Жбрул, точна ситуацията с акта за раждане е такава, че няма как. Искат ти го за да сложи шефа им или не знам кой печат, че са ти изплатили помощта, няма как да ти сложат печат на копие, махлата сигурно по два и три пъти ще се изреди за 2г. пък иди обяснявай или се разправяй с тях, отделно като им знам какви са им архивите, че те може и да не намерят информация за плащането.
Акт за раждане от ГРАО биха ти издали винаги без проблем и без глоба, но си пише, че е Копие на акта, но реално навсякъде го показваш като оригинал и върви за такъв, включително и паспорт можеш да извадиш.
Това за колежката студентка и дипломата е често срещано, някъде се дава само с молба до ректора, но са Длъжни, да ти я дадат. Нямам идея защо ги задържат, едно време да не се запишеш в два университета май  наистина не е удобно.

Боби, ти говориш за т.нар. "преписи" на даден документ. Т.е. те са си оригинал на въпросния документ, издаден обикновено от същото ведомство, което ти е издало първия такъв от даден вид, който да кажем си загубила, или нещо там му се е случило. Откровено казано - не знаех, че мога да искам да ми издадат 5бр. от акта за раждане (моя, или на Дани), няма дерт че е срещу заплащане, ако ще 5лв. на брой да е, но това от вас го научавам, че можело. Актът за раждане на Дани - Иван ходи да го взима от съответното районно кметство в Пловдив, някъде 10-ина дни след като той се роди. И до случката със социалните - никъде и никой не ми го е искал въпросния, че да ми го задържа. Да го покажа за нещо - да.
Не съм убедена обаче, че на много документи изобщо е възможно да ти бъдат издавани безброй преписи. На мой приятел навремето му разбиха колата, точно щеше да се мести в друга квартира и му откраднаха не само дрехите и обувките в саковете, ами и дипломата за висше образование, която била в този багаж. Тогава се сещам, че ходи до университета, където направиха справка за неговата диплома, номер и пр., анулираха я, той трябваше да пусне обява в голям ежедневник, че същата диплома е изгубена и му издадоха съвсем нов документ - с друг номер и пр. Не да му направят препис и всъщност и откраднатата и новата да са два идентични като вид и данни документи. Също така, при продажба на имот - нотариланият ми акт за същия, който съм продала - остава при нотариуса и за този имот се пише нов нотариален акт, на новия собственик... Има логика да се прави така за мен, с цел да се пресекат определен вид измами. Та...не знам на кои документи всъщност можеш да си вадиш колкото искаш копия и всичките да са ти оригинали.

м-и, ами след като в служба ГРАО биха ми издали винаги акт за раждане , без глоба и запъване... Да кажем, че у нас е станал пожар, или наводнение и акта за раждане на Дани е дал фира. Няма го. Значи мога да ида в служба ГРАО, да ми напишат нов, да ида с него при социалните и да си искам с него помощта, понеже копие, или не - си е официално издаден от съответната служба документ. И така - 5 пъти  Това по повод как тия от маалата ще се наредят 5 пъти за едно и също. Не мисля, че социалните зер по някакъв печат на някакво листче на гърба си "водят отчетите" коя майка е взела тези пари, коя не е. То се води на поне 2 места, кой, за кое дете има право и дали е взел тези пари. Първо в Общината ходих, та ми писаха бележка, че съм родила Дани, че оттам при социалните, че парите ми ги преведоха по банка - все пак тези транзакции се отчитат и се архивират. Ако пак се наредя и искам същият вид помощ да я взимам за втори път - сигурна съм, че само с един клик на името ми - ще им излезе, че съм ги взела вече тия пари. И в Общината и при социалните. Та тия с печата на оригиналния акт за раждане са чиста проба глупост, може би е останало като разпореждане в някоя наредбичка отпреди 40 години, като не са имали и компютри...не знам. Но логика - нЕма.

