип си карат по-бавно, много жени особено тези возещи децата си на задната седалка, се включват в тази категория. Четвърто, има хора живеещи в по-малки населени места, които не може да се очаква в секундата в която влезнат в София да започнат да карат като някакви джигити, че да не ги убият. Пето, има такива като мен, свикнали на друг вид шофиране, на които същ им трябва време да свикнат с начина на каране в София, където няма понятие като пътна лента.  Шесто, има такива като тези неделни шофьори. Та всички тези използваме тези пътища заедно и трябва да се съобразяваме с това. Тези, които карат по желаният и описан по-горе начин са всъщност малцинство, което си мечтае за отминалите дни, когато само мъжете караха семейната кола. Ми тези дни а безвъзвратно отминали, сега пътната обстановка се създава от много по-разнородна група от хора. 
Аз нямам проблем да си деля пътя с 80 годишна пъплеща бабка. Ако не ме засича опасно и си дава мигачите, това че карала по-бавно не ми е проблем. Намалявам и като видя възможност изпреварвам, не е болка за умирачка. Че те създавали катастрофите пък въобще не вярвам. Най-много да са причина за някоя смачкана броня. Истински опасните смъртоносни катастрофи масово се правят от млади мъже, които се имат за безсмъртни. По тази логика дай да им забраним на тях да ползват пътищата и по-бавничките ще са си супер. В САЩ например не е случайно, че застраховките на мъжете са по-високи до 24 годишна възраст, а на жените са 21 . Хората си знаят статистиката, знаят кой причинява повече катастрофи и най-важното по чия вина са ( щото от това зависи кой ще изплаща на кого).  Та мисълта ми е, че тая мантра кой на кого е виновен съм я слушала и не я вярвам. В България просто се кара много нервно, Присъствала съм на задръстване в София, абе то няма  къде да мръднеш, кола до кола, ама всеки надул клаксона и онзи отпред му е виновен. Или пък кара след мен някакъв камион, аз карам с ограничението на скоростта в средната лента, в тунел и онзи се сбърка да ми свирка да се махна. Ми аз не смятам, че трябва да се бутна в дясната лента като карам с разрешената скорост, като иска да ме изпреварва той , лява лента като слънце, няма коли, да мине да ме заобиколи като му е кеф. Ама не, трябва мен да ме ръчка. Аз невъзмутимо игнорирам и не ми пука, но ако е някой млад шофьор какво ще направи - може и до катастрофа да го докара така.  Ми не съм съгласна аз с тази пълна липса на колегиалност на пътя.
В интерес на истината, с изключение на този камион, не съм имала проблеми с моето каране в България. Аз например по магистрала често не карам с ограничението и си карам отдясно, не е било проблем. А в София нямам проблеми въобще, то там трафикът вече е толкова ужасен, че няма къде да се засили човек

Напълно съм съгласна с Боби в последния й пост!

Оооо и аз съм съгласна с нея. Просто ги отбелязах като вид. Иначе те и жените не ги броят за толкова опасни шофьори. Да, може по-често да одраскват боя и да огъват тенекии, но не причиняват тежки травми. Освен сърцетуп на мъжа до тях, дето има да изправя тенекии.

Така си е. Не ги броят за опасни, защото  не са. Това одраскани ламарини и обърнато огледало не е опасно. Поемането на излишни рискове и липсата на каквато и да е преценка какво е аджеба риск, е бая по-страшно. Имах навремето бивше гадже с което си останахме добри приятели. Беше може би най-добрият шофьор който познавам, като под добър имам предвид това, което можеше да прави с колата. Но това не го направи по-малко опасен. Резултата от всичкото това велико шофиране беше, че на няма и 30 г. се изхвърлил от един виадукт и естествено е останал на място. Така че на мен ми е все тая като ми каже някой, че бил добър шофьор, мен ме интересува безопасен шофьор ли е. Да престанат да дуднат кой за какво им е виновен на пътя и кой не трябвало да кара, ами ако им пречи да се самоизключат от движението, пък ние дето не сме мъже между 25 и 50г ще се справим прекрасно и без тях . Според мен обаче по-вероятно е след време да свикнат да се съобразяват и изразът "жена-шофьор" да изчезне, както тук например въобще не съществува. В момента огромен процент от шофьорите са жени, като измре поколението дето си спомня времето, когато не е било така, малко по малко и това отношение ще се промени, поне така мисля аз.

