Робин, лекарят от женска консултация смята, че ще се справя, но тя не намираше смисъл и в изследването за гестационен диабет. Според нея всичко е прекрасно, но то и аз така се чувствам. Единствено е съгласна с това, че бебето върви по-голямо, но не вижда проблем да родя нормално. Само че тя също е измерила по-голяма коремна обиколка, но досега не го е коментирала по никакъв начин. Лекарят от фетална морфология от своя страна се запъна с ГД от средата на бременността именно заради по-голямата коремна обиколка. Изследванията ми бяха аха на границата и даже аз доста инатливо не ги приемах за верни, повторих и пак бяха на границата, но тоя път от долната страна. Както и да е, водят ме ГД и това е. Но заради това ГД искат категорично да отслабна (свалих 2 кг още в началото и повече ни качвам, ни свалям) чрез спиране на всички захари, за да може натрупаната захар в черния дроб на бебето да спадне като количество, дробчето да се нормализира (то издувало коремната обиколка) и коремчето да се прибере, така че главата да е най-голяма и водеща при раждането. Тоест никой не смята, че самото бебе е супер голямо и оттам е големия проблем, а съразмерността между обиколка корем и обиколка глава. Според лекар от фетална морфология това може да доведе до луксация на раменна става при нормално раждане. Тя ако искаше на всяка цена да ме принуди да е секцио щеше да изсмуче нещо къде по-сериозно и с по-голям риск. Тук рискът не е толкова голям. Но ми добавят вече и очакваният размер на бебето, с което буквално ме сплашват, че ще има много разкъсвания и кръв. Аз казах, че тия размери за мен не са водещ фактор, щото синът ми го мериха с 500 грама по-малък около 30 часа преди да се появи на бял свят и той не е единствен пример за неправилни изчисления. Притеснява ме усещането, че всъщност някой се опитва да ме притисне да взема решение, което аз не искам да взимам. Искам си нормално раждане, страхувам се от секциото. Имам насоки засега да го обсъдя с лекарката от ЖК отново и евентуално при следващ преглед ако този персентил не спадне повече да ида отново на ФМ. И тогава вече може и да ми го наложат като необходимо. До този момент коремчето е малко по-близо до нормата и съответно съотношението се е подобрило, но не достатъчно, за да съм спокойна изцяло, че няма все пак да бъде "измислено" нещо дори. Това притеснение от секциото е ужасно и под влияние на хормоните не мога да съм сигурна, че взимам правилно репение. Най-малкото, защото дори сама предпочитам да предизвикат нормално раждане 2 седмици по-рано пред това да ме режат пак толкова по-рано. Просто не искам да бъда рязана явно и това е основният проблем. Опитвам се да се успокоя, че не съм единствената, че някои дори го предпочитат, но пустата операция не ми дава мир и това е. както Павла и преди е казвала - аз като си навия нещо и друго не приемам. Явно случаят ми е пак такъв, но действително не мога да съм сигурна вече дали този път мисля рационално или емоционално, защото знам и, че съм доста уплашена от предстоящото след раждането. Забравила съм що са колики, безсъние, зъбки, температури... Страдам, че ще отделям по-малко внимание на големия и изобщо коктейлът от емоции е толкова мощен, че изобщо не вярвам сама на преценката си вече. Ей това ми е проблемът. Че и няма с кой доверен човек да го обсъдя, някой който има представа що значи раждане, как минават процедурите и знам, че е разумен човек. Мъжът ми се плаши от тоя процес и дори не иска да се поинтересува от процедурите от страх, че ще поискам да вземе участие. А то реално никой друг не може да вземе решение вместо мен. Остава да чакам в напрежение следващия преглед и да видим какво ще стане, а тогава вече ако има нужда "да се налагам".
В Надежда ще раждам, а там май няма избор на екип, а който се падне на смяна. Аз така и предпочитам де. Може би само като се планира секциото лекарят от ЖК гледа да е при него, не знам. Но за нормално раждане нямат избор или поне досега никой не ме е питал.