И пак казвам - за какъвто и документ да става дума, който се ползва за справка от някое ведомство, дали имаш право на дадена услуга - след като им покажеш оригинал на същия - не виждам дерт да си направят фотокопие, да си го "заверят" те лично, че отговаря на представен им все пак оригинал и толкова. Аз за тая еднократна помощ (както и всички вие де) - ходих в Общината, после при социалните, попълних всичките там бумаги и им дадох банковата си сметка. Когато се натуткаха - преведоха ги тези пари. Беше поне месец, след подаване на документите, ако не и повече, понеже помня, че в нет-банкирането си влизах за нещо и първо се зачудих защо на тази ми сметка (дето им я дадох) имам повече пари отколкото знам, че имам. После се сетих, че явно са тия въпросните от помощта. И с това - щеше да е приключи цялата "сага" по темата, ако не ми беше при тях акта за раждане на детето. САМО, за да си го взема от тях все пак - изобщо ми се наложи да ходя повторно, на крака. Ако си бяха направили фотокопие - нямаше да ми се налага. Пък сега като са го навряли да не казвам къде....не знам колко пъти ще се наложи да ходя още до там, докато си го взема. Аз като не бачкам с нормирано работно време - много хора не са като мен бре. Ми проблем си е и още как да бъдеш разкарван по разни тъпи учреждения за такива безсмислици. Пък работното им време е яко соц - до 16ч. Значи, ако си на нормална работа - трябва от работа да бягаш, че да си вземеш документа. И като го затрият - няколко пъти да го направиш това. И като все пак не го намерят - аре пък ходене в друга подобна службица.

Крайно време е малоумната ни администрация да схване, че времето на гражданите е скъпо нещо и не може за няк'ва хартийка да ти изяждат ден-два и да те разкарват като пумпал по гишенца. Чаках над 40 мин. с куп циганки ред за гишенце, за да ми каже служителката как това дето трябва да ми го върнат - те просто не го намирали и хайде елате пак след някой ден, па ще видим. Аз никакви други занимания си нямам налЕ, освен да се връткам по ведомствата за глупости.  И не само аз де.

Та...не знам на кои документи всъщност можеш да си вадиш колкото искаш копия и всичките да са ти оригинали.

То на самите тях пише копие и са с различни номера от оригинала мисля.
 Тези за които аз знам със сигурност са за раждане, за граждански брак и академична справка ( диплома?). Това с твоя познат с дипломата ми звучи невероятно ( не частта, че е с различен номер, а частта, че трябвало да я анулира), при положение, че студентите непрекъснато кандидатстват на повече от едно място и навсякъде разпращат академични справки,  защото всеки университет ги иска. Анулират се определени документи, като например ЛК или паспорт, които се иска да върнеш при издаването на нови. За други не знам.

Боби, дали пише "копие", или не пише на даден документ - издаден ли е от органа, който първоначално следва да ти го издаде - все тая. Имат еднаква правна тежест и двете. За т.нар. "препис" говоря, не за фотокопие с подпис, печат и надпис "вярно с оригинала", което може да служи само за справка на някого, не и за да извършиш действия с определени правни последици, чрез него. Аз и затова се ядосвам, когато някой ми заържа оригинал на документ, като ще служи само за справка все пак - спокойно може да си го снима, да огледа оригинала и да си го взема. Като си сменях във ВиК партидата на водата, че се водеше още на дядо ми (покойник) - отидох в офиса им с нотариалния си акт, погледнаха го, преснеха си го те, писаха по копието, че е ОК и си ми върнаха оригинала още в момента. Смениха ми партидата и повече не се разправях. Считам, че по същия начин може да се процедира и в редица други случаи, в които разни чиновници ни разиграват и правят на луди. Ама...не зависи от мен все пак, та какво аз считам - все тая. 