Оххх ей тая разлика между БЪРЗО и БЕЗОПАСНО шофиране - не мога много често да я обясня на приятелите си дори. Особено на баба ми пък.  Тръгна за някъде по магистралата - "Ма карай БАВНО бабе". Ми жено, няма предпоставка там да се тътря със 70, точно колкото няма предпоставка по пътя между моето и съседното село да набримча 130 (там ако искам колата да е цяла - карам с 30, на някой трап - направо спирам и на полусъединител го минавам).
И преценка на пътната обстановка трябва и толерантност към другите, както подробно обясни Боби, съгласна съм напълно.

Ама не е до "бързо" и "по-бавно каране" проблемът с катастрофите, ами до кофти преценка и САМОНАДЕЯНОСТ, които проявяват приоритетно по-младите мъже, с много яките коли. Не само у нас апропо. Аз за НИКЪДЕ не бързам толкова, че да си рискувам живота (и не само моя) с някоя рискова маневра, за да стигна 15 мин. по-рано. Супер резистентна съм към клаксони, кой ме натискал и как. Ама много хора не са - това е характер до голяма степен, не само шофьорски стаж. Като ми се тътри някой по средата, ама няма мегдан безопасно да го изпреваря - ще се тътря след него, докато има чалъм да го изпреваря БЕЗ риск за мен и околните. После ако пътят го позволява - ще си карам бързо и ще си свиркам. Обаче..., поне в моя кръг познати - аз съм "люто малцинство" по тези въпроси.  За съжаление.

А аз да се похваля днес се снабдих с международна книжка валидна за една година. На всичкото отгоре мислех, че започва да тече от днес, но те ме попитаха от кога да започне валидността. Аз шматката чакам да стане по-близо до заминаването, че да ми е валидна по-дълго , а те просто сложиха избраната от мен дата и ще е валидна една година след това. Чудя се дали пък не може да си изкарам една и за догодина, ха ха ха

Ами честито    Пък да ти кажа...имам усещането, че за след една година - може и по пощата да ти я изкарат, при вас всичко може явно. Като си пообщуваш с БГ-администрацията по-честичко и отблизо, ще ме разбереш идеааааалнУ.

Ходих тези дни до социалните да ми върнат акта за раждане на Дани (оригинал), оставен при тях през м.февруари. Вдигат ми се рамене с: "Ми няма го бе госпожо, да, имате си номерче, всичко, трябва да е при нас, ама не го намирам". И ме посъветваха да намина тия днЯ, па те щели да го търсят. Че аз съм си в правото и пр. - хич не им дреме на другарките. Добре, че не ми трябваше за нещо спешно, ами просто да си го прибера. Че то по-лесно да го преиздадат в Пловдив в кратки срокове ще е, отколкото тия кокошки да ми намерят моя. "Намерят" - щото не следва да могат така да се "губят" документи и то такива, ама...

Аз всъщност доста документи съм вадила в България. Акта за раждане ми го преиздадоха за няколко минути, но на мен ми е в същия град, та затова е по-лесно.  В интерес на истината не съм имала никога проблеми с вадене на документи. Проблем беше да намеря информация кое къде се прави, но веднъж намерила точното място, не съм имала проблем.  Но съм вадила на всичките си документи по няколко екземпляра и си ги пазя - в момента имам 3 акта за раждане и 2 за граждански брак, та като ми потрябват са ми готови. Оставя ли някъде документ, включително и тук, хич не разчитам, че ще си го взема обратно. То си е като бонус . Тукашната администрация е дори по-зле, ако вземат че объркат нещо. Майка ми има 5  социални номера, на 4 от които погрешно пише, че няма право на работа. След третия отиде да говори лично с шефа им и пак дойде грешно.

