ema2, не че не е хубаво, че Боби иска да се върне тук, че и с децата си - напротив. Просто конкретно за нея не го очаквах и ми стана чудно. Преди сме писали, в тази тема май беше, по повод БГ-училищата в чужбина, че тя предпочита децата й да бъдат потопени в американската среда, да не се чувстват различно от другите американци, да не им обърква самосъзнанието... Т.е. бях с впечатление, че за нея изобщо не съществува вариант да се връщат в България. Отделно, че тя самата е в САЩ от много млада, чувства се у дома си там (поне по мои впечатления) и откъм носталгия по България, допусках, че няма чак такава като при по-пресни емигранти, заминали по-възрастни, по икономически причини... Естествено, че човек във всеки момент може да размисли по тези въпроси, да си има куп лични причини и мотиви за това. Нито е учтиво, нито е моя работа да разпитвам Боби, защо е взела такова решение, какви са й мотивите и пр., не го и правя. Обяснявам само, защо лично мен ме изуми със сегашните си планове.  Но й пожелавам да й се сбъднат. Лично аз бих се радвала повечето не емигранти да си дойдат тук, но си давам сметка, че тая просто не може да стане засега. Дето вика баба ми: "Трици ли ще ядат като си дойдат?" (образно казано)

Ето аз, Сикс и куп други хора, дето никога не бяхме помисляли за емиграция доскоро - сега взехме да го мислим и то съвсем сериозно. А някои вече и заминаха (Вени). Едно, че по икономически причини го мислим, но след като вече имаме деца - взехме да го мислим и по куп други, много по-съществени (поне за мен). Всички тук, дето сме уж читави родители - искаме да си възпитаме добре децата, да им изградим ценностна система, да им дадем една стабилна база за преценка кое е редно , нередно, правилно, неправилно... И дето вика сватята - то аз вече себе си едвам убеждавам да живея по правилата и според възпитанието си, понеже идеално си давам сметка, че това е чиста ахмащина на фона на обитаваната от мен реалност.
Как да убедя сина си, че важното за един мъж е да е грижовен, отговорен, с добри обноски, със знания и умения, да се труди почтено, че това е смислено и така се постигат всякакви блага в живота? Как, след като на всеки метър и сантиметър - той ще вижда доказателства, че това дето му го разправям в реалността се случва по точно обратния начин и то масово. Да не се залъгваме и да си раздуваме розови балончета все пак. До някое време - ще ми вярва сляпо, после ще вземе да ме пита ти защо казваш така, а то е всъщност онака и ще се прищя какво да отговоря, като стане тийн - направо ще ме "отсвири"и ще заживее така както реалността край него го налага и му изнася. Като всеки млад човек, който иска да живее на "високи обороти" - материалното ще му е много важно, ще иска да го има на всяка цена, като не го получи с почтен труд - рискът да кривне е много висок.

Аз не си правя илюзии, че това с едното добро възпитание и нормативно "набиване на правилности" е възможно да се избегне. И аз съм жив човек все пак и аз съм минала през тази възраст, знам кое ми е било приоритет тогава, кое сега. Като бях на 20 ми беше супер важно да карам новичка, лъскава, джиджава кола, въздишах по улиците като видя такава, мечтаех си и аз да имам. Е, не отворих краката, че да я получа даром - факт, ама то къде заради възпитание, къде, че ми е такъв характера не го направих, не щото не можех зер. Сега ми е важно колата ми да бъде голяма, сигурна, да събира багаж, да вози комфортно, да не гори като змей. Пак обичам лети джанти 18-ки, да  , ама ако не можех да си ги купя - честно казано не би ми било никаква драма.
Ама сега съм на 34 години, вече изяла няколко кофи с л***а ( и още колко имам да ям). Имала съм любови, имала съм разлюбвания, губила съм близки хора от тежки болести, наносила съм се на скъпи дрехи, находила съм се по барове, дискотеки и курорти, накарала съм се на коли... По друг начин виждам света вече, други неща са ми истински важните, а материалното ми е "в пейзажа", то е някаква необходимост, не главна житейска цел (като преди 15 години). Нормално. Но аз изобщо не съм забравила преди 15-20 години къде ми е бил акъла, какво ми е било приоритет и не очаквам моят син - тийнейджър да е "млад старец", само за мое удобство и радост я. Пък като гледам сегашните пубери и как им влияе средата в която живеят - меко казано ми настръхва косата. Не мога да променя средата тук с щракване с пръсти. Ако искам друга среда за Дани - опцията ми е само да го преместя в държава, в която има такава среда. И като кажа: "Учи съвестно и се напъни сега и те ще имаш мерцедес като на Д-р Гюнтер" (примерно) - да мога да му покажа един реален Д-р Гюнтер, с реалния му "Мерцедес", който има защото наистина е учил и се е напъвал, че да го има.
Не да му кажа: "Виж маме баба си. Тя е лекар, това е мнооого престижно маме. Учиш първо 6 години, после учиш за специалност, после за втора, после доучваш цял живот, за да си в час какво ново излиза и да го прилагаш. И така маме, баба ти на 55 години успя за първи път в живота си да кара нов автомобил, от магазина. Това е супер! Е, успя, защото по случайност в нашия град откриха най-после частна болница с по-прилични заплати (не добри, ама на общия фон все пак). И благодарение на този факт и на факта, че баща ти като крупен клиент на дистрибутора на тази марка автомобили уреди да й смъкнат 10 000лв. от цената и с един 5-годишен лизинг...баба ти накъм 60 години ще изплати новия си сега автомобил, който тогава в една бяла държава - следва да продадеш и да си купиш друг нов от магазина. Това маме е смислено и си заслужава да го направиш и така на 60 може и ти да си изплатиш някоя колица от магазина, не "Мерцедес" разбира се, ама все пак кола налЕ. Освен това баба ти има собствено жилище, с мебели също на изплащане. Ама лека му пръст на дядо, че й го купи, че иначе - тя не би могла никога да има собствен дом. Но...тези неща са маловажни, материални, ти бъди майка възвишен, учи и блъскай за без пари цял живот. Пък като си създадеш собствено семейство - дано мама е жива, че да иде на село, да насее една бахчийка и да ви подпомага с жена ти и децата с провизии, че да не пукнете от глад."