Иначе за моя приятел с откраднатата диплома за висшето - става дума за "ИУ-Варна". В "Труд", или в "24 часа" пуска въпросната обявя, те така поискаха, такъв бил редът. Защо - не знам, а го помня, защото се облещих и аз. Но пусна си обявата момчето, правиха му нова диплома, с нов номер, подписи, печати и така. Да не те излъжа, ама 2006-а година да е било това. Пък това дето някое ВУЗ ти държи дипломата за средното, докато си студент при тях - и аз така съм чувала, както казва м-и, че било с цел да не можеш едновременно  да се запишеш в два (или повече) университета и да завършиш едновременно две, или повече висши. Което ми е хем тъпо, хем смешно. Аз лично не познавам хора, способни едновременно да завършат право и медицина да кажем, в два различни университета и да ги учат паралелно, че и медицината е само редовно обучение... Просто такива гении чак - не познавам (за моя жалост). Но пък , ако има такива хора все пак, способни да го направят това, че откъде накъде пък ще бъдат ограничавани колко неща да учат едновременно и къде?! То, ако някой е способен да го направи това - е за медал и аплодисменти, не да му се пречи, ама...мое си мнение и това,

Пък това дето някое ВУЗ ти държи дипломата за средното, докато си студент при тях - и аз така съм чувала, както казва м-и, че било с цел да не можеш едновременно  да се запишеш в два (или повече) университета и да завършиш едновременно две, или повече висши.

А защо да не можеш да се запише едновременно в два университета и да завърши едновременно 2 висши? Аз не виждам какъв е проблема. Тук например образованието е на кредити и трябва да си вземеш предметите, които се изискват за твоето висше. Можеш да го протакваш колкото си искаш, ако искаш по два предмета на семестър да взимаш или пък за по-бързо има о допълнителен летен семестър за някои предмети. Не е ли това, което в България се нарича задочно?

Само мисля медицината и сестринството ( не знам за правото) вървят всички заедно на випуск и взимат еднакви предмети определени години, не можеш да си избираш. Но почти всичко друго ако учиш, можеш да избираш къде и кога да си взимаш предметите. Аз моето висше съм го взела в две разлини учебни заведения, понеже по-ниският курс предмети ги взех на място където е по-евтино и после прехвърлих за последните 2  години в университета, от който ми е образованието. Много студенти взимат паралелно предмети в повече от едно учебно заведение.  Мисълта ми е, че е съвсем в реда на нещата да си записан на 2 места, а и реално няма никаква пречка да завършиш 2 висши.  В България не е практика, но не виждам защо ще е изрично забранено, плюс това много български студенти учат на запад и им трябват повече дипломи за самото кандидатстване.

Това са някакви остарели неща, хората си ги изпълняват както са си, то си им ги проверяват и ги глобяват дори ако не е така  Само тия дето работят там примерно и ежедневно им минават тия глупости през главите, що не направят предложение да бъдат премахнати? Това е бумащина и за тях, то не на едно и две места са описани, ама в един момент не могат нищо да намерят. Имам доста "случки", та чак не ми се ходи по някой учреждения.
Не си спомням кво от къде съм събирала, но наистина са една камара документи, аз ги правих още след раждането, счетоводителката ми беше от тия припрените хора дето ще ти извадят душата нещо ако не е свършено и квото е било от нея ми е било пратено, че и проверки ми е правила дали съм изпълнила 

За изгубена или открадната диплома е вярно, че се анулира и се пуска съобщение, дори съм срещала такива.

За изгубена или открадната диплома е вярно, че се анулира и се пуска съобщение, дори съм срещала такива.

Академични справки със сигурност знам, че може да имаш по много. За диплома не знам, то академичната справка е по-добро и без това. Тук дипломи въобще не издават, само първоначално като завършиш да си имаш за красота на стената, ако ти е кеф. Но за всичко ти трябва академична справка.  Аз в  момента имам към 7-8 в къщи, които са само от 3 учебни заведения .