На международната книжка пише, че е по конвенцията на ООН, за която говорехме и се попълва един формуляр в който пише от кога я искаш, така че предполагам, че това не са само американски изисквания, а навсякъде би следвало да е еднакво. Няма да и правя превод, има един куп езици включително и руски- име и фамилия е едно и също, не им трябва превод.

Боби, ако имаше чалъм акт за раждане и други да ми ги издават в няколко копия и все да са оригинал - щях да се възползвам, повярвай ми. А в случая - то не иде реч някой да ми го преиздава, а тъпо държавно ведомство да си ми върне документа, който е оставен при тях (по тяхно настояване), заведен с номерче и всичко... Ми не го намирали и т'ва е.
И вече не знам къде ми отиват нервите, като за ВСЯКАКВА услуга, всякакви ведомства ми искат от нещо си оригинала. Не можело копие, дори заверено - не можело и точка. И като го вземат - по месец-два седи там преди д имаш право да си го търсиш изобщо, пък като го потърсиш - к'вото ти разправям.
Ей сега, ако тръгна да вадя на Дани паспорт спешно, или за друго ми трябва тоя акт за раждане - ми нама го бе! Или ако пък едновременно ми трябват две услуги и на двете места ми искат оригинала (а той само един) - ха познай. Пълна бунащина. 

При тия кляФки отидох с оригинала, нося и преснето предварително копие, викам " Сложете подпис и печат, пишете "вярно с оригинала" и толкова. Що да ви го оставям?!". Не, не може и точка. Аз не виждам къде им е дерта, след като уж компетентната служителка, при приема на документа - вижда и оригинала на същия, сравнява, че тогава приема копието чак. Не е като да й нося само фотокопие. Пък нали уж имат общи системи, с няколко клика - може да види тоя документ ( с номер и всичко) истински ли е, не е ли... Ама откажа ли да стане на нейната - не ми върши работата, горя с едни пари и това е. "Щеш не щеш" е ситуацията за тия неща у нас.

Според мен - би трябвало с международната да можеш да си караш безсрочно у нас, само да я подменяш когато й изтича срока и толкова.

Ами извадено копие е същото, само дето е извадено по-късно след раждането.  Какво правим, ако си загубила единствения  оргинал? Аз до сега никъде, ама абсолютно никъде не съм давала оригинала. Той си ми седи като някаква реликва един вид, просто за спомен. Не могат да очакват да имам оригинала на нещо издадено преди ( оле вече толкова станаха след 2 месеца) 40 години. Поне в София аз никога не съм имала проблем с копията. А копия, в София поне, се вадят буквално за няколко минути.
Мен навремето ме свалиха от самолета ( върнаха ме от паспортна проверка след като си качих багажа) и същевременно на летището си загубих ръчният багаж с всички документи в него ( намери се след 10 дена). За 4 дена трябваше да оправя всичко - да си извадя акт за раждане, с който да си извадя свидетелство за съдимост, което пък ми трябваше да си извадя задграничния паспорт, с който да се кача на самолета следващата седмица. Та тогава се бях изприщила, но се оказа, че веднъж разбера ли кое къде и как се прави, въобще не беше трудно. И баш тогава се бях омъжила, та трябваше и да покажа, че не съм си сменила фамилията, като им покажа акта за граждански брак, че иначе и лична карта щяха да искат да сменям. Всичко съм правила с копия. И без това оригиналните документи заминаха с ръчния ми багаж, но и никой не ме е питал за оригинали. Единствено ме подразни това, че трябваше да пиша молба до шефа на паспортното  да ми разреши да си платя глобата, че съм си загубила предният паспорт и не мога да им го върна. И буквално това се пишеше - моля да ми се разреши ... не помня точно текста, но исках разрешение да ме глобят .