Съжалявам, че ги казвам тези неща, но те са такива. И точно това следва да разправям на сина си някой ден в опит да го убедя, защо е кофти да си наркодилър, сводник, или друг вид мошеник и престъпник - зер да караш яка кола, да имаш вила на морето, тризонет и да не живееш мизерно. На теб това да ти звучи привлекателно ema2? На един пикльо как ще му звучи според теб? Смислено? Или като се обърне да ми каже: "Ми ти като си учила и не си крала и пр. какво си постигнала а? Какво работиш а? Колко получаваш? Как живееш?". Аз какво да му отговоря тогава, той да не е сляп и малоумен та да не вижда? Или да му заопявам как аз съм си попиляла живота, че съм се гърчила да го отгледам добре, да има за него всичко, да стане свестен човек, а той сега нали...гледай сега как ме разочарова и притеснява. И ще му "задреме на черупката" на един млад мъж/момче маааа.... стой та глеЙ.

Та тези неща си зависят от държавата, средата, обществото и обективните реалности. Докато е много малко дете и е предимно у дома - набивай това и онова, убеждавай в каквото си искаш. Тръгне ли на училище - дотам си. Те много бързичко сгряват кое как е всъщност. Келеши по на 3-4 години в неговата ДГ - седят и се дразнят едно друго чии баща имал по-скъпа кола бе!  И пита той баща си, защо не си купел и той БМВ като на Сашко бащата, че и той да е "много як тати". На Сашко баща му има заложни къщи, автокъщи, ама повечкото му доход идва от проститутките дето държи по чужбина. Е чат-пат го прибират в ареста, има 15 висящи дела, ама дотам. И кара космическо БМВ 7-ца, последна версия. Малко не ми е по силите да обясня на Дани, защо на Сашко баща му не е "много як тати", както че и майката на Сашко е любовница на баща му, който си е надлежно женен и си има други две деца от законната съпруга, а като се напие и надруса - счупва от бой и двете...  Пък на фона на всичко това - все пак на Сашко баща му си живее един супер приятен живот за себе си, страдат куп други хора заради това, ама на тоя си му е екстра. Имаш ли представа колко типчета са като тоя в България и са пред очите на децата ни денонощно? Ми върви обясни на едно дете що са кофти типове точно, аз не мога. Т.е. не, че не мога, ама...няма да хване дикиш от един момент нататък просто и мен ми е ясно като бял ден. Все пак аз имам нормално, човешко дете, с всичките му там слабости и кусури, не някакво извънземно, че да очаквам да "над нещата" налЕ. 

Баш, свате, баш! Моето е женско.....съвсем мътна и кървава става. Не косата, ми цялото окосмение /ако и да го премахвам надлежно / ми се изправя. Точно същите терзания имам и аз. И не че по белия свят няма такива работи. Но у нас това не са просто някакви случаи тук-там. У нас това е живота - бруталии до бруталии.

Пред нашия блок си направихме много хубава беседка, с масички, пейки, чудно е. Вечер там се събират тийнове от блока и квартала. За мое нещастие, живея на 2 етаж и въпросната беседка е под прозореца на спалнята ми. Не искам да си спомням какви ми ги чуват ушите..... Ужасявам се, казвам ви. Доста от хлапетата са момичета, ами...... повръща ми се, честно. То език, то поведение, стайлинг..... ми те готови проститутки, сори, знам, че е грозно.
Ами не, не желая да отглеждам и възпитавам дъщеря си в тази среда.

ema2, не че не е хубаво, че Боби иска да се върне тук, че и с децата си - напротив. Просто конкретно за нея не го очаквах и ми стана чудно. Преди сме писали, в тази тема май беше, по повод БГ-училищата в чужбина, че тя предпочита децата й да бъдат потопени в американската среда, да не се чувстват различно от другите американци, да не им обърква самосъзнанието... Т.е. бях с впечатление, че за нея изобщо не съществува вариант да се връщат в България. Отделно, че тя самата е в САЩ от много млада, чувства се у дома си там (поне по мои впечатления) и откъм носталгия по България, допусках, че няма чак такава като при по-пресни емигранти, заминали по-възрастни, по икономически причини...  (образно казано)

Наистина нямам носталгия и съм си у дома си тук. Дори като си дойда за по-дълго ме хваща носталгия за тъпият Хюстън, да се чуди човек какво точно ми лиспва тук, но навик.... Бързо си я избивам от главата де, ама я има. Нямам и излишен патриотизъм.
Преди година не съм мислела да се връщам, не защото не съм искала, а защото не съм се дори и сетила, че може да е възможно. После се доразви тази идея.Аз май така правя всичко важно в живота си- навремето за 2 седмици се ожених . България е единственото място на света където хем ми харесва начинa на живот като цяло, хем ще съм си сред близки, хем знам езика. Къде другаде мога да го имам това?