Тук академична справка си вадиш да получиш диплома и до там  т.е. всичко е за пари, защото плащаш за нея и им я предоставяш 

Някоя от вас, чието дете има бг гражданство (или двойно) и живее в чужбина да е получавало случайно писмо на българския си адрес, че детето трябва да се запише на у-ще? В противен случай следва глоба.
Брат ми е получил писмо за сина ми. След две седмици и без това пътувам за Бг, ще взема от Германия удостоверение за адр. регистрация. Казах да пазят писмото. Ако сте минали по този път и има нещо деуго, моля ви, кажете!

Блу, на твое място изобщо не бих се занимавала. Да вадя бележки от Германия, че да ги нося в България (в общината, или откъдето е писмото). Едно, че не виждам как ще те глобят изобщо, второ че тая глоба (ако я напишат) - стига да я оспориш като неоснователна и дотам. Пък тя ще е неоснователна, понеже Каи живее в Германия, има си двойно гражданство предполагам и изобщо...да се научат да проверяват информацията за едно-друго преди да хабят хартия и да пращат типови писма наред.

Боби, у нас в държавен ВУЗ и в частен - са различни изобщо системите по които се учи. Аз понеже съм била и в двата вида университети, мога до утре да ти описвам къде и в какво са разликите и те не са никак в полза на държавните. Но м-и е права за академичните справки в държавния, че и кокошките в "учебен отдел" как те правят на луд, ако искаш академична справка за нещо (а те са длъжни по принцип да ти я издадат), ама....иди ги накарай де.  Аз като тръгнах да напускам държавния ВУЗ - голям зор, докато си взема дипломата за средното (оригинал) и да ми издадат академичната справка (за да не се налага да държа повторно едни и същи изпити). Ма защо сега така съм искала, ама разпити, запъване, размотаване... Все едно съм длъжна да им обяснявам защо напускам въпросния университет. По принцип не съм, да, ама те пък като ми правят спънки и за всичко ми се казва "не" - по "стар БГ обичай" ми свършиха работата срещу подкупи и куп мазни лъжи от моя страна.
В частния университет - точно както е при вас е системата. С кредити, записваш си колкото предмета искаш и можеш да положиш успешно изпити по тях. Ако искаш и можеш - завършваш еди какво си за 2-3 години, ако не можеш - и 10 години го "влачиш", то си е твоя работа. Няма субективизъм при оценяването на изпити също така. Писмени са, тестове, проверяват се на компютър, сбор на точките и това е. Ако си чел - взимаш, ако не си - не. В държавните (все още доколкото знам) е раздаване на изпитни конспекти, зазубряне на цели страници от учебника, на изпит - пишеш тема, че после пък устно те препитва преподавателя, че субективно си решава колко знаеш и не знаеш по въпроса. Случва се студент, дето нищо почти не знае - да вземе изпит, понеже е симпатичен с нещо на преподавателя (особено момичета, изпитвани от мъже  ). Случва се и студент да бъде късан зорлен, по няколко пъти, ако е проявил глупостта да се конфронтира с даден преподавател по даден предмет и на този преподавател - никой копче не може да му каже. Лично аз - много по-лесно и с по-малко учене си взех изпитите в държавния ВУЗ, да. Но в частния - наистина научих нещо т.е. много неща и нямах никакъв вариант да избутам по даден предмет, ей така, ако съм чела "на вентилатор" учебника и да разчитам на "късмет и деколте". Веднъж пробвах да се явя на тест, като бях чела чинно учебника до половината и за другата му половина - просто съм заспала (тогава и работех и цял ден бач и нощем четене и на сутринта - изпит). Ама викам си - ще ида все пак... Еми от 30 и няколко въпроса тест - до 15-и въпрос някъде - безгрижно, оттам насетне (където не бях чела почти) - увиснах, ама жестоко. Не става и с "онче-бонче", понеже имаш 4-5 отговора, ама не са верен и грешни, а всички са верни, ама един е "най-верен" (пълен отговор) на въпроса и той дава точка, другите - не. Не успях да го взема разбира се. Вторият път - от воле, с 6-ца, просто имах време да си прочета учебника 2 поредни пъти (да го чета, не да го наизустя). По застраховане ми беше този изпит.
За дипломите, като се местих в частния - ТЕ ми фотокопираха дипломата за средно и ми върнаха веднага оригинала, а копието ми го сложиха в досието и толкова. С уговорката, че са ми много антични и спомените и инфото по тези въпроси (откъм 2000-та), тогава в държавен ВУЗ се приемаха по разните специалности студенти с т.нар. "държавна поръчка". Т.е. като те приемат така (обикновено с много висок бал ставаше) - държавата цака пари за твоето обучение. Ако доплащаш ти нещо - беше символична сумичка някаква. Ама парите дето ги дава държавата за теб - отиват в бюджета на съответния ВУЗ налЕ и той си ги харчи както намери за добре Допускам, че затова са държали оригинал на дипломата за средно, за да не може даден студент, в два ВУЗ-а едновременно да учи нещо си, с "държавна поръчка" т.е. държавата да му плаща за двете му образования. Не знам дали е така наистина, така си мисля аз. По тази причина всъщност, в моя държавен ВУЗ ми направиха 100 спънки като исках да напусна, понеже бях влязла и аз с "държавна поръчка" и като се махна - парите дето ги взимат за мен конкретно - секват. Финансово не им изнасяше.