П.П. С международната мога да карам до изтичането и, дори по правилник го пише. Но за да я преиздам трябва да се връщам в САЩ.

Сега ми направи впечатление, че си написала "преснето" копие. Не знам какво искаш да кажеш с това - ксерокопие, което после е заверено от някого ли? Аз такива нямам, а моите са преиздадени от тях документи, те са си като оригинала, не са ксерокопия. Отиваш там, понеже нямаш акт за раждане ( както аз нямах) и те си преглеждат регистрите и ти го вадят отново по тяхните си регистри, не сравняват с нищо. Можеш да си извадиш няколко ако ти е кеф, навремето бяха стотинки, сега да са 2-3 лв. А сега вероятно е дори и в компютър и го принтират, тогава помня че търсеха по години коя година съм родена, после кой месец и имат там папки, в които се намира оригиналният им документ, от който гледат. При мен проблема беше, че отидох първо където трябвало да са ми документите пък там казаха, че баш моята година я преместили някъде другаде, та ходих там и това беше обърквацията. Иначе не беше проблем.  Сега ги знам къде са, ако  ми потрябва нов. А преснети копия знам, че не може, искат оригиналният документ.
Описвам го така подробно, че да не стане, че говорим за различни неща.

Боби, изглежда си точно като Акт за раждане примерно, но на него пише Копие на Акт за раждане. Цветно е и може би това те е заблудило, но и аз знам, че оригинала е единствен.

Боби...ами например, когато ми правиха нотариалния акт за апартамента - същият се пише в три еднакви екземпляра, единият остава за мен, другите два отиват по съответните ведомства, но трите първоначално писани акта се водят оригинали. Всеки един от тях.
Ако за някаква административна услуга у нас е нужно да представя нотариален акт и същият да бъде задържан в някакво ведомство за някакво време - няма как и кой, да ми напише 4-ти да кажем оригинален (като първите три) нотариален акт. Примерно ВиК. Искат оригинал, ама нямат правомощия да ми принтнат един такъв още за своите си нужди. Тогава обичайно - аз си нося моя оригинал, ТЕ го оглеждат, ТЕ го принтират и на копието пишат "вярно с оригинала", подпис, печат и при тях остава то. Не моят единствен истински документ за собственост. Аз си го прибирам и повече не се разправям с тях. Проблем - не виждам, защото оригиналният документ им е бил предоставен, видян, пипнат, проверен всячески, те си го снимат и пишат на копието, че е копие на нещо, което реално са видели все пак. Не е като да им нося нещо принтнато, без база за сравнение все пак. Ама на моного места са...не та не!

Като тия социалните. На Дани актът за раждане е един. В един екземпляр ми е издаден, пък за какво ли не могат да ми го искат баш него, оригинала и да ми го държат с месеци съвсем законно. И не искат фотокопие, не можело. И к'во праИм така? За да отида в Пловдив и да искам да ми пишат нов акт за раждане на малкия - следва да декларирам, че предишният е затрит някак си, може и глоба да платя, не знам. Предишният се анулира, пише се нов и пр. Не ми вадят 2-3 нови копия 'да си имам".