Аз се радвам за теб Боби, дори и нещата да не се развият в желаната посока, няма да се случи нищо фатално. Ще поизхарчите малко пари и толкова. Ще си поживеете малко в България, ще видите кое как е.
Аз поживях една година и съм много доволна - децата говорят и четат на български, заздравиха си българските корени. Беше хубаво да бъдем сред близки. Това обаче беше само първите 3-4 месеца, после започнахме да си виждаме кусурите и да се дразним.
Социалният живот в България е свързан с пиене и ядене, което ми коства 5 кг повече.
Ние тук си имаме много добър социален живот - единствено растоянията малко тежат.
 Сигурно при теб ще се развият по друг начин нещата - все пак ще търсиш работа, квартита и прочие, аз не правих тези неща, все пак.

Аз се радвам за теб Боби, дори и нещата да не се развият в желаната посока, няма да се случи нищо фатално. Ще поизхарчите малко пари и толкова.

Да и аз така гледам на нещата.

Социалният живот в България е свързан с пиене и ядене, което ми коства 5 кг

С какво е свързан в Канада?

 
Забравих да уточня, че става въпрос за Петрич. Там наистина много се пие, защото всяка къща прави алкохол.
Иначе и  тук е така, но не е основното. Тъй като растоянията са големи и всеки има приятели от различни националности, когато се събираме българите, то е: 1. Децата да поиграят/тези с малки деца/. 2. Да се видим и споделим, каквото сме изпуснали. Някак храната и алкохолът са на по- заден план.
В Петрич всеки ден се събирахме и какво толкова има да си споделяме и общуваме. Основно пиехме и ядяхме

В Канада  зимата е дълга, през лятото почти всеки уикенд се ходи някъде, всеки се стреми да навакса дългите месеци студено. И такъв е социалният живот - навън.
А и тук хората са по - съвестни по отношението на здравето си - затова не пият и не ядат толкова.
Мисля от там идва разликата

Другият вариант е спорт - спорт за децата, спорт за възрастните, спорт до засиняване. Аз съм активна и обичам тичане, колоездене, каране на ски и плуване, но американците просто ме шашардисват с клубовете и групичките си за всякакви спортове. Много колеги и познати целогодишно спортуват с други хора за състезания, за отслабване, за събиране на пари в името на кауза... Отделно децата като заспортуват вечер и цяла събота и неделя, почва едно висене покрай игрищата и басейните, организиране на турнири, тренировки, пътувания, изцяло под егидата на родителите. И щеш не щеш, социализираш се покрай спорта.

Миналия месец гледах френския посланик в Панорама. Човека женен за българка,  слуша и говори отличен български.
Измъкна се на прекия въпрос -"Защо нашите ромите са част  от вътрешната политика  на Франция?"

Но пък беше много прав, когато го питаха - Какво е патриотизъм?
отговори, че патриотизма е семейството, квартала, града, страната. Нацията като възможност да станеш гражданин е патриотизъм.

Друг въпрс - Как изглежда България отстрани?
Отговора ; - страна без самочувствие. Когато се срещам с министри, кметове ме питат защо няма френски инвестиции в България? А когато разговора стане персонален, един ми казва сина ми учи в Лондон, друг детето му в Швейцария.
И аз ги питам, ами защо не се връщат? Отговарят ми; - ами как, няма връщане назад. Според един българин неговия син няма бъдеще в своята страна.
И вие искате да кажа на французите - елате в България!

Като ви чета и някак ми изникна едно куплетче от песен на едни мои любимци, а именно:
"Неговият фитнес е на маса - мръвка и чаша, пръцка и кашля..."  Та в общи линии - чудно описва "социалния живот" в България де.