Сега, чувам за хлапетиите на семейни приятели на нашите, че масово учат по две неща паралелно, на различни места. Обикновено първите 2-3 години е само едно, но като усвоят базовата материя по специалността, записват още нещо свързано с тази материя (като магистратура, или квалификационен курс, често в различен от основния ВУЗ). Което е ОК за мен, понеже за 5 години да кажем - можеш да си завършиш по нещо бакалавърската степен + 2, че и 3 магистратури свързани някак с основната ти специалност и да си по-конкурентен на пазара на труда още на старта. Или да имаш по-голям избор какво да работиш и къде в дадена област. Не съм питала обаче как стои въпросът с оригиналните дипломи за средно т.е. дали още ги държат в дадения университет до дупка.

Джей, аз бележка си имам. Ще им пратя копие от писмото и бележката по пощата и да се спасяват. 

Тук не можеш да завърши 2 и 3 магистратури. Не че не можеш де, ама е са една след друга. Поне в моята област магистратурата отнема минимум 3 години, макар аз под 3.5г някой да я е направил още не съм видяла. А и е работа на пълно работно време, нямаш кога да ходиш където и да е, щото дори и събота и неделя тичаш до лабораторията. Не знам как стои положението, ако правиш магистратура по английски примерно, ама то там и докторат да правиш пак можеш от къщи да си бачкаш в свободното време, та може и да е възможно 2 да направиш, знам ли. Но в природните науки всичко е пълно работно време. На мен дори ми беше изрично забранено да работя и ако тръгна да си търся работа, щяха да ми спрат стипендията. Изискването е да даваш 100% от себе си за тази кауза. За всеки 100% било различно, но трябвало твоите 100% да дадеш .

За академични справки- аз знам много хора, които са дошли тук да учат след като са учили в университет в България и нито един от тях не е кандидатствал само на едно място. Разпраща ли са документи на много места.