За тия неща го има принтера, печатите и длъжностните лица все пак. Отивам на няк'во гише, показвам си оригинала (който толкУ искат) - виждат го, оглеждат го, дали аз съм го снимала предварително въпросния, дали те на своята копирна машина ще го преснемат - все едно е. Но го виждат оригинала, уверяват се, че е такъв, имам го... Е за чии чеп той да седи при тях 2 месеца, вместо да си го фотокопират същия, да ми го върнат, да напишат на фотокопието, че е на истински документ, който са видели и пипнали и да се приключи с тая тъпня?!!! Няма брате! Първо ме принуждават да им оставя единствен документ, в единствен екземпляр, после не можели да го намерят и ми вдигат рамене и не им дреме... Ако просто го бяха снимали тогава, както аз настоявах - нямаше ДОРИ да ми се наложи да ходя повторно там, а сега ще ходя поне 5 пъти като гледам и ще вдигаме нерви. Защо това?! Щото да си взема все пак въшливата еднократна помощ при раждане, да не иде и тя курбан за циганите... Отивам на 13.02., настояват да им оставя оригинала иначе нямало да ми бъдат преведени тези пари и точка. И ми се казва тогава, че едва след 10.04. можело да отида да си прибирам акта за раждане НЕ преди това. Т.е. тия каиши ДВА месеца ми държат единствен документ при тях защото? Защото....ако не съм съгласна - съм "минус тия 250лв." и толкова. Ако искам.
Да, ама по същия начин е и по всякакви други държавни ведомства. Ако в същият онзи момент исках да вадя и международен паспорт на Дани - к'во праИм?. Социалните искат оригинал на акт за раждане (1 брой имам) и ще ми го държат ПОНЕ два месеца (неясно защо), ама и полицията иска оригинал и не им дреме грам, че социалните го взели и не ми го дават "предсрочно". Ако не дам оригинал - отказват ми услугата и точка. Няма паспорт.

Друг пример се сещам. Аз кандидатствах и ме приеха в държавно ВУЗ, в което изкарах един семестър и после реших да местя в частно ВУЗ. ОК, ама при постъпване в държавното - взеха ми ОРИГИНАЛНАТА диплома за средното и тя стои при тях. Докато съм им студентка - там. Откъде накъде бе?! Имах колежка, която пък стенография учила в средното си образование, студентка, кандидатства за работа, баш заради стенографията я наемат, ама искат й дипломата при подписване на договора - от университета не й я даваха, живо чудо беше ти казвам. Накрая с кафета, уискита и бонбони - една леля от канцеларията й я даде за ден да я покаже на шефа си и аре пак при тях. Да отлежава. Все едно лихва трупат тия дипломи да му се незнае. Тръгвам да се местя аз - малиииии. То докато академичната справка си получа - обриви имах вече, ама взех я де (пак с подкупи), взимам дипломата за средното (отписвам се оттам реално - дадоха я). Нося я в новото даскало с всички други документи и...о чудо! Жената в канцеларията ми каза, че ще задържи оригинала за 24 часа "за справка" (проверка в МОН и пр.) и после мога да дойда да си я взема. Аз... Отидох ден по-късно, снима я жената (вече проверена, че е истинска), написа на фотокопието, че е "вярно с оригинала", подпис, печат, сложи я в досието ми и това беше. Това през далечната 2000-а година. Сега такава "справка" - отнема сигурно 10 мин., не 24 часа.

Та тия простотии - не са въпрос на необходимост, няма разумна причина да се случват, няма нищо... Мърлявщина, глупост, чиновнически произвол и толкова. Само, че аз като редова гражданка съм тотално безсилна пред "лелката зад гишето" в такива ситуации. Аз защо неведнъж казах, че опре ли до "администрация" - челни стойки правя, само да не опирам до комуникация с тях. 

Разбирам те какво имаш предвид, ама това е положението,то аз и тук не разчитам, че ще свършат всичко както трябва.  А аз го написах това обяснение понеже ти бях казала, че си имам по няколко екземпляра точно с тази цел, защото не очаквам да ми ги върнат. Мисля, че е добра идея като вадиш удостоверение за раждане да си взимаш по повече именно заради такива, че ако ти потрябва примерно да не си зависима от тези, дето са го задържали.  Въобще аз от всеки документ, ако ми се наложи да вадя, вадя по повече. В България понеже не струваха почти нищо и вадех от всичко по 2. Като ще ходя до някъде, поне да спестя следващо евентуално ходене .