Не знам дали тези въпроси опират до "национални особености", или до лични предпочитания на даден човек... Може би е по малко и от двете. Факт е обаче, че ако в един български дом се чакат гости, или ще се събирате с родата - се предполага да има ИЕдене и пиене в изобилие, да се прекарат часове на тежко отрупана софра и на нея върви лафа, все тая за какво. Да поканиш съседите с децата, че децата да си поиграят, пък възрастните просто да разговарят и да предложиш максимум кафе и някакви безалкохолни напитки...за България изобщо не е приемливо в общия случай. Вкл. в собствената ми глава де.
Може би на всеки се е случвало да намине без предизвестие при приятели, или роднини, за да обсъди някакъв спешно възникнал въпрос. Домакините, които не са ви очаквали рязко започват да кършат пръсти и да се вайкат с "Оххх ама какво да ви почерпя сега" и се вади всичко налично от хладилник и шкафове и се тръсва на масата. Колкото и да обяснявате, че нищо не искате да ядете и пиете, може би само едно кафе, или чаша вода - не спират да ви подканват през цялото време "поне да си опитате" еди какво си от масата. Собствената ми свекърва винаги ме изумяваше с този си лаф, когато се появим в къщата й без предизвестие "Ох ми майко, ми аз сега нямам с какво да ви почерпя"  Еми що трябва да ни черпиш бе жена? Ние сме си един вид у дома си у вас, не на гости, ако сме гладни и жадни - ще си намерим все нещо и не очакваме да си пекнала пуйка и цяло прасенце все пак.
И както го пиша това и ми се е виждало винаги крайно странно и абсурдно, като поведение... Многократно съм хуквала да пазарувам през глава в 18-19ч., когато Иван на прибиране ми звънне и ми каже, че поканил тази вечер еди кои си да пиели по една ракия. Салати и тънки мезета винаги държа в изобилие, ама примерно ако основно ядене съм имала само за нас му реагирах с: "Ееее ми сега ли се казва?! Ми нищо не съм готвила, сега трябва да ходя да пазарувам, че тепърва да правя ядене...". Той като ми отговори, че нали има салата и мезета и не вижда причина да се правят н'ам какви софри - аз вече пяна пусках  Да бе, да, ще дойдат хората, че и вечер, след работа и тия хора какво? На една салата и луканки?!!! Абсурд! Въпреки, че като сме само двамата вечер баш това се яде, рядко И още нещо, ама "хората" някак си следва да са умрели от глад и да ядат, ядат, ядат... И като направя едни манджи, та десерти, та чудеса и познайте дали и колко се изяждаше, а аз без грам мисъл, някак автоматично цяла вечер призовавах драгите гости да Идът  Ако трябва смислено и аргументирано да ви обясня защо го правя това - не мога, честно. Но го правя и го правят и другите хора, в чиито дом попадам на гости обичайно, изключенията са малко.

Да не пропусна и децата в тази схема. Събрали сме банда хлапетии да си играят тука на двора (на село съм си сега), ама преди да дойдат тези деца - изкупила съм магазина, заредено е с плюскане, сокчета, плодчета и каквото ви щукне. Дани си е прахосмукачка - за ядене не се случва да му напомням даже... Но точно почнат децата да си играят, минават максимум 15-20 минути и някоя от майките (или бабите) непременно захваща с: "Еди кой си, ела да ядеш, нищо не си ял днес, чу лииии? Ако не изядеш това - никаква люлка и игра на топка...". Една да даде тон и другите след нея. И се почва едно викане, изнудване по всевъзможен начин на децата да ядат, ТОЧНО сега, ТОЧНО еди какво си и това продължава до последната секунда. Често някоя жена търчи по ливадата след хлапето си и го тъпче в движение, ама да Иде е важното, не да играе с другите деца... Пък уж сме ги събрали да играят, не да ядат налЕ. Освен всичката храна която аз съм приготвила за случая, всяка една жена носи още и то в количества.  Обичайно след такава събирачка за игра - мога цяла седмица да не пазарувам храна. Абсолютно невъзможно е да убедиш някоя от тях да си вземе каквото е донесла и не се е изяло (което е 99% в общия случай). "Ама как, ама моля ти се, аз за Дани съм го донесла, абсурд!". Разбира се, ако аз отида на такова гости - правя абсолютно същото, само дето не прекъсвам на Дани играта, че да го увещавам да яде... Правя така, понеже всички други го правят и някак да не излезе, че съм груба, невъзпитана, скръндзлива и от вида, ако не съм подсигурила и аз солидно количество Иедене...

Тръгна ли на гости, където ще сме възрастни - задължително нося и пиене, алкохол разбира се. Събиранията за възрастни у нас, предполагат и яко пиене, или предимно това. Задължително има концентрат, винце и бира, пък може да има и друго, но има пиячка в изобилие. Някак е въпрос на чест да има от всичко и по много.  Сещам се за друг емблематичен момент у нас. Съседката примерно пържила мекички и донесла. Чинията си е нейна, като ги изядем и тръгна да й я връщам - не е прието да я върна измита и празна. Счита се за неучтиво. Та задължително я пълня с нещо тази чинийка и така я връщам. Може един готов кекс от магазина да сложа в нея, ама гола чиния - не. Баба ми би получила инфаркт, ако разбере, че съм върнала на някого празна чиния от нещо, което ми е донесъл и би се срамувала от мен, съвсем сериозно го казвам.

Ние нямаме лаф от сорта "Ми да се съберем да се видим". Ние се виждаме "на кафе", или "да хапнем, пийнем И да се видим", виждането е точно така в израза, на последно място. Защо е така обаче - нямам никакво понятие, само констатирам, че и аз го приемам за даденост, нормално и "пея в общия" хор по темата, без да се замислям даже. Автоматизирано действие един вид. "Така се прави" и толкова.