Жбрул, от моите наблюдения системата туке по-добра, че обвхаща винаги целия материал и че има чести изпити, не само на края на семестъра и че понеже са писмени е по-безпристрастно. Не е напълно безпристрастно обаче, защото те не винаги са тестове, примерно аз преподавах лабораторни и там нямаше един въпрос, който да беше тестов. Аз не харесвам тестовите въпроси, защото в живота като опреш до някаква ситуация никой няма да ти даде 4 варианта да си избереш, а ще трябва да си го знаеш. Сега работя в медицинско училище и като им почнат тестовете седят разни лелки да ни гонят да не сме говорели пред залата, че сме пречели на бъдещите медици да си вземат теста - разсейвал ги бил шума. Чудя се, като влезнат в спешното там дали ше им пазят тихо докато те се чудят кой възможен отговор да изберат . При лабораторните обаче всичко беше или кратък отговор - буквално с една две думи, или да пишат лабораторни рапорти по няколко страници и разни други писмени работи. Та тези рапорти реално не са много обективни, заради което аз бях направила критерии кое колко точки отнема -примерно, ако липсва еди какво си, еди колко си точки. Лошото на тези е, че се случва да се пишат сравнително високи оценки на работи, които са написани не много добре, но пък си имаха всичко необходимо, бяха спазени изискванията. Но поне са им дадени критериите, никой не може да каже, че не се оценено обективно. Та мисълта ми е, че няма идеално, всяка система си има и добри и лоши страни. Аз мисля че изпитването на дъската също възпитава необходими качества, които тук пък липсват.   И пак, точно като у нас, идваха на края на семестъра да се  молят да им правиш услуги. Една дори ме обвини в дискриминация ( възрастова ), друг мина на жалби, че сега заради слабата оценка му спирали парите за училище и нямало да може да продължи да учи заради мен ( дори за момент се почувствах виновна), трети се опита да изкара, че понеже съм била нова, той не получил достатъчно добро образование и затова имал по-ниска оценка ( ама като разгледаш всички оценки на класа си бяха крива точно като камбанка) ,някои ти правят четки като явно мислят, че ще спечелят нещо от тази работа ... та и тук ги има такива

Джей, аз бележка си имам. Ще им пратя копие от писмото и бележката по пощата и да се спасяват. 

Става и така Блу. Но пускай с обратна разписка. Не, че не го знаеш, ама аз да напомня (нЪл тренирам за свекърва). 

Боби, както казах и нагоре - зависи какво учиш - относно това дали можеш едновременно да тикаш и една, че и две магистратури в добавка. Зависи също така дали само учиш, или и работиш, зависи дали си стипендиант... Естествено, че възможността зависи от тези и още 100-ина фактора. На мен думата ми беше дали е законово възможно, дали не е, важното е да е (за мен), пък който може да се справи - да заповяда. То си е негова работа как ще успява и дали ще може.
Разбира се, че всякакви "медицински" и свързани с тях специалности - изискват само с това да се занимаваш, такова е естеството на материята. Но зер - не е само медицината и подобни в програмите на ВУЗ-овете, има куп други науки и специалности, позволяващи в няколко техни "клона" едновременно да учиш и да се доквалифицираш... То откъде тръгна въпросът, че къде отидохме - сефте 
Иначе в НБУ е щатската система на обучение и оценяване (доколкото знам), аз я харесвам повече, НО не защото така ми беше по-лесно да завърша. Дори напротив. "Лесно" - в смисъл сравнявам с колко учене имам шанс по тази система да взема изпити и с колко по тази в повечето ни държавни ВУЗ-ове. Ами в НБУ нямам шанс да изтикам на изпит, ако не съм учила наистина - факт. Изтиквала съм в държавния, с 5 прочетени въпроса, от конспект 35 въпроса, че и 5-ца ми писаха.  Пък аз да си призная отидох, ей така "тестово" да видя какво представлява самият изпит, не с идеята, че реално ще опитвам да го взема, па било и с тройка... Еми сори, ама като поразточих локумите (аз щото хич не мога нали  ) на писмения въпрос, като взех да клепам на асистента и да говоря уж по темата, ама то едни чисто общи приказки - беше редно да ме скъсат, та две минус да имам. И това е изпит по "Стопанска история" - учебникът дебел колкото два телефонни указателя...еми не бива да мога да го взема тоя изпит с 50 попрочетени оттук-оттам страници и каквото знам от обща култура по тия въпроси. Обаче го взех и то с висока оценка. А самият учебник го четох подробно години по-късно, ей така вече от интерес, не щото за изпит ми трябва - то си е интересен де, като материя.
Да, тестът ти дава "подсказка" с готовите отговори, но ако хабер нямаш за к'во става дума - тая "подсказка" не ти върши работа. И второ, МНОГО ВАЖНО за мен - в тестът са концентрирани питания за наистина важното, базовото за даден предмет (в моята си специалност говоря). Не да пиша "есета" с общи приказки по 5-6 листа, за да покажа, че знам същественото дето е половин страничка по този въпрос. Разбира се...в зависимост от предмета - имахме и "отворени тестове". Или по статистика и висша математика - ми имаш условие, имаш 4 крайни отговора, ама следва да си решиш задачата, че да получиш някой от 4-те. Ако получиш 5-ти  , да "подсказка", че си сгрешил, можеш пак да я решаваш, ама нямаш пък времето за целта. Е на 30 задачи математически за 1 час - не моЙш им нацели отговорите на случаен принцип и да минеш. И за 10 не можеш. Или някой 1 на 1000000 ще успее. Но пак подчертавам - говоря за моето си образование и кое е по-добро като вид обучение и начин на изпитване за него. Ако съм на изпит по анатомия да кажем - за мен е по-логично да пиша въпрос, не да цъкам някое тестче, ама това според мен. Има по-умни глави от моята за тия неща все пак.

