0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Карфиол за вечеря още не съм виждала дори и при свекърите, които са преживяли войната и не изхвърлят храна.
Обикновено вечерят филии. Майка ми много им се чуди, ама така е - не готвят за вечеря. Добре, че поне моят мъж се научи да яде салата. Дори вечерята им се казва "вечерен хляб".

*
Аз в началото се чудих на американците и все се оплаквах, че аз права не мога да ям и си искам маса стол и чиния-порцеланова, чаша-стъклена и прибори-метални. Но което ми харесва е, че и мъжете могат да се включат в готвенето, като направят скарата, така аз правя салата и някаква гарнитура, купувам някой пай или чийзкейк за десерт и готово. В Бг всичко от-до беше моя грижа (не сме правили много скари тогава, че по тези апартаменти нито има място, нито исках да опушвам съседите), ами много се натоварвах с едно гости, честно казано, като сложим и чистенето преди и след. Но най-гадното от всичко в Америка е, че някой от двамата трябва да не пие, че да ни закара после у дома, нямам решение още на този проблем, освен да чакам Мишо да стане на 16  и да го използвам като шофьор.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Тук верно, че скарата си е само мъжка работа, ама пък и в България какво им пречи да се включат в готвенето? При нас винаги мъжете са готвели. И при двата ми чифта баба и дядовци беше така - мъжете готвеха. При едните, които си бяха купонджии и все имаха гости,  само дядо ми готвеше, а баба ми чистеше, подреждаше и от време на време му беше като чирак - да нареже нещо, да донесе нещо... Като ходех при тях сутринта докато спяхме ставаше да ни прави закуски.  Що бухти и палачинки е направил този човек, не е истина :-).

1-2 бири можеш да си пийнеш.


  
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Аз обикновено кобинирам немски и български табиети за гости :D Зависи кой посрещам, но винаги има различни неща у нас и гледам да има по нещо от двата свята. Моите гости много обичат баниците, които правим, както и солени кексове. А от тортите по рождените дни на децата са супер възхитени, защото са сравнително прости, но вкусни. Масите обикновено изглеждат претрупани, обаче почти всичко се изяжда, че и си искат за в къщи :lol: Обичам да посрещам гости, но винаги наблягам на разнообразието от салати, на манджи не толкова. А грил винаги може да се направи, но не и у нас :D
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Bobbie, у нас готвенето за гости наподобява схемата на баба ти и дядо ти.
Мъжът ми обича да си "бае" на месата -  нова марината ще измисли, ще си ги приготви /после ще си ахка, съответно трябва да се включвам и аз в масовото възхищение :lol:/ Абе, чревоугодник си е човека. Аз обикновено асистирам. При салатите положението е почти същото. Само ако се забави на барбекюто, ги нарязвам аз.

Ако и двамата сме били на работа, но вечерта имаме гости, купуваме нещо готово печено и екипно приготвяме някоя салата.

Скоро свеки ни беше на гости и притропваше 3 мин. пред кухненския бокс, но като видя, че не й осигуряваме достъп, кандиса и си седна на масата  :lol: Кой знае къде ме приказва сега каква готована съм - да карам синчето да готви  :mrgreen:

Иначе ежедневното готвене го отнасям аз обикновено.
Ако имам време, де.
« Последна редакция: Август 10, 2014, 13:39:05 pm от Елфи »
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Bobbie, у нас готвенето за гости наподобява схемата на баба ти и дядо ти.
Мъжът ми обича да си "бае" на месата -  нова марината ще измисли, ще си ги приготви /после ще си ахка, съответно трябва да се включвам и аз в масовото възхищение :lol:/ Абе, чревоугодник си е човека.
Все едно за моя мъж говориш :-). И тук се правят разни маринати или само сухи подправки, пък се киснат или овалват от предната вечер, после се носи месото да се опушва 2.5 часа, после се мести от пушилника във фурната още към 4 часа, ако не е повече и после си ахка колко е вкусно. По принцип той обича да готви и само се хвали сам колко било вкусно яденето или пък повтаря на децата "- Харесва ли ви? Тати го е сготвил. " :-) ха ха ха.

Егати хранителната тема подхванахме. Ама понеже е за моториката, та да и питам какво мислите за случая на тоя дето залял приятелката си с блажна боя. Не мога да разбера как още не го съдят.
« Последна редакция: Август 10, 2014, 23:08:33 pm от Bobbie »


  
*
какво мислите за случая на тоя дето залял приятелката си с блажна боя.
Мисля, че ако някой причини нещо такова на дъщеря ми, ще му се види тесен светът, без да ми пука колко безнаказан се се чувствал, когато е изливал боята.

Какъв човек трябва да си, каква майка те е отгледала, колко трябва да си тъп, че да не прецениш, че застрашаваш живот. Че и снимали!
*
Какъв човек трябва да си, каква майка те е отгледала, колко трябва да си тъп, че да не прецениш, че застрашаваш живот. Че и снимали!
Знае си човекът, че в БГ няма правосъдие и затова си е позволил. Не опира до майката тук, а до затрита ценностна система в нашата мила държава.

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Да, в допълнение на нещата, които сте казали, че се чувства безнаказан, че е тъп, че не преценява, че застрашава човека, има според мен и друг, по-сериозен проблем, който нас лично като жени ни касае. Това е престъпление извършено от накърнена мъжка чест. Най-голям проблем аз виждам в това, че се пускат някакви обяснения тя каква била, на дроги, пък с други спала, пък не знам какво си - като че ли което и да е от тези неща имат значение. Насажда се мисленето, че при дадени обстоятелства ( например изневяра на жената) е ок да се направи подобно нещо. И още по-лошото е, че голяма част от връстниците му, коментиращи под видеото, са на негова стана. За мое огромно съжаление, България все още си е ориента, когато става дума за отношение към жените. Ако мъж изневерява се смята за пич, а ако жена иневерява е боклук и си заслужава подобно отношение. 


  
*
Боби, пропуснала съм го това, но те квото и да си говорят, може дори да не е вярно. Присъствала съм в ситуации, когато приятелите на момчето просто не харесват момичето и във всеки момент, в който я няма говорят лоши неща за нея.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Боби, пропуснала съм го това, но те квото и да си говорят, може дори да не е вярно. Присъствала съм в ситуации, когато приятелите на момчето просто не харесват момичето и във всеки момент, в който я няма говорят лоши неща за нея.
Да разбира се, може да не е вярно. Но идеята ми е, че не би трябвало да има значение дали е вярно или не е вярно. Тоя дришьло си мисли, че трябва да го разбираме едва ли не, защото еди какво си било станало преди това. Ако това не беше накърнено мъжко самочувствие, а каквото и да е друго, не мисля, че щеше да срещне толкова разбиране. Ама нали била боклук, та значи е разбираемо.


  
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Ей го на бъдещето на България. Сега котета, по-нататък не се знае...
http://www.zoomania.org/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%8F%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/
За съжаление винаги е имало и ще има такива. Като бях дете в квартала имаше един, който ходел да беси котенца в парка и ние не вярвахме докато един път не ме заведе да ми покаже едно обесено котенце. Най-лошото обаче е, че за децата това не е толкова ужасно, когато са малки  Сега като си помисля и ми настръхва косата направо, но тогава не съм сметнала за нужно да го съобщя на някого, а и едва ли би имало ефект. А като бях втори клас веднъж бях  в тайфа, която тормозихме едно котенце. Е, не такива изцепки, а и накрая нищо му нямаше,  но пак  ме хваща срам.  Толкова е лесно да се въвлече едно дете в подобно нещо, когато никой не те е учил, че не трябва да нараняваш животни или хора.   Но как да го научиш, като повече от половината наше население милеят по времето, когато са гонели прасето по двора да го колят и се смеят как квичало в ужас, щото разбиращ ли традиция било.
« Последна редакция: Август 11, 2014, 16:14:16 pm от Bobbie »


  
*

Да разбира се, може да не е вярно. Но идеята ми е, че не би трябвало да има значение дали е вярно или не е вярно. Тоя дришьло си мисли, че трябва да го разбираме едва ли не, защото еди какво си било станало преди това. Ако това не беше накърнено мъжко самочувствие, а каквото и да е друго, не мисля, че щеше да срещне толкова разбиране. Ама нали била боклук, та значи е разбираемо.

Точно това си мислех и аз като го показаха тоя сульо  :x И най-спокойно заяви пред камерата, че не съжалявал за постъпката си. Има си хас. Ама няма и кой да го накара да съжали, предвид смотания ни съд. И друг пример за ориенталско мислене мога да ти посоча, съвсем личен. Като стана всеизвестно, че сме се развели с Иван и директно са ме питали и зад гърба ми се е коментирало масово: "Защо ТОЙ се е развел с мен".  :wink: Никакво допускане, че може аз да съм пожелала развод. Не, че това е съществено в случая, но илюстрира баш ей този сбъркан, ориенталски манталитет. Той "мъжът - господарят", той има право да изисква, да капризнични, нещо да му харесва, или да не му харесва... А ти "робинята Изаура" - трябва да си трайкаш, да целуваш ръка и каквито ще тръни да ти вършее на главата - ходиш да палиш свещ в църквата, та дано не реши да те нарита. Та преди да се разведем, като се държеше като бесен пубер и то пред очите на всички, с които сме коментирали, че това не спре ли - ще се разведа и точка, но няма да търпя някакво подобие на семейство... И почваха да ми опяват как: "Ми той е мъж, ми той има нужда от време да свикне с детето, да се осъзнае като баща, да му стане интерсен Дани..."  8O И това с един такъв благ, всеопрощаващ тон, все едно говориш за бебе, което тепърва се учи да се храни само, че омазало всичко с храна на масата и ся... "Ми не му се дразни, дете е, ще се научи по някое време..". В същия ТОЗИ момент обаче, ако аз спомена, ей така да върви разговор, че съм капнала физически сама да се разправям с бебето, че то не спи, че изнемогвам.... Аааааа, аз съм жена и слушах "дълбокомислени фрази" като: "Квачка зелена трева не пасе".  8O То си е нормално все пак жената (майката) да се гърчи, това не е проблем, а си е редно даже. Това, че ми е първо дете - не предполага, че и аз имам нужда от време да свиквам с тоталната промяна на живота си, задълженията си. Тцъ. Но за тати - не само се полага, ами се подразбира, та чак да го ожалят миличкия, че се бил чувствал пренебрегнат от мен, понеже видиш ли ти аз все с бебето съм се занимавала... Повтарям - МАСОВО и от ЖЕНИ - беше такова отношението по казуса. У нас е така за всичко - яко двоен аршин, според пола. ТОЙ кръшка, понеже бил имал физиологична, нужда, или нужда от разнообразие - то е някак оправдано, разбираемо, ако и да не е за аплодисменти. Но ако ТЯ направи същото, по същите причини - аууу курва, працал, мръсница - за абсолютно идентично действие отношението е коренно различно. Ако мъж поиска развод заради изневяра - то е разбираемо, ако ще веднъж само да е било - важИ. Ако жена поиска да се развежда, заради системни изневери на съпруга си обаче...оп "какво толкова, те всичките така правели, нали все пак се прибирал в къщи..."  8O Тя жената его и самоуважение - няма, ако има и деца от същия - съвсем пък не й се полага, пък така си лишавала децата от баща... Звучи невероятно да ги казвам тези неща през 2014-а година, но те са такива и изгледи за промяна няма.

Не посмях да отворя линк-а за котенцата, че си знам нервите по темата... На братовчед ми хлапетата идваха в събота тука на гости. А аз освен с детето съм и с двете котки на село, на тях много им харесва разбира се, цял ден вилнеят по двора. Та първата работа на децата на братовчед ми беше да започнат да тропат срещу тях, да крещят, да замахват... 8O А те и двете се затърчаха да им се радват и да ги огледат, защото за тях те са същият вид същества като Дани. Ама са само визуално. Та докато влязат в къщи и го изиграх "злата леля", с директна заплаха, че който от тях дори каже: "пшшшшт" на някоя от котките ми и ще го ошамаря така, че свят ще му се завие. И откровено казано - щях да си изпълня заплахата. Побеснявам от неадекватно и злобно отношение към какви да е животни аз.
В един момент се изкуших дори да ги оставя да опитат да тормозят голямата котка (тя е над 6 кг.), че лично тя да ги подреди както им се полага. А тя хич няма да ги бави. Но просто не исках да им давам повод, да си подхранват реално ненавистта към животни и котки в частност. А те такава имат чисто придобита и внушена от родителите, не са се родили такива я. Баща им е дипломиран ветеринар забележете (никога не е практикувал), който се страхува да пипне домашните ни котки дори... :lol: Какво да се чудя, че и децата му се държат неадекватно.

Предполагам, че има малък процент психопати, които просто си се раждат такива и започват проявите си на болна жестокост с котенца и кученца нали, после минават на хора. Но категорично, мнозинството хора, които се държат злобно, жестоко и неадекватно с животни го правят, защото така са научени в семейството си още като деца. Забелязала съм също така, че такива хора са нетолерантни като цяло. Живеят с идеята, че те са център на вселената, имат някакво висше право да съществуват САМО те, техните нужди и кефове са над всичко...

Аз много обичам животни, винаги сме имали у дома и не мога да кажа, че заради Дани специално имам и сега. Но и да нямах - бих взела, дори заради него само, за да му създам правилно отношение и към животното и посредством грижите за него - към други съществени неща в живота. За мен е изключително полезно в много аспекти в дом, където има деца да има и някакъв домашен любимец. От това следват само ползи, или поне на мен не са ми известни вреди. Ако не си вземете гибонска усойница за домашен любимец де  :lol: Не, че и тя не е симпатична, ама един фал и 100% щета.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
100% съм съгласна с теб Жбрул на тази тема. Знаеш дори че се оказа, че и двете сме мислили едно и също, когато кажат, че някой мъж бил "помагал".  Но жените сме( са) си виновни, с това робско мислене.  Под коментарите на този хубостник с боята, имаше и доста жени, които смятаха, че е бил прав, понеже му е писнало. И тези глупачки ( щото нямам какво друга да ги нарека) така си учат и децата. И най-лошото е, че като видят някоя друга жена да изплува от този тип мислене и започват да я оплюват, ако може да я натиснат и тя да е като тях.  Докато жените продължават да търпят това отношение, докато смятат, че са смешни майтапи от сорта как жените са по-тъпи, ще си страдат и ще си получават по-малко пари от мъжете са същата работа и ще ги унижават като този с боята. Бях започнала да пиша повече, но се вбесявам направо и го изтрих, че ще стане километричен пост.


  
*
Уфффф...тя тази тема дълга, та безкрайна наистина. Съгласна съм, че ние (жените) и сами си го правим това - да продължава да е такова отношението към нас, та някои (дори доста) така си възпитават и децата. За да се уважаваш сама и да постъпваш по определен начин - едно, че малко от малко родителите ти трябва да са те научили, или поне да са ти показали, че така е нормално, или ПОНЕ да не са ти внушавали, че не е нормално само защото си жена, да не се възприемаш като жив човек и то не по-малко човек от всеки мъж. Може и сама да стигнеш до тези изводи, ама трябва "да имаш и топки", за да преодолееш отношението на голямата част от обществото, когато живееш по начин, който за теб (и за "белия" свят) е нормален.
Колкото и човек да си казва, че няма да обръща внимание на хорски сплетни и коментари, на дадено отношение, отстоявайки дадено свое решение...на моменти дотежава, загорчава, става ти криво и обидно дори. Все пак - никой не живее в гората, вкл. и аз, не можеш да се изолираш тотално от този сбъркан манталитет и неговите последствия. Всичко това те натоварва психически, действа ти на нервите... Когато някой те неглижира, или те гледа като "дефектна стока", само защото видиш ли ти си вече разведена ЖЕНА, а дори няма куража да ти каже ЗАЩО така те гледа...идва ти отрова да плюеш  :lol:

Имам една позната дето от 10 години е боксова круша на мъжа си... Дето вика майка ми: "Брех не ги научи ръбовете на тези врати у тях къде са толкова време" (понеже тя през 3 дни "се удря в касата на вратата"). И да ти кажа какви коментари на общи наши познати дочух, забележи "посоката на одобрение" каква е. Занчиииии.... Тя Х., ей на 10 години я бие мъжа й, че пие, че и пари не носи, ама седи си момичето при него ГЛЕДА си семейството и децата, никой път не се е оплакала на глас, нищо че всички сме наясно... Пък вижте я Светослава, как за НЯМА НИЩО остави момчето, дето не й е посягал и парите му пари и в къщи се прибира ДАЖЕ  8O Ми не гледал детето, ми по дискотеки ходел...е голяма работа, то никой мъж не си гледа детето, те и нашите не са ги гледали, ама ей на още сме си заедно (това са жени на по 50-60 години). И тя (демек аз) сега какво си мисли? Че кой мъж ще я ПРИБЕРЕ?!!  8O с чуждо дете... Да не ти преразказвам всичко, че пак ми кипва. Но същественото е, че за драгите госпожи - е супер похвално да се натискаш при някакъв тъпанар, който 10 години те смила от бой, евалата налЕ - каква жена, каква майка, паметник трябва за такива. Минимум! Аз съм антипода на "жената-герония" естествено. Че той моя даже не ме биел, че за к'во се развеждам тогава? Лигавщини. ;) Пък идеята на тези стринки, че всяка жена - мечтае просто да бъде придатък на някой мъж...как да я коментирам - не знам. Какво значи "никой нямало да ме прибере" бе? Че къде да ме прибира и защо? Аз къща нямам ли си, да не съм добитък някакъв, че да ме "прибират в обора". С "теленцето" налЕ. Ма те не щяли мъжете чуждо дете... Ми то детето ми си има баща, той си го гледа, по коя логика някой си там нов мъж мой трябва да ми гледа детето, ако имаме връзка, че да го "иска"... Бе просто думи нямам за тези простотии.
А това е масово, не е да кажеш някакъв прецедент, че специално за мен такива коментари.