Правило ми е впечатление по снимки на приятели живеещи отдавна в чужбина и попили привичките на друга среда следното. Снимки от нечий РД да кажем - има една торта, някакви картонени чашки с нещо за пиене и това е всичко. Или на някакъв друг празник - една салатка, нещо основно, може и някакъв типичен за този празник сладкиш, бутилка вино. На масата друго няма. Разбира се каквото има е напълно достатъчно за едно нормално хранене. Обаче реакцията ми като типична българка съвсем спонтанно е, че това е "баси мизерната маса". Не е отрупано с 20 неща, които естествено няма да се изядат, ще се дъвчат и претоплят после цяла седмица, половината ще се изхвърлят... Обаче, човек като е научен, че масата трябва да е така, а не онака - вижда му се странно и неприемливо това "чужбинското". Чужденци, които са ни идвали на гости в България пък - реагират като мен при вида на приготвената за тях маса, ама в обратния смисъл "Ама защо е цялото това чудо и кой ще го яде". Обичайно прегладняват, ако не им сипе някой овреме яденето, защото нямат прийома да жулят ракия със салата поне три часа, че оттам насетне евентуално да се яде другото още два, а после да се мине на бира  Домакинята кърши пръсти, че на драгите гости яденето не им харесало, ако не са яли обилно от всичко сложено, постоянно ги подканя да се тъпчат и горките хора постоянно уверяват, че всичко е прекрасно и много вкусно, но просто е твърде МНОГО! Ако поостанат седмица-две у нас обаче - бързо ни придобиват маниерите относно "висенето на софра де", по мои наблюдения поне...

Свате, чудно си описала българскиябит и душевност 1:1 е!

И аз съм същата, апропо, дето викаш, автоматично го правим. У нас винаги е било хан, къща на морето, голяма - лятно време е било чудо. Майка ми винаги слага едни софри, от коиток качваш по 3 кила, само като ги гледаш. Все в грамадните тенджери се готви и аз се усещам, че в малки не мога да сготвя, все слагам казана и аз

Но не всички са така, има си хора, които те канят вечер на гости и верно тедържат на една скромна салатка от типа, кой ще яде, кой ще гледа.

Не ми е най-важно Иеденето на мен, но си има принципи, които спазвам. Щом каниш гости на вечеря, трябва да осигуриш вечеря.

Не ми е най-важно Иеденето на мен, но си има принципи, които спазвам. Щом каниш гости на вечеря, трябва да осигуриш вечеря.

А баш! И аз тази логика изповядвам. Те ако щЪт да ядат, ама аз съм длъжна да предложа Иедене. И то в количество такова, че да остане след като се наядат. Ако не остане - значи не е било достатъчно...  Ние хем нямаме голяма къща на морето, ама и аз се научих да готвя в някакви огромни количества, че все някакви гости отнякъде имахме. И като си наел за дадено ястие пропорциите на продуктите за 8 литра тенджера, или огромна тава...като решиш да го сготвиш в много по-малко количество това ядене - запецваш от кое по колко. Аз допреди да се разведа - нямах ни един по-мъничък готварски съд даже. Та и до момента...уж по-малко да сготвя и накрая пак някв'а бака манджа съм спретнала.
Или ако чета отнякъде някаква рецепта и пише 400гр. кайма, аз съм: "А! к'ви са тия 400 гр. бе?! Че тя няма да се усеща даже" я 800, или по-добре кило направо. Ей така, "да се чувства изобилието".  Пък то реално - мога и да разваля вкуса, който следва да докарам на дадено ястие, като слагам двойно от един, или друг продукт и не, че не го знам, ама....все малко ми се вижда бе.

Изобщо, защо яденето и пиенето са издигнати в култ у нас - не знам, но е така. Така е при повечето южни народи като че ли. При северните - баш обратното. Как се смях в Швейцария преди години... Сядаме на ресторант и приятел ми обяснява как сега ще ми поръча едно типично швейцарско ястие. Чакам аз "кулинарния шедьовър" и пристига едно тиганче, в него три яйца на очи, няколко картофчета (тип соте), няколко бекончета, няколко грахчета и малко магданозец отгоре. Пича ме наблюдава в очакване на реакция, а аз бях откровена...  ОбЕсних му съвсем искрено, че ТОВА една българска домакиня би сготвила за семейството си само в аварийна ситуация, обирайки каквото има в хладилника. Примерно, при късно прибиране от някакво пътуване някъде, като не е имало време за пазаруване. А да покани гости и да им сервира нещо такова за вечеря е чисто небъдна история. Човекът не разбра какъв е проблемът на тази "манджа" - вкусно е, достатъчно за наяждане е - факт. Факт е също така, че и аз не можах смислено да му обясня, защо не бих сервирала това на гостите си. Понеже няма реална причина да не го направя, не и някаква смислена. Ама като на друго съм научена - не мога да си "сменя чипа" дето викаше царя. Някак си ме напъва отвътре и това е.