Категорично обаче, в НБУ, като учебници (те ти дават техни си издания, влизат си в таксата), като начин на преподаване, като начин на изпитване - бях много по-мотивирана наистина да уча и учех. Нямаше го моментът да се почувствам прецакана, заради нечие субективно отношение. Или пък да взема изпит (както си признах че ми се случи),  когато директно си бях за късане. Не знам как да го обясня....чувството ми за справедливост (освен другите плюсове) - никога не е било засягано там. Полагам усилия - имам резултат, не полагам - нямам. "Чиста и проста" сметка. Няма "заверки", няма "А ти купи ли си МОЯ учебник", "А ти беше ли на еди кое си упражнение?". Като не съм била - за моя сметка си остава, на мен ще ми е по-трудно сама да усвоя материала и пр. Изпитът е един за всички обаче и се искат еднакви знания на него. Кой бил на лекции, кой не бил и защо - никой не го интересува (и правилно) - искат ти еди какъв си резултат и точка. Докато учех редовно - имахме и постоянно текущи изпити по преметите и оценката се оформяше + резултатите от тях, към този от самият изпит, 30/70 % мисля. Като минах "дистанционно" - к'вото направя на изпита това. Като не го взема - пак се явявам докато науча каквото се иска от мен както трябва.

И администрацията се държеше както следва да се държи - в моя услуга, за всичко каквото се сетиш, усмихнати, експедитивни... Ако сега реша нещо да уча в България баш - няма да се замисля къде да е да ти кажа (специалност, която имат там де, нямат всичко на света). По-скъпо е - да, ама има защо.

Джей, мерси! Не се бях сетила за това. Честно. Тук освен ако не си подаваш някакво предизвестие или нещо такова важно, никога не се пуска с обратна разписка. Съответно не ми се е случвало да се загуби писмо. Та, нямаше как да се сетя.

То, не че ще се загуби и при тях, но БЕЗ обратна разписка - биха могли да твърдят, че не е получено (ако така им изнася) Та с обратна си го пусни и си свиркай. Аз като бачках навремето в рекламната фирма, се научих колко важно нещо е обратната разписка и колко плащания ни е спасила тя от некоректни клиенти.

Ха сега кажете от къде да си купи човек войнишки кубинки, ама 38ми номер.

Как от къде? Тук в България ли? Мисля, че в Амазон има.

Да в България. Класическите български войнишки ( не офицерските) кубинки. Амазон сега чувам, че има български сайт. Ще проверя.

П.П. Нещо не е наред тоя сайт, а и нищо не излиза като търся кубинки

Няма български Амазон, във вашия или английския. От тук може би в Дайхман ще има.

А, за тук знам, ама аз питам за българските войнишки кубинки.