Освен сбърканата народопсихология по тези въпроси у нас обаче, поне половината проблем и неговата нерешимост е по чисто икономически причини. Докато една жена у нас още няма деца - все има вариант някакъв да оцелее сама и да живее така, както тя разбира за нормално и правилно. Родиш ли дете обаче....картинката рязко се "спича" в икономически аспект. Едно, че масово жените са по-нископлатени, пък заплатите у нас какви са като цяло и за какво стигат - ясно. Когато имаш и дете, често не можеш да работиш изобщо, или ако те наемат е за мижави пари. Е, к'во праИш тогава колкото и мъжа ти "да не бива"? Ако имате с него едно общо жилище, или сте под наем, с по една мижава заплата и двамката някак - скърпвате там бюджета, живеете все пак, можете да гледате и детето... Останеш ли сама с това дете - буквално си на пътя и умряла от глас барабар с него. Ми да, всяка нормална майка в такава ситуация - преглъща и егото и юмруците на мъжа си, за да е поне детето й на закрито и нахранено (образно казано). Не мисли, че у нас са прецедент подобни случаи и "семейства". Да не кажа, че те са големият процент. "Заедно" по икономически съображения просто. И да няма пиянство, побои и крайни ексцесии чак - тези двама не се понасят, нямат реално никакви лични отношения, просто са съквартиранти "за пред хората", защото "детето да си имало семейство", а всеки от тях си води свой някакъв си живот. И ей това нещо у нас - се счита за съвсем нормално, редно и за предпочитане пред развод и поставяне "на чисто" на личните отношения. Познавам много такива "семейства", които са формално женени и заедно години наред, понеже е някак срамно и осъдително да си разведен просто. Семейства, в които категорично не са финансови причините за тези формални бракове, ами "какво ще кажат хората". Ми какво да кажат? И какво значение има джанъм - така и не разбрах.

Вуйчо ми лека му пръст - 10 години си имаше любовница, всеизвестно беше каква му е, навсякъде ходеше с нея, вкл. по официални служебни събирания. Веднъж било нещо твърде официално, та вместо нея - завел законната си съпруга и половината му колеги не се усетили, та пред нея питали любовницата му къде е. Жена му пък - си имаше и тя връзка с един човек и сега си живее с него...смятай колко години вече...към 24. Та тия двамката - 10 години си имаха любовници, бяха официално женени и "семейство" под натиска на дядо ми (също покойник), защото...детето да си имало семейство. Едва след като дядо почина - вуйчо ми посмя да се разведе и си живя още 10 години с любовницата си в друго жилище на семейни начала. Вуйна ми от съда направо - отиде и тя при човека, с който си имаше дългогодишна връзка и оттам не е излизала и до ден днешен. При положение, че вуйчо ми й остави да си ползва жилището както желае, въпреки че е негово лично и си купи друго, в което се изнесе. Ексцесии не е имало - и двамата се почувстваха страшно облекчени най-после. Пардон - и четиримата замесени в тази сапунка made in BG. Но заради "какво щели да кажат хората" - те двамата (вуйна и вуйчо) 10 години бяха длъжни всяка вечер да се прибират в общо жилище и да спят в едно легло и буквално не можеха да се дишат тогава. Нормално. И за баба ми например - това е някаква висша добродетел. Пък за мен и майка ми - простотия и лицемерие. Майка ми от кои години се разведе с баща ми - до ден днешен на нея й се пили какъв срам и позор е това, че трябвало да търпи (само защото е жена). Аз също съм "срам и позор" за фемилито, мноУ ясно, ама с тая калпава майка - какво да очакваш от мен.  :lol: Вуйчо ми, при цялата гореописана ситуация и също развод - оп, той горкичкия, той нямал избор, ма тя жена му не ставала, тя ако ставала той нямало да хукне по чуждо....Ама разбира сеееее!!!  Точно днес по обед вдигах кръвно с ей тия приказки на баба ми. Както се сещаш може би, то и аз опрях до развод, защото ако Иван се е държал зле , или неадекватно - то непременно аз лично и изцяло съм провокирала такова поведение у него ;) Той е мъж все пак, те са безгрешни и ако се оакат - то някой тях ги "провокира". Като например с това, че вземем да им родим дете, та го гледаме това дете и ей ти на - жива трагедия, той горкия човечец какво го споходи... Последва пространно обяснение как братовчед ми (на вуйчо сина му), който е тотална гнида - той милия и той не случил на жена, затова се държал като гнида, тя го принуждавала хахахах. Никакви примери (около 100), че той не е гнида, защото тя му е жена, а тя му е жена именно защото той е гнида, благодарение И на "светлия семеен пример", който му се даде под давление на баба и дядо - не вървят. "Ти ся що приказваш лошо за него?"  8O Еми какво да кажа за мъж на 37 години, с две деца, който се обажда на майка си по телефона тайно от жена си, че и не го и крие.  :lol: Че е Хенри 8-ми ли? Този същия - стоварва децата си на майка си за 2-3 месеца в годината, в къщата на мъж, който не му е никакъв и с нищо не му е длъжен и който ги гледа все едно са му родни внуци. И вместо да е благодарен до смърт за отношението - нашият мъчли като п**а, докато жена му овиква по телефона въпросния човек. Последната й тема да крещи и истерясва е, защо този човек е купил за РД на сина й таблет, ама не защото тя има против да му се купи таблет, а защото не я питали нея какъв модел да е и защо го купили в България, ако се развалял, пък те в Англия живеели, пък гаранцията... Това, ако го бях чула от хора дето не ги знам и познавам - не бих го повярвала. Евала му на търпението на този човек - аз ако бях, да съм ги наритала всичките отдавна, ама търпи ги, заради вуйна ми и той...и там една сапунерка жестока де. Ама същественото е, че брат'чеда е МЪЖ и пич и чудо, ако нещо не е ОК - то жена му и Вселената са виновни и аз разбира се, понеже имам безочието да го кажа.  :lol: Тя жена му само пред мен не смее да диша, но това е понеже аз не съм толкУ велика и свястна както би бил един мъж просто и двора ще й се види много тесен, още докато си помисли да прави панаири... Дефекти на пола налЕ ;)