Пък най-абсурдното е, че на масово голите си гъ***е - масово разхищаваме с тези си навици (хранителни и гостаджийски) купища хранителни продукти. Скъпи. Пък все пищим как нямаме пари нали... В едно немско семейство например, едва ли ще чуеш типичния за у нас лаф как "Оххх ми те моите една манджа два пъти не ядат". Там ще си изядат сготвеното вече, че тогава ще се готви ново. При нас от деца ни сбъркват още по този въпрос. Запъне се келеша, че нямало да яде каквото е сервирано и вместо да се каже ОК и да пропусне едно ядене, че да му огладнее дупарата и да не си помисля друг път да капризничи... У нас брате се хуква цялото домочадие през глава да рови в хладилника, по шкафовете, да мисли и предлага храни, докато съответния принц, или принцеса се навие да яде нещо си. При съседите тук, редовно има случай някой от възрастните да стане от масата и да хукне до магазина да купел на пиклата каквото в момента й щукнало, че друго не щяла, гладна била... Морееее, де глад де. Такива изпълнения съм забранила аз спрямо Дани, ама масово ги гледам край нас де.
Мисля си, че донякъде с това поведение баш и на момичетата още от съвсем малки, несъзнателно се внушава за "пътеводната роля на манЖата в живота". Като гледат денонощното суетене на тема "к'во шИ Идем" и, че а някой член на фемилито е рекъл, че е гладен - и се зарязва всичко друго и се захваща реденето на изобилни софри...ми нормално да свикваме, че това с яденето е главен житейски приоритет.    По същата схема и момчетата свикваме от малки да капризничат и да очакват, че Мара Пепеляшка почва да точи баница, само да кажат "гладен съм и баш баница искам, баш сега". Като че ли тези тенденции маалко позаслабват последните години, ама само тук-таме.

По-старото поколение обаче е бетон. Няма случай да не бъда обявена за ужасна майка, ако баба е наоколо и при вече сервирана маса, Дани се излигави и поиска да яде нещо друго дето не е на масата. А той го иска, понеже вече тарикатства, манипулира добре и просто ей така - да ме вдигне, да му го дам, може и да не близне, но е "упражнил власт" над мен, което му е важното И се почва опяване, как детето било искало, аз сега защо не му давам сиренце, млекце, кюфтенце (той не е прост, че да поиска в такъв момент бонбони, или вафла), все нещо полезно ще поиска. И никакви обяснения, че опитвам да го науча И на някакви маниери при хранене, уважение към труд на другия, че не е нито нужно, нито нормално да се изипва на масата всичко налично у дома на всяко хранене - не важат за бабет. Аз съм антижена и антимайка и туй то 

Ако има някоя български манталитет, който наистина, ама наистина сериозно да ми къса нервите, това е това подканяне и гледане в чинията ми и досипване, въпреки че казвам, че не искам. Еййй, скъсва ми нервичките, честно. Аз не мисля, че тук събиранията имат по-малко разнообразна храна и алкохол. Просто ти забравяш, че тук храната не се сервира на всеки и често не се слага всичката на масата, а  се прави като шведска маса отстрани, уведомяват се гостите къде какво има, къде да си вземат чиния, прибори, какви храни и пиене има и повече не се занимаваш. Те си взимат каквото им е нужно. Поне у нас като правим купони, така го правим, понеже и без това няма една маса да се съберат 20-30 човека примерно. Всеки си взима, яде си, сяда си където иска, рови си в хладилника за бира и никой не го подканва. Аз развеждам всеки новодошъл да му покажа кое къде е, а и те тук ако забравят нещо или търсят нещо, което не съм казала, идват да ме питат. Повечето казват да не им обяснявам, че сами ще си намерят къде какво има. Затова при нас например на снимките от рождения ден на децата например има само торта и чинийки за нея, но не защото нямаедин куп ядене, което после довършваме по 5 дена, а защото само духането и  яденето на тортата се снима. Всеки яде, когато огладнее,а през останалото време предимно си се разхожда с чашката и пие .  В България може би не можем да го направим така, защото е малко мястото, но тук има бол място и двор и всеки ходи където му е кеф.

Ааааа не е то да не може, че малко било мястото и пр. Поне според мен де. То дори при ограничено пространство е много по-удобно така, с шведска маса и гостите да ходят и сядат където намерят, отколкото да се чудиш как да свреш 12 човека на маса за 6.
Ако пак цитирам бабет - не се прави като теб, защото "те гостите не били коне да ядат и пият прави, или разхождайки се, или седнали на дивана..."  Цитирам я с ирония разбира се.

Тук на къщата сме правили РД на единия син на братовчед ми - двор и пространство да искаш (и да гледаш мурафети де). От ранни зори се вадят и сглобяват на ливадата две сватбарски маси, та им се гладят покривки, че се вади цялата налична посуда, столове... Иначе казано - изнасяш цялото обзавеждане на къщата на двора и то мъкнеш всичко на 15 метра поне - не нали щрак през някой френски прозорец и са на планираното място. Подваждат се от мазета и други сервизни помещения още столове, възглавнички за столове, чадъри за слънце, допълнително осветление... Все едно военен лагер разпъваш. Естествено - готви се цял ден, режат се салати в ЛЕГЕН (същия се ползва само за такива цели де, никой не пере в него  ). В едно бебешко корито (моето май) се пуска ледена вода от кладенеца, в нея киснат бирите. Понеже и двата хладилника нали едвам се затварят от мръвки и к'вото още ти хрумне. И торта естествено. Цял ден изнервената и плувнала в пот майка на рожденика + една две баби овикват горкия рожденик да не им пречи на подготовките, готвенето, мъкненето и всички останали малоумия. В момента в който се появя аз от града (да кажем час преди старта на купонЯ) - женорята са готови да ме убият с поглед. Понеже аз идвам на гости и на купон, вместо да се запретна и аз с тях от тъмни зори да подготвям епичното селско тържество. И аз понеже "много се впечатлявам" от подобни неща - отивах да си взема една ледена биричка, палвах си цигарка, вирвах крачка под беседката и небрежно питах баба ми дали скоро ще са готови  Несравнимоооо. Ако беше анимационен герой би пускала пара през всички отверстия в този момент. За нея едно от най-осъдителните неща на този свят е да не щеш да се гърчиш, да ти е трудно и неудобно, тия неща са за срам. Та лично аз я срамя, амааааа по всички параграфи и открай време. За неин потрес и на село сложих съдомиялна. 

И понеже Боби, тук разположението е следното: Правоъгълен двор, на единия (тесен край) на този правоъгълник е къща, с лятна кухня отстрани, външна чешма и пр. След нея са хубави стари асми, а под тях беседка (която аджеба ползваме, когато не правим гореописаните идиотщини), под беседката маса за хранене, столове, телевизор... И оттам нататък ти е равен двор с райграс, като плац. Та всеки път, като замисляха такъв РД съм им предлагала. Дайте да го направим, като шведска маса под беседката бе хора. С картонени чинии, в които хората да си слагат каквото им се яде. Ще пръснем на още 2-3 места масички за кафе и столчета, както и само столове. Децата ще играят, няма да седнат и без друго, защо за 10 деца, разпъвате и нареждате маса като в ресторант, оттам насетне за родителите им. Да не говорим, че това е средата на август, жега е, 10 кила мръвки кой ще ви ги яде?!!! Предлагала съм им вкл. да се поръча каквото ще се яде в някой ресторант в СЗ и аз ще го докарам лично час преди партито, да могат да го сипят и наредят в плата, само салатите там да правят... Нямааааа! Не се правело така, аз с моите простотии и МЪРЗЕЛ... И като вземат да нареждат вече масите - да се смееш ли, да плачеш ли става. Ходят като изоглавени и се пренасят само за старт 20-30 чинии, с прилежащите прибори и чаши на майната си, после се изнася храната, налага се някоя от бабите с една дъъълга пръчка да пази масите, понеже има поне 20 дворни котки, гладни, които стремглаво се увеличават...цирк тотален. Хората си водят децата, естествено - не остават да спят тук, с коли са и почти никой не пие твърд алкохол, че да се изяде легена със салата, което води до "любимото ти" постоянно досипване и подканяне да се Иде. Циркът "отваря" към 18ч. и докъм 22ч. е тотално приключил, защото гостите се разотиват естествено. Е, те тогава картинката става съвсем трагикомична вече. Върховните домакини, са полумрели, но трябва да приберат някак и някъде десетки килограми храна, че чинии, че да ги мият на ръка до сред нощ, с ЧАЙНИК топла вода, понеже не съдомиялна, а и бойлерче нямаше по онова време.... И всичкото това се правеше и то точно така, само защото...ми то така се правело бе! Друго не можело, не трябвало и точка.

Същата трагедия се разиграваше и при тържества по всякакви други поводи и както се сещаш хамалогията, които сами и по своя воля си правеха се съпровождаше от постоянно охкане, пухтене, мрънкане, вайкане, викове и нерви. Егати празника това. Поне за мен. Пък за рожденика горкия да не говоря - цяяяяял ден: "Тук не ходи, там не пипай, внимавай да не бутнеш еди какво си, не яж от това сега, то е за гостите довечера...". Пък като беше съвсем малък и много, много не слуша какво му опяват - поне веднъж се оказваше и ошамарен навръх рождения си ден и слушаше конското как "Ти си неблагодарен, нали за теб го правя всичко това, утрепах се, а тиииии". 

П.П. Разправям го повече, за да се посмеете, не мисля че всички български семейства са толкова крайно откачени, като част от моята рода. Те са по-скоро "хард-версия" по обсъжданата тема. Пък за тях аз съм Антихриста, или нещо поне толкова лошо 

Ама моля ти се, с това ядене вечпе пришки ми избиват. Манджата, та манджата, в култ се издига тая пуста храна, ще кажеш, че зер, гладни сме умрели. Направо ме отвращава това постоянно вманиачаване на тема какво ще ядем. В Царево като идем е същото - майка ми три дни преди да идем ми звъни по няколко пъти да ме пита какво да ни сготвела. Тодор еди какво щял ли да яде, Габриела другото щяла ли да яде. Абе я викам въз, каквото сложиш, тва ще ядат. Който не иска - ресторанти и магазини - бол, да си търси лесното. Какво е това слугуване, не го разбирам. И като отидем, още с влизането - еди какво съм сготвила- и се изреждат няколко манджи. За утре, вика, какво да ви направя Абе викам , ти добре ли си, това ще го ядем три дни, бе жена, какво ще готвиш. На сутринта още не съм си отворила очите, кафе не съм пила, иде ми да удуша някого, тя наема вече - на, за днеска рекох еди какво да ви сготвя и почва пак да ми обяснява три часа какво мислела да готви и как точно. Ей, казвам ви, откачам. Баси манджата, нямаме чунким други теми на разговор, цял ден за плюскане ще говоря.