Както казах...безкрайна тема. Та ще взема да спра засега.  :lol:
« Последна редакция: Август 13, 2014, 23:18:07 pm от Jbrul »
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
за драгите госпожи - е супер похвално да се натискаш при някакъв тъпанар, който 10 години те смила от бой, евалата налЕ - каква жена, каква майка, паметник трябва за такива. Минимум! Аз съм антипода на "жената-герония" естествено. Че той моя даже не ме биел, че за к'во се развеждам тогава? Лигавщини. ;) Пък идеята на тези стринки, че всяка жена - мечтае просто да бъде придатък на някой мъж...как да я коментирам - не знам. Какво значи "никой нямало да ме прибере" бе? Че къде да ме прибира и защо? Аз къща нямам ли си, да не съм добитък някакъв, че да ме "прибират в обора". С "теленцето" налЕ. Ма те не щяли мъжете чуждо дете... Ми то детето ми си има баща, той си го гледа, по коя логика някой си там нов мъж мой трябва да ми гледа детето, ако имаме връзка, че да го "иска"... Бе просто думи нямам за тези простотии.
А това е масово, не е да кажеш някакъв прецедент, че специално за мен такива коментари.

Просто е: ако се съгласят с теб и твоя начин на мислене, значи да си плюят в сурата и да си зачеркнат живота, защото те самите са търпели и другояче не може. Ти нарушаваш нормите, трошиш статуквото и обезсмисляш техните саможертви. А че са се променили времената, няма значение.

Аз това донякъде го разбирам (без да го оправдавам). Навремето за бабите ни е било невъзможно да се разведат и да си разтурят семейството. В моя род какви безобразия има... Собственият ми дядо е бил женкар от класа, че и редовно е пердашил жена си. Баба ми змии и гущери бълваше срещу него, но пред хората се държеше точко като стринките, които описваш. Щом тя се е мъчила, значи това се очаква и така е редно.
*
"Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост."

Никола Вапцаров
из "История"
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
*
Цигу, аз съм наясно с тези неща, но явно...не мога да бъда чак толкова краен лицемер, а и не искам. Какво да кажа? Щастлива съм, че се разведох и че нямам семейството което исках и си представях? Че и след толкова чакано дете.... И да го кажа - ще ми повярваш ли? Кому е нужно да твърдя подобни малоумия, за да осмисля някак личните си несполуки, да не са "напразни" един вид.  8O  Ми случват се такива неща бе да му се незнае. Често, на много хора, даже по-често се случва нещо такова от..."оженили се на 20, народили 5 деца и живели честито до 100 години в мир и любов". Всички мечтаем за второто, ама малко ги спохожда то, по най-различни причини. Не е приятно да не ти се случи, да, ама не е и някаква особена драма, ако човек е способен да продължи нататък с някакви нормални отношения и поведение, макар и в по-различна ситуация. Драма - не виждам аз. 
Да ти кажа, че щях да бъда щастлива и детето да ми да живее в нормална среда тогава, когато опрях до развод - и това е мазна лъжа. Не, нямаше, не беше възможно. Ситуацията беше да се избира между две злини - избрах едната, по-малката за мен и толкова. Нито съм героиня, нито съм някаква идиотка - просто съм нормален човек, но неееее. У нас все някой трЕбе да ти прави анализи, да ти лепи етикети и да те "намества" някъде - национален спорт.

И сега криво бе човек аххаах. Ми как сме разведени с Иван пък пак сме "заедно". К'ви са тия неща? Трябва според хората да се мразим, плюем и да не се поглеждаме с него... Хем дерт детето дали има баща и семейство, хем пък като ги има...аааа не моЙ то така извън статуквото да стават нещата... Може да съм много тъпа наистина, но аз тези неща наистина не ги разбирам. Изобщо.

И докато пиша това, баба ми, която от години обгрижвам и издържам (съвместно с мама), която вечеря дори купеното и сготвеното от мен - намери за съвсем уместно да стане (след като си беше легнала уж), за да ме пита със съотевтния укорителен тон, защо аз не съм си легнала още, кое време станало, да ходи да дразни и Дани и да го разпищява... Всичкото това, САМО защото тази вечер Иван не е тук. Ако той е тук - тя е просто невидима, защото на МЪЖ - вода не се гази, все тая кой е мъжа и какви ги е сътворил. Това - в моята къща и семейство, пък аз на хорските приказки се чудя... Отделно цяяяла вечер се кършиха пръсти къде е Иванушка, дали е ял, дали не е, дали е уморен и пр.  8O Все пак е мъж на почти 40 години, не е освидетелстван и пр. А, че аз пия отровни хапове и едвам стоя права в момента, заради дископатията, че мъкна тежко, че върша 100 неща, а ги върша аз, щото "великите мъже" нищо не са свършили 50 години и ако и аз не го свърша сега - тази къща просто пада (буквално го разбирай), че аз успях да ям днес едва към 15 ч.....мнеее, т'ва няма никакво значение за нея, аз не съм човек все пак, мен не ме мисли. Ма то вярно ми хлопат дъските на мен.  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Жбрул, невероятно съм учудена, че от всички места баш в Стара Загора става това с коментарите относно развода ( за милите мъже не съм, защото е повсеместно). Подобно отношение е характерно за мънички населени места, но за голям град ...? Моята свекърва и до ден днешен казва, че не се е развела, само за да не казват за децата и ,че са деца на разведени родители, но тя е израстнала в Говедраци все пак и има други разбирания. Моите родители са разведени и около нас когато израстнах имаше и други разведени родители. Не е било някаква чак пък такава рядкост или срам, поне аз няма подобни спомени. Вторият ми баща също е разведен с две деца от предният си брак. А в днешно време пък въобще не го разбирам, при положение, че 50% от децата се раждат от хора без брак, така че обществото вече много повече толерира подобно отношение.
Финансовият фактор е и тук причина за да търпят жените, защото е трудно сама да отглежда деца все пак и понякога нямаш избор. Това мога да го разбера, но упреците, че се развела или пък похвалата, че седи като я бие, не я разбирам. Аз мога да разбера защо седи, но пък да седна за пример да я давам, ми се струва абсурдно.
« Последна редакция: Август 14, 2014, 00:52:54 am от Bobbie »