Боби, както е при вас най-много ми харесва на мен. Идеален вариант. Аз от доста време насам вече избягвам да каня гости, особено по много хора наведнъж. Едно, че след преустройството, вече нямам толкова място, второ - нямам нерви да готвя цял ден, цяла вечер да сервираме и отсервираме с Тошко и накрая до сряд нощ да раздигам. Най-ми е хубаво, като искаме да се видим с някого - излизаме навън и готово, чиста работа.

Свате, като те четях, бая се посмях. Мноооого ми е познато всичко това. И аз съм отявлен мързел,  разбира се предлагащ улеснения или поне по-малко претрисане, ама нъц. То е едно приготвяне, ще кажеш, че минимум английското кралско семейство ще идва. И като кажа, че не е нужно чак такова престараване, аууууу, анатема, ама как, на празна маса ли да посрещнем хората. Ама не можело то така, да се излагаме. И разбира се, задължителното пуфтене как те сами всичко опъвали, каталясали били и прочее. Мъжете, естествено, също като мен смятат, че е излишно всичкото престараване, но женорята - нцъ, не може то така.

У вас, свате е на двора, поне пренасянето е на равен терен. У нас, при повече гости, пренасянето е от втория етаж на къщата. Не че долу на двора няма посуда и всичко, но не чак толкова. И като се започне едно примъкване, лошо ми става. И това, всяка вечер, женицо. Къщата се е пръскала по шевовете от хора, всяка божа вечер се засяда на теферич на двора. Майка ми и баба ми, лека й пръст, как са издържали, не знам. При все, че когато съм била там, съм помагала колкото мога. Пълна лудост и всичкото това, никой не моЕ да ти каже защо. Да не се излагаме пред хората сигурно.


П.С. Извинявам се за ужасния правопис, но пиша през таблета и малко ми е кофти редакцията.

Аз нямам против сядането на масата, ние също в България така си го правим, но тук  сме го правили преди ( в последните години сме се поамериканчили). Но никога няма да седна да сипвам на някого в чинията, а още по-малко да го дебна кога е свършил и да го подканям. Свекърва ми например прави индивидуално чиниите на всеки който е на масата - пържола, картофи, салата, нам какво си.... ми някой може да не иска едно или друго, само после се подканят цяла вечер и накрая хвърляме храна. Аз съм много против излишното хвърляне на храна. Не че редовно не ми се случва, но смятам, че е грехота да убиеш животно и после да изхвърлиш част от него на боклука. Растения не ми е толкова жал да хвърлям, макар по принцип да съм против, но месо си е кощуснтво направо.

Сикс, също хубавото така е, че и гостите сами си връщат чиниите в кухнята, понякога си ги и глагат сами в миялната или ги мият . Като сме много хора и няма място в хладилника,  бирите ги слагаме в хладилен куфар (чанта?), купуваме лед и го слагаме някъде, където е удобно.

Изморих се, само докато ви прочета 
Както е известно, вкъщи е Хан Чирпан.
Обаче, явно сме го поамериканчили.
Мен гости не ме изморяват.
Или пък съм случила на такива.
В нашия дом всеки се разполага, както намери за добре.
Много често, особено лятно време, гостите са седнали преди мен на масата, а аз от работа се стоварвам, връчват ми чаша вино и те така 
Мъжът отговаря за месата. Ако и той няма време, купувам нещо готово, нареждаме и купонът върви.
Важно ми е да се видим с приятелите ми и да се наприказваме - слава богу, заобрадена съм само с читави хора, които няма да седнат да ми коментират броя манджи и паяжинките по ъглите - за друго са дошли.

Чакайте, ще ви покажа нагледно - цък. Стефи и Бийста няма да имат нищо против 

Аз пък хем се забавлявам, хем се чудя как може да не ви харесва, че някой се суети с готвене вместо вас 
От 17 години ям каквото и ако си сготвя, няма делник няма празник. Страшно е изморително да няма на кого да връчиш черпака поне за определен ден.
И все така се насаждам, че по празници къде и айде в нас. На мъжа ми приятелите са повечето ергени с необвързващи връзки, дето се шегувам на  бъдещи снахи угаждам.
А посрещането на гости сама си усложнявам с приготвяници по три дни,  само сега понеже сме в движение  с гостите та не съм около тиганите.

Елфи, ти ги каниш, че да ти сготвят. 

Сис, ще ме умориш от смях. Ама си е точно така, де. Признавам.

Немците канят на рожден ден на сладкиш и кафе (може сладкишът и да е от хлебарницата). Ако се забавят гостите, пускат скарата и правим една салата и толкова. С тези малки деца нямам нерви и време за кой знае какви трапези, въпреки че понякога се усещам, че сама си налагам да приготвям 300 неща, ако може. Обикновено не успявам, де.

За немците един приятел тук ми разправяше как като бил дете отишъл в Германия при някакво семейство за 1 седмица ( някаква обменна програма или кой знае какво -т е приемат наши ученици, ние техни). Та разправяше, че седнали да вечерят и те сложили на масата една глава карфиол и това била цялата вечеря . Не знам дали са така масово или той е попаднал на най-големите циции, ама много странно ми се